Цитирай Първоначално написано от julian8787 Виж мнението
A защо не се замислиш, че човекът, който те оставя ще усети, пипне, докосне друг/а? Не можеш ли да се примириш с мисълта, че всичко има свое начало, че има и край? Или за теб е важно само и единствено ти да си обектът на нейната страст и желания? Когато жената до теб сподели, че чувствата й към теб са охладняли, че вече обича друг... Според мен е редно да я оставиш да поеме по своя път, а не да се опитваш да я държиш за себе си. Тя е била твоя, но до мига, в който е изпитвала чувства към теб, а сега си й безразличен. Не е виновна, тъй като чувствата не са статични, те се променят. Ако си силен ще се справиш с чувството, че си предаден, изигран. Но ако си ленив и бездушен, то ревността няма да ти даде покой. Ще изгниеш, ще се удавиш в собствената си слабост. Аз не те убеждавам да действаш така. Споделям как бих постъпил, дори съм го правил. Сега жената, която ме „остави“ е омъжена. Има 2 деца и живее щастливо. Вярно, не с мен, а с друг. Но какво значение има това, след като е щастлива? За мен говори добре, че се разделихме като хора. Без скандали, без ненавист един към друг.
Изневярата не е страшна сама по себе си. Страховете, които я правят страшна са вкоренени в представата ти за нея. Кажи ми, с какво ще си помогнеш, ако таиш в себе си чувство, че си предаден? С нищо. Да се освободиш от него, това е правилно за мен.
Ти може да си щастлив за него(нея, че е намерл(а човека, ама да ти е хубаво и да го преживееш бързо и лесно това, че оставаш сам - не може...
А лично в моя случай дори не знам нито дали е щастлива, нито дали наистина съм имал шанс да сме заедно и да ме опознае,че да станем близки, защото никога не сме били заедно.