- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Аз съм на "Майстора и Маргарита" и общо взето съм се влюбила за пореден път..И ми се ще да се казвам Марго
Някой да ми препоръча някоя класика? Благодарско.
Come on skinny love just last the year...
На мен 1Q84 въобще не ми хареса. Дори нямам желание и да я завърша.
При следващото посещение на библиотеката, ще търся нещо друго от Мураками и ще се надявам на по-добър резултат.
И спря да се върти за миг земята..
Открита пред теб-Силвия Дей.
JUDGE ME
& i'll prove you wrong.
Направете си услуга и не четете fifty shades of shit ( gray де )Бих препоръчала Looking for Alaska или така наречената -Къде си, Аляска?
Вярно е, че как иsторията е предадена /за книгата на Мураками говоря/ не беше оsобено впечатляващо; имаше пропуsки - на меsта вървеше много бавно. НО! Иsторията като цяло беше наиsтина добра. Мураками има sтрашни идеи, които обаче не уsпява да пренеsе на лиsт хартия.
И това е изкуsтво - не sамо да уsпее да ти зачене главата, но и да уsпее да роди.
Тъй, довърших си аз Гробището... Уникална книга, определено се нарежда на челни позиции.. Краят беше твърде брутален, за да мога да го понеса без да си разбия психиката.. А когато детенцето умря, няма да се крия, че си поревах стабилно![]()
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
@DisappointedDreamer, може и да си права. Някой ден може да си дам втори шанс с книгата.
@heartlesandfreaky, филма по книгата гледа ли го? Според мен краят е представен по-добре във филма.
На мен най-тъжно ми беше за котарака.![]()
Ама то и филм ли има :O Боже, колко съм заблудено, идея си нямахЩе го дръпна да го гледам, макар че не обичам да гледам филми по любимите си книги.. Сега се чудя коя книга да подхвана, почнала съм "Скъпа, няма не мога", да видим дали ще я довърша
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Свърших и "На Западния фронт нищо ново" на Ремарк и да, всичките му книги са толкова депресиращи и прекрасни, почти ме е страх да чета други неща между книгите му, защото си мисля, че няма толкова да ми харесат:Д
обаче сега съм на "Процесът" на Кафка и не знам защо, но някак си ми напомня на "Чужденецът" (на Камю) .. пишеше, че всяко нещо в нея е знаково и съм нащрек постоянно, интересна и странна ми е определено:Д
Прочетох "Гордост и предразсъдъци".Прекрасна книга!
В началото много се бърках с всичките имена,особена мъка ми беше това,че трябва да следя дали говори мис или мистър еди кой си. :д
През цялото време бях влюбена в Дарси :Д Имах разни спомени от филма,така че знаех що-годе какво ще се случи и затова не успях да се подлъжа от първоначалният образ на горделивият,гаден Дарси и този на чаровният Уикъм.
Толкова ми хареса тази история,че чак ми се приска да съм геройня на Остин или поне да живея в онези времена..
Сега чета автобиографията на Хелън Келър.
Прочетох "Игра на тронове" и започнах "Сблъсък на крале". Утре, най-късно вдругиден се надявам, че ще я свърша и нея.
Отказах се да гледам сериала, понеже героите са направени много грозни и в сравнение с тези, които са в главата ми, са някакви жалки позьори. Нищо общо нямат. Само ще си разваля хубавото изживяване.
СПОЙЛ.
Днес пак плаках за Нед Старк (същия голям рев, какъвто хвърлих, когато умря). Така съм плакала само на книга, а Едард го оплаквам вече две книги. Все си мисля, че съм го преживяла, а като му споменат името ми се насълзяват очите. Само че днес плаках и за Роб, и за Кейтлин, и за Бран. Не искам Роб и Бран да умрат. За Бран имам повече основания да си мисля, че ще умре. Искам го жив! Много се привързах към него. Страх ме е и за Джон (него си го обичам почти колкото Едард). Тази книга няма да умре, но следващата... Кой знае какво ще стане.
Между другото, като заговориха за третото око (или третата чакра, както му викам аз) на Бран, ме напуши такъв смях... Обожавам тази поредица. Въпреки всичките сълзи, които съм проляла заради нея. Или може би точно заради тях.
Голяма загуба за сериала, невероятен е.
Прочетох и "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни. ПРЕКРАСНА Е, толкова ревах, че няма накъде повече. Много по-тежка е от "Планините ехтяха", но този път е наблегнато основно на две сюжетни връзки, не е като в планините, където имаше 926148124 персонажа. Невероятен език, невероятен автор. Невероятно добре поставена граница между вниманието към детайла и незатрупване на читателя с ненужни подробности - там, където трябва, нещата са казани точно с 2 думи, няма словесна диария. Абе, невероятен автор. Хем историята - история, държи те в напрежение, ревеш като идиот, хем стилът и всичко... <3 Не пропускайте да го прочетете! Аз тия дни си почвам и "Ловецът на хвърчила".
Равносметка: Върнах се от морето на 12-ти август. Успоредно със зверското чистене и оправянето на багаж прочетени книги до момента - 3. МУХАХ, бейби. Ай ем БАК! :д
уsпокой топката, Ина.
Ще плачеш доsта на "Ловецът на хвърчила".
аз нямам време за книги и ми sе ревеееее
та две не виждам.
мех.
Колко повече? Оревах орталъка на "Хиляда сияйни слънца".
Стига завижда :д :д :д
завиждам, наиsтина :/
няколко цитата от играта на джерълд /нз дали sъм ги пуsкала/
"Струваше се и, че само възразстните могат да комбинират емоции по толкова много смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола с шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк поръсен с лют пипер вместо с пудра захар. Джеси си помисли, че да бъдеш възрастен прилича повече на наказание, отколкото награда."
"Разликата между това да си добър и това да си велик е в планирането на случайностите."
Прочетох "Ферма" на Джордж Оруел и "451 градуса по фарентхайт" на Рей Бедбъри..
Беше ми много забавно,докато четях "фермата".Много ми хареса историята.Мисля скоро да прочета и "1981",сигурно и там Оруел няма да ме разочарова..
А за 451-нте градуса...еми няма да си кривя душата - не бях впечатлена.Дори не я дочетох до края (след като го подгони полицията,не знам защо, ми стана много скучно).Като цяло идеята е добра,доста добра..и имаше моменти (онези с Кларис),където ми допаднаха.Но се разочаровах,може би защото всеки повтаря,колко е велик този разказ и очаквах повече да ми хареса..
Една книга не съм прочел .. Исках да се похваля![]()
За пръв път виждам някой да определя Оруел като забавен. Вярно е, че може да провокира много настроения в човек, докато го чете, но за мен нищо забавно не съм открила. А ако смяташ да четеш "1984" с идеята да ти е забавна, по-добре се откажи, докато е време. Това е тежък и сериозен антиутопичен роман, към който трябва да се подходи подобаващо. Книгата е страхотна, аз лично останах очарована от нея, смело мога да кажа, че остави трайна следа в мен. Но трябва да си наясно какво може да очакваш от нея, едва тогава ще можеш да и се насладиш.
WPotter, кое по-точно ти беше забавно в "Ферма"?
За 1984 sъм sъглаsна s предишния потребител, че е много тежка книга, която не sмятам, че трябва да прочетеш sега, WPotter. Защо ли? Защото не миsля, че ще я оцениш както трябва.
И аз не виждам какво забавно би могло да има в Оруел.
На мен 1984 не ми хареса, макар че бях си отбелязвала няколко доста добри пасажа.
^И на мен 1984 не ми допадна. Едвам я прочетох.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last