- Форум
- По малко от всичко
- Пълнолетник
- Баварец
като почнеш да бачкаш, като си фанеш сериозен приятел или приятелка (не знам кво си) ще видиш, че има толкова много неща в които трябва да инвестираш преди това, че БМВто ще ти е последната грижа. иначе и аз много харесвам БМВ-тата, за което те поздравявам за вкуса ти
П.С ся видях че си момиче
имам познат фен със същата кола и казва че гори под 9... m52b25 мотор
толковапък 320d е46 независимо от купето градско при нормално каране рядко е над 8
Моя пасат 130 коня гори 10 градско като го карам по така (вярно, че е автоматик ама тоя типтроник като го включа и става самолет). Ако карам нормално пада на 8 (дизел е). Извънградско може да гори и 7, може да гори и 13 в зависимост от крака на водача. Аз много съм се навил на един Porshe Cayen и имам парите за закупуването, подръжката, плащането на данъци (600 лв. данък на година за Пловдив 340 коня) и гражданската и каското. Ама после като сметна, че среден разход 20 литра на 100 при каране като баба в града и 20-30 литра (возих се в такова животно и 280 ги поддържа без да усетиш с колко се возиш) на 100 км. си е доста стабилен разход. Това са си едни 50-60 лв. за всеки 100 км изминати. Трябва да имаш толкова много пари, че да ги хвърляш на вятъра по тоя начин ....... Иначе и аз си мечтая и накрая май ще го взема, пък само 1-2 в седмицата за кефа на магистралата и през останалото време пасата икономично.
Ето, сега напълно разбирам какво имате предвид като казвате, че една такава кола, каквато бленувам да имам не е за пикла като мен. Моето вироглавство, породено от сляпо невежество ме заставяше да споря с всеки, който ми даваше някой неудовлетворителен за мен съвет. Отговорността, която един човек проявява в ежедневието, както открих, няма нищо общо с онази, която се изисква на пътя. Едва вчера, при опит разбрах, че не само колите BMW, а и всяка друга кола, независимо от марка, форма, мощност, големина, не е шега или играчка, представлява огромна отговорност и изисква неистови нерви и внимание. Но защо казвам всичко това така ненадейно, то е нещо очевидно? Вчера получих първия си урок по кормуване. С баща ми отидохме на един бивш полигон в града ни, за да ме понаучи малко да карам. Нека ви кажа, че моят баща е професионален шофьор, но за учител никак не го бива. Освен това полигона, на който бяхме, както споменах е бивш, та не беше цял освободен, ами в едната му част имаше тирове и леки автомобили, а отвъд една ограда до самия полигон - тенис корт, така че за мен оставаше една доста тясна ивица асфалт, не по-дълга от 50м. и две кръгли площадки, разположени от двете страни на тировете, на които можех да обръщам. А и както сами се досещате, колата, но която получих първия си урок по кормуване не е специализирана, а съвсем обикновена - шкода. Казвам това, все едно никой преди мен не се е опитвал да кара така преди да започне същинските курсове и все пак.. Но тези неща нямаха кой знае какво значение, смущаващото в случая беше учителят - т.е. - баща ми. При първото ми още качване в колата и при най-малката грешчица ми се развика, така че се стресирах. Аз нямах усет към педалите и за мен най-трудно беше тръгването - след като натиснех докрай съединителя и превключех на първа, се паникьосвах, не успявах да отпусна съединителя плавно и в същото време да подавам газ. И при всеки неуспешен опит - крясъци, хули, ругатни, обиди и невъобразим стрес. След много опити го направих, направих и едно кръгче с колата, но после имаше моменти, в които тръгването пак не се получаваше - да речем 2 пъти се получава и 3 пъти - не. И всеки път едно и също - викове и т.н. Накрая баща ми взе да ми обяснява колко стрували съединителя и стартера и как съм щяла да ги плащам, ако съм му съсипела колата, че за нищо не ме бивало и пр. Аз се разплаках неудържимо, но след като се успокоих си казах, че трябва да го направя. Запалих отново, съсредоточих цялото си внимание в това, което правех, то не било никак трудно, но когато човек е под такова напрежение всъщност е трудно. И така, научих се да тръгвам, при това баща ми ме похвали, каза, че точно така се правело, но после, при други операции, когато правех грешки, всичко се повтаряше, а стреса ми достигна своята кулминация. Към края на урока поизгладих нещата. Мога да ви кажа, че съм доволна от себе си, въпреки всичко смятам, че се справих добре като за пръв път и при дадените обстоятелства. Значи аз се научих да тръгвам и спирам като хората, освен това и завоите си вземах както му е редът, изобщо самото управление на автомобила ми спореше, така че накрая направих няколко кръга с колата, които бяха без грешка или с много малки такива. Та това беше първият ми урок на практика, беше отвратителен и едва ли ще го забравя. Спомням си, че когато бях съвсем малка, когато баща ме ме учеше да карам колело беше пак така трудно в началото и той пак така ми викаше, и бой ядох, докато накрая не се получи. Но кажете ми, аз ли съм единствената, на която не и се получават нещата до съвършенство от първия път, както според моя баща би трябвало да е? У мен ли е грешката или у него, или у двама ни?
