Здрасте!
Привет, привет. Баш ми е драго
-Оплачи се!
От няколко дни ме наболява кръста и се притеснявам да не направя криза както преди 2 години.
-Похвали се!
Като изключим кръста - чувствам се добре, очаквам септември с нетърпение 
-Виждаш ли се с някого от форума на живо?
Най-редовно се виждам с kalpazanka
В месеца поне веднъж регистрираме по една клюкарница. Иначе познавам много народ.
-Любимото ти изкуство?
Музиката. Понякога с нея могат да се кажат неща, за които дори думите не стигат. Страшно съм разочарована, че при двама толкова музикални родители, аз не мога да изтръгна и една вярна нота от гърлото си, а пръстите ми се като вързани. Баща ми свири на китара, майка ми на пиано и двамата пеят страхотно. А аз само приграквам като беквокал и то не твърде успешен.
-Колко голяма се чувстваш?
Чувствам се пълнолетна. Демек - на 18
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти е гей?
Никак. Как да постъпя? Сигурно няма да ми е лесно да привикна към мисълта, но пък не вярвам, че това е болест, която може да се лекува.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти взима наркотици?
Ще се опитам да поговоря, ако въобще е възможно. И да му помогна, дори да не иска да ми позволи.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти има дългове към лихвари?
Ще го пребия
И вероятно ще се опитам да му покрия дълговете.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти е наркодилър?
Трябва зверски да съм се провалила във възпитанието си тогава. За човек, който ненавижда наркотиците и в живота си само веднъж е пушил трева... Сигурно пак ще се опитам да говоря. Трябва да има начин да го накарам да разбере, че не е добре така.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти е педофил?
Ще се отрека от него.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти е убиец?
Честно казано не знам. Никаква идея нямам, вероятно защото никога не съм можела да проумея какво би подтикнало някого да отнеме чужд живот.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти е станало инвалид?
Ще му помагам с всичко, на което съм способна.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти е болно от смъртоносна болест болест?
Не знам, вероятно това би ме разбило.
-Как ще постъпиш, ако разбереш, че детето ти е получило тежко психично отклонение?
Ще се опитам да го лекувам. Ако не може, тогава ще се грижа за него. Каквото и да е, то е мое.
-Ако имаш нож и срещу теб има човек с нож, ще имаш ли смелостта да се защитиш, ако ти посегне?
Вероятно. Вярвам, че инстинктът за самосъхранение е по-силен от всичко останало и колкото и да ми е чужда мисълта да посегна на човек, ако той ми посегне пръв, сигурно ще отвърна.
-Ако имаш 100 хил. лева в сметката си и си решила да инвестираш в бизнес, каква сума ще заделиш?
Ами, зависи колко ще са ми нужни. Вероятно 60-70. Нямам представа.
-Ако сега решиш да следваш в университет, каква специалност ще запишеш?
Журналистика или педагогика.
-Колко дълъг би искала да е човешкият живот? Ако не си отговорила в години, опитай се да дадеш и такъв отговор.
Хем ми се живее, хем след определена възраст животът живот ли е. Но поне към 90 
-Какво не могат да купят парите?
Знам ли. Като гледам хората около себе си, ми се струва, че могат да купят всичко. Може би за здравето в даден случай не биха били достатъчни.
-Бог за теб е...
Неясна концепция. Дърто магаре станах, а още не мога да си изясня позицията по този въпрос. Рационално погледнато, идеята ми се струва невероятна - някой друг, някъде горе (или долу, знам ли), който държи съдбата ти в ръцете си и определя къде ще отидеш като ти приключи земния път. Но някъде дълбоко в мен, една част като че ли вярва, че може би има някаква сила свише, която никога няма да можем да си обясним напълно. Вярвам, може би, че Бог е във всеки от нас - онази сила, онова нещо, което ти дава вяра да се бориш и да продължиш. Във всеки случай, не съм уверена, че Бог е точно такъв, какъвто го виждам по иконите в църквите.
-Как се е променило значението на религията през живота ти?
