Отговор в тема
Благодаря ти много, Маги, да ти се връщаПървоначално написано от DisappointedDreamer
Крисииии! Ако не се лъжа днес имаш рожден ден, така че - честит рожден ден! Да си ни жива и здрава; все тъй красива; пожелавам повече разлистени страници; по-силно биещо сърце от хубави емоции и много любов!
А иначе параграф 22 ми е в списъка. Чакам те с отзиви!
Ще споделям, съвсем в началото съм, но ме грабна сякаш.
Everything changes, but beauty remains ...
Тя ми е най-прясна, набялгам на другите две, като попрочета повече, ще коментирам:Д
Само аз ли имам чувството, че когато някоя книга ми е направила много добро впечатление и после някой каже, че не му харесва, един вид ми я омърсява? Кара ме да поставя под въпрос трезвеността и искреността на преценката ми. Знам, че всеки търси различни неща в дадена книга, също и че всеки намира различни неща и ги тълкува по свой си начин, но... не мога да се отърся от това отвратително усещане.
От началото на лятото съм прочела точно 17 страници от "Митове и легенди на скандинавските народи". Браво на мен. Толкова съм горда с постижението си, че няма накъде повече. А щях да чета това лято...
Е стига де, напълно нормално е някой да не харесва и любимите ти книги. Ако това по някакъв начин влияе на преценката ти...
Недей така. Мен ме кара да поставя под въпрос трезвеността и искреността на този, който не харесва книгата.
Някой случайно да е чел The Fault in Our Stars на John Green? Напоследък срещам навсякъде това заглавие и корицата на книгата и сега ще се мъча да си я намеря. Резюметата в интернет ми звучат интересно.
И спря да се върти за миг земята..
Въпросът е, че емоциите, които съм изпитала, четейки дадена книга, колкото и силни да са били те, след време се уталожват и постепенно книгата ми става далечна. И започвам да се чудя - ако не я бях прочела тогава, а сега, пак ли така щеше да ме грабне?
Почти прочетох Гетсби. В интернет са малко положителните коментари за книгата, но на мен лично героят много ми допада. Ще видим, до края може и да се развали.
^Верно ли ти харесва Гетсби?
Аз съм омагьосана от Дума Ки. Имам 250 страници оставащи, утре ще споделя коментар. Подгответе се, ще е дълъг
След нея мисля да си довърша Dance, Dance, Dance на Мураками.
И тей!
Беше първата на Джон Грийн, която прочетох. Очаквах типичен youth fiction, но останах приятно изненадана. Персонажите му са изградени много интересно, да не говорим, че е може би една от малкото книги, в които главния женски персонаж не е ужасяващо дразнещ, а даже напротив. Само като предупреждение, тематиката на книгата е доста тежка - млади хора, болни от неизлечим рак - и не е за всеки. Грийн има много интересен език, прозата му се чете удивително лесно, вдъхновява и разчувства. Препоръчвам книгата определено, както и другите му, най-вече моята любима An Abundance of Katherines.
Аз сега чета Extremely Loud and Incredibly Close на Jonathan Safran Foer и съм раздвоена за това дали ми харесва или не. Като я прочета ще се върна с по-обстоен коментар.
When you awaken in the morning’s hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft starlight at night.
Do not stand at my grave and cry,
I am not there; I did not die.
Ще изкажа и аз мнение за "Дума Ки", въпреки че съм я чела дооооста отдавна (т.е. като излезе на бг пазара).
Да видим какво помня... Психологически трилър, напомня на "Торба с кости" (или по- скоро на "Романът на Лизи"), главният герой беше претърпял катастрофа (бтв си спомням, че Кинг много интересно описва състоянието му; естествено той има опит от първа ръка с точно този вид болка, може би затова), древно зло, което манипулира хората, чете се бързо (това важи за всяка книга на Кинг, ама да кажа все пак).
Сюжетът ми се губи, но сякаш беше доста интересен. На места скучен обаче. Монотонен.
Сякаш ми се стори неубедителен... в известна степен.
Не си спомням много добре, но съм почти сигурна, че краят беше претупан - действието в началото супер амбициозно, накрая стана доста забързано.
Основен извод, който съм си изкарала - магията в изкуството не винаги е бяла и не винаги е безопасна.
С две думи - силно съвременно произведение на Кинг, но далеч от уникално.
По темата: влюбих се в Стайнбек.
След "За мишките и хората", "На изток от рая" тотално ме спечели. Може да напиша едно обобщаващо мнение, след като прочета още от творчеството му.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Началото наистина е амбициозно. Ще видим края. Книгата е досущ като неговите всички останали, но когато не си чел Кинг от доста време насам, те цапва през лицето.
На изток от рая ми е сред любимите.
// утре ще коментирам
Ще ми е интересно да прочета твоето мнение.
На мен "За мишките и хората" ми хареса като сюжет, но някак не успях да почувствам близки героите. Всеки беше със собствената си история и мечти, но на мен лично ми липсваше задълбочаването в личните им истории. Много мнения съм чувала, че книгата натъжава, но единственият истински тъжен момент за мен беше, когато застреляха старото куче.
И спря да се върти за миг земята..
Аз съм влюбена в Стайнбек, но За мишките и хората според мен не е от силните му творби. Просто не ме грабна изобщо, нещо ми липсваше през цялото време, докато четях... нещо, което беше ключово, не знам какво.
На изток от рая е клише да ти е любима, но и на мен ми е. Препоръчвам Зимата на нашето недоволство и Гроздовете на гнева. Улица Консервна ми беше трудна за четене и не я дочетох. Колкото до Небесните пасбища - малко е тъмна, но бих я прочела отново. Тортила Флет си е вечна класика, на мен ми хареса. Ами друго негово сякаш не съм чела... :о Трябва да се напъна за Улица К. и Sweet Thursday..
^ Ще, ще, ще. Всичко ще прочета.
Едва ли ще е в следващите три седмици (заета съм с когнитивна психология и психология на личността), но ще наваксам.
Чак ме е срам, че досега не съм обърнала внимание на Стайнбек.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Обещах, че ще пиша за Дума Ки.
Не бях чела нищо от Кинг от доста време, ако не броим Мизъри преди месец, която не ме грабна особено много. Дума Ки безспорно описва какъв всъщност е стилът на Кинг - циничен, до болка истински, "вулгарен", реалистен, страхотни сравнения.
Езикът е, както винаги, лесен и книгата върви бързичко. Не ми се стори монотонна или бавна. Може би преценката ми е заслепена от любовта ми към книгите му. Историята беше, както винаги, богата. Особено в началото, когато Едгар (име, което страшно ми харесва) се заселва на Дума Ки. Случилото се с Либит също беше една наистина добре измислена история. Единственото, което малко ме гложди беше краят на книгата. Прекалено бързо се разви, почти без никакви пречки, което (някак си) противоречеше на изградения силен образ на Персе. Очаквах, че тя ще им се противопостави. А тя всъщност просто уби няколко близки и не толкова близки на Едгар. В "Гнездото на чаплата" само няколко безобидни образа ги посплашиха, с които обаче тримцата бързо се справиха. Очаквах повече действие и екшън там.
Другото, което ми е интересно, е защо те можеха да бъдат така жестоко наранявани от среброто? Не са вампири, но пък сребро? Не беше добре измислено - не беше прикрепено с обяснение.
Хареса ми как в началото, когато Пам заявява, че иска развод от Едгар, той вдига чуканчето си и и заявява, че и показва среден пръст. Хареса ми и как Кинг оприличава дресинг за салата като "подсладен сопол".
Доволна съм от книгата. Препоръчвам я на тези, които искат да започнат Кинг. Така най-лесно ще се гмурнат в съзнанието и стилът му.
Няколко цитата, които ми харесаха:
“God always punishes us for what we can't imagine.”
“A person's memory is everything, really. Memory is identity. It's you.”
“The truth is in the details.”
И нещо друго интересно:
Abyssus abyssum invocat. = Адът поражда ад.
Започвам с друга книга. Мдам.