Никак. Ходя на църква по големи празници, а понякога и просто така. А дори и тогава, предпочитам да стоя отвън, по-скоро близо до църквата, отколкото в самата нея. Църквите ме потискат. За мен не би трябвало да има точно определен начин, закон, по който да се молиш на Бог. Ако има Бог, той трябва да е свободно достъпен за всеки, по всяко време, на всяко място.
-Пренебрегваш ли често здравето си?
Ежедневно. Пушачка съм.
-Зависима ли си от човека до теб?
Зависима - не бих казала. Но ми е много по-хубаво с него, отколкото без него.
-Ще си простиш ли, ако го прогониш по своя вина?
Трудно. Знам, че хубавите неща се случват случайно и обикновено се изисква усилие да ги задържиш. И когато ми се е случило нещо толкова хубаво, би било непростимо сама да го прогоня 
-Трудно ли прощаваш?
Да, но трябва да ме наранят особено лошо, за да има нужда да прощавам.
-Кои са корените на уравнението 2x²+3x-5=0 ?
-2,5 и 1 
-Даваш ли пари за благотворителност?
Да.
-Каква ти е нагласата към циганите?
Знаеш ли, не биха ми пречели, ако работят и си плащат данъците и таксите като всеки нормален гражданин. Но имайки предвид как предпочитат да преживяват, много ме дразнят. Това е дискриминация, но не към тях, а към нас, които им плащаме сметките. Източват ни социалната система, а после аз няма да получавам достатъчно пари, за да си гледам детето или старините, или да ме оперират. Не е честно.
-Каква ти е нагласата към германците?
Никаква. Чужденци. Каквато ми е към холандците и към естонците, например. Нямам предразсъдък спрямо тях.
-Има ли смисъл от разделението на нации?
Да. Всеки народ, всяка нация си носи някакви особени черти, исторически обосновани. Да се опитваме да слеем толкова различни народи под един флаг, непременно води до напрежения.
-Оставяйки сегашното ти семейно положение настрана, би ли преспала с негър? А би ли се омъжила за такъв?
По-скоро не.
-Кой ти беше най-трудният предмет в училище? А кой мислиш, че е най-труден по принцип?
Ох, физика и химия. Не че съм се справяла зле с тях, но ми изискваха много повече време за подготовка. Вярно, че са основани на математика и логика, но явно това са аспекти, в които не се справям добре
Имах проблеми в училище и по философия, макар това да ми беше един от най-интересните предмети. Но с учителката ми имахме много различни виждания за нещата, а тя не беше от тези, които с лекота понасят различна гледна точка.
-Ще дойдеш ли някой път на форумна среща?
Ако ме поканите и ми се случи да съм близо, защо не? Ходила съм на доста срещи 
-Смяташ ли, че форумът те е променил?
О, да. Вече не ми влияе толкова, но когато попадах във възрастовата група на съфорумниците - да. В смисъл, идеята зад форума е много хубава, макар и малко опорочена напоследък. Той трябва да представлява платформа, в която тинейджърите да могат да обменят опит и мисли с връстниците си. Дава ти различна перспектива върху собствения ти проблем.
-Какви са хората тук спрямо хората навън?
Тук може да си всякакъв, какъвто се страхуваш да си навън. В тоя ред на мисли, също ми харесва форума. Ако събереш смелост тук да си такъв и такъв, може би ще преодолееш някакъв комплекс навън. А иначе напоследък забелязвам твърде много "wanna-be bad boys/girls". А навън седи на пейката и се срамува да вдигне очи 
-Защо администраторка, а не потребителка? Как зае този пост? Как го възприемаш сега?
Честно казано, от както се смени платформата, съм по-скоро потребител. Най-много да заключа или изтрия някоя тема и то, ако е наистина нужно. Знаеш ли, че когато форумът прохождаше, през 2003-та бях един от първите модератори?
Не че се хваля, ама пък да си кажа
Де да знам, трябва някой да следи за някакъв ред, колкото и на останалите да им е неприятно.
-Харесваш ли днешната младеж?
Намирам я за объркана. Имат прекалено много информация, но не знаят какво да я правят. Поддават се прекалено лесно на течения и влечения. Но пък, не са ли били всички така?
Всеки трябва да си мине бунтарския период.
-Искаш ли да приключа с въпросите?
Не. Харесват ми. Благодаря ти.
Напиши нещо на съфорумници си.
Приключвам.