Да, харесва ми героя. Какво лошо има?
Както вече казах не съм стигнала до края и нямам цялостно впечатление, но до момента - да. Малко ми напомня на Дарси от Гордост и предразсъдъци - хората са си изградили мнение за него без да го познават и в очите им е нещо лошо, но като го опознаеш разбираш какво сърце има и в случая как прави всичко за любимата си (специално ми направи впечатление един цитат в който обясняваха колко е чакал и как е тръпнел, за да се срещне отново с Дейзи). Може и да греша, ще пиша по-късно.
И ДД, също така ми се струва, че имаш и лично отношение към мен, защото колкото и пъти да спомена една книга, ти винаги ме режеш и си контра на мен. Надявам се да греша
Не, нямах предвид героя. Имам предвид книгата :Д
Грешиш много. Дори не те знам какво си.
Всъщност, втълпила си си го сама след "Мемоарите на една гейша". Когато писах, че сме я дискутирали на по-предните страници, ти скочи казвайки "браво на вас" + онази кирлива, намигваща емотиконка, целяща да обиди/засрами "опонента" (винаги ми е била много противна и непонятна). В действителност, аз не се бях изразила качествено и цялостно, а ти просто направи своите изводи, за което не те упреквам.
Тук случаят е почти същия. Под Гетсби имах предвид самата книга, а не един единствен персонаж. Като виждаш, че понякога изпускам изречения/въпроси, може просто ти да ми ги зададеш, без да предполагаш какво отношение имам към теб. Предположенията винаги са грешни.
Лично отношение към теб не бих могла да си изградя, защото:
а) не съм те виждала
б) не те познавам
в) не съм ти чела постовете/мненията
Дишай. Спокоен и толерантен човек съм. Не бих те захапала туко-така. Поне не и сегашното ми аз.
Мдам, мдам. //взех си почивка от интегралите и реших да ти разбия на пух и прах представите.
Това направо го възприех като лична обида
И пак не стигнах до Moll Flanders....като влезна в тая библиотека все нещо ми хваща окото. Започнах On the road на Jack Kerouac. Началото е обещаващо, ще видим натам
ДД, май и за 1984 също беше писала отрицателен коментар, а книгата наистина е стойностна.
ТС, не знам как по друг начин да го обясня, не се засягай
Взех си Параграф 22 + Портретът на Дориан Грей. Исках поне още 10 и нито една я нямаше
Според кого е стойностна? На мен лично не ми харесва. Ти, когато отидеш в музей, всички ли картини харесваш? Не, нали? Макар всички да са "стойностни".
И Гетсби я водат класика, и Спасителят в ръжта. А нито едно от двете не ми допадна поне мъничко.
"Портретът на Дориан Грей" е добър избор.ДД, май и за 1984 също беше писала отрицателен коментар, а книгата наистина е стойностна.
ТС, не знам как по друг начин да го обясня, не се засягай
Взех си Параграф 22 + Портретът на Дориан Грей. Исках поне още 10 и нито една я нямаше
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Откъм четене ваканцията ми започна добре.
Прочела съм: "Гераците", "Мечтатели", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Задушница", "Андрешко", "Косачи", "Занемелите камбани" и "Чорба от греховете на отец Никодим" - всички на Елин Пелин, от списъка с книги за 11 клас. Водила съм си разни записки за разказите и повестта. Изчела съм като цяло всичките работи от списъка, без тия на Иван Вазов. В момента инак, съм в процес на четене на "Под игото" и успоредно с нея си продължавам поредицата за "Пърси Джаксън и боговете на Олимп".
Чета Dance, Dance, Dance на Мураками. Книгата, досущ като Норвежка гора, е взаимствала заглавието си от песен. Има интересна история, която си заслужава, но е предадена толковааааа скучно, бавно, не-динамично, еднотипно, монотонно, че умирам. Едвам се насилвам да я чета.
На 165-та страница съм, де, от общо 393, така че се надявам по-натам да не остана разочарована и от историята. Искаше ми се Кинг да я беше предал. Хах.
Маги, на Кинг "Дългата разходка" чела ли си?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