@nickelbackk,
Първия път и при мене беше трагедия. Тръгване, изгасване, тръгване, изгасване. Накрая се научаваш да работиш фино с педалите, създаваш си навик (само гледай да не е грешен, че после на шофьорските няма да можеш да си го избиеш лесно). Не е нормално да ти се вика. Като е под стрес, човек възприема повече, като му се говори с умерен тон, викането само влошава нещата. В случая проблема е в баща ти, но тебе това не трябва много да ти влияе. Приеми го, че просто много вика и не се засягай толкова лесно. Обяснявай му защо правиш дадена грешка, а не просто да го слушаш и да мигаш в недоумение. Така ще успеете да изчистите навреме грешките. И запомни -- педала на съединителя го натискаш винаги енергично до долу и го отпускаш много плавно, сантиметър по сантиметър. Така няма да ти гасне колата.
Да, и аз си мислех, че това да не се получи от първия път е нормално и обратно - да ми се вика не е в реда на нещата. Но имах нужда да го чуя от някого или в случая - прочета. Благодаря за окуражителното мнение.Колкото до съединителя и това как да боравя с него посредством левия си крак, вече ми е напълно ясно и на теория, а може да се каже и на практика. В края на т. нар. урок вече палех и подкарвах колата непогрешимо - според баща ми. Но то след толкова викане и ругатни и т.н. оставаше и да не го направя...
Ще ти разкажа нещо. Трябва да си наясно, че научаването на каквото и да било добре е трудна задача. Когато аз се учих да карам за първи път, а и след това след курсовете вече карах мотор от няколко години, карах по гори планини и прочие тежък терен. Да речем бях овладял управлението на мотор доста добре, след като започнах да карам кола установих, че въпреки някаквите двигателни навици няма как да се науча да карам добре за 100-200 или 500 км измитани на пътя. За колата е много важно да си постоянно нащрек. Трябва да знаеш, че както удоволствие шофирането е и голяма отговорност. Сега ти е трудно както на всеки млад шофьор, най-опасният момент е когато минат да речем 6 месеца до година и нещо и се "научиш" да караш, слагам го в кавички, защото научаването да маневрираш и да тръгваш далеч не те прави добър шофьор. Много хора след тоя период вече решават, че са добри шофьори почват да настъпват да карат рисково и бързо, без да имат елементарни изградени навици и каквито и да е рефлекси. Не веднъж се е случвало в рискова ситуация начинаещ да натисне газта вместо спирачка(включително и на мен) да завие рязко и да изгуби контрол и т.н. и т.н. Та имай на ум че човек без поне 20 - 30 хил км зад гърба си в различни атмосферни условия и сезони и на различен терен не може да претендира за шофьор.
Изненадвам се че баща ти реагира така след като е професионален шофьор, трябва да знае че това далеч не е правилно дето го прави той. Аз още се мотая да си изкарам C-то.
Ако баща ти те стресира по някакъв начин не карай с него, а се запиши направо на курс и след като вземеш книжката сама малко по малко. Такива нерваци могат да ти убият желанието за всичко. Аз си спомням, като бях на 14 и ме "учеше". Започнах с огромно желание и след 10 мин. слязох от колата разреван и с думите "никога повече няма да се кача на шофьорското място". Е, след месец-два пак се качих, но този път с дядо ми и нещата бяха съвсем различни. Научи ме на всичко за супер кратко време (най-трудно ми беше тръгване с ръчнаа сега се чудя как може толкова просто нещо да ме е затруднявало
). С нерви и викане само могат да те откажат, но не и да те научат. Вече имам книжка и си карам навсякъде без проблем, ама съм сигурен, че тогава, ако бях покарал със него още няколко пъти съвсем щеше да ме откаже.
Да, точно така се чувствах след този импровизиран урок по кормуване - чувствах, че никога повече не искам да подкарам автомобил, изпитах някакво общо, своевременно и непонятно отвращение. След тази случка плаках много дълго и ми беше изключително тежко, но сега виждам, че наистина не у мен, а у баща ми е вината, защото той искаше всичко да се случи от първия път, а това няма как да стане, подходи към ситуацията доста нервно и грубо. И наистина, решението е да не се опитвам да карам с него вече, защото така ще се изпари всяко желание да шофирам, макар и то да е в изобилие, и ще ме застави да изпитвам отвращение към колите, а аз не искам това..
Само да знаете, че и от инструкторите има много гадни. Винаги имайте едно наум, че като се прехвърлиш на инструктор, може и той да е нервак. По-добре, ако някой роднина те учи да караш и ти вика, да спреш и да се разберете, отколкото да го заебеш, да отидеш на тъп инструктор и той допълнително да те демотивира и от там нататък почва омагьосания кръг. Винаги се изяснявайте, като се правят забележки, имат ли почва и какво не правиш както трябва. На мен инструктора ми прави доста хапливи забележки, но усещам, че като ги взема на сериозно, автоматично спирам да ги правя без дори да се замислям.
Ако е някое 316 компакт е36 не е му скъпа поддръжката а и не са много скъпи братовчеда имаше такова.
Никой не слушай. Аз от 14 годишен исках БМВ на 18 си бях изкарал пари, но нашите ми подедиха едно Опелче на стойност 1800 лв .. за 4 години съм дал около 3-4 000 лв. за поддръжка ... накрая си взех мечтаното бмв за 1 година съм дал 70лв. На всичкото отгоре е 4 ПЪТИ по-мощно от опела и гори 2-3 литра по-малко. Системи за стабилност последно покеление може инвалид на лед да го кара..10 пъти е по-сигурно от друга кола(тия ефтините са си опасни боклуци ако и да са 2013) Следвай си мечтите и прави това, което чувстваш за правилно.
Последно редактирано от beliar : 09-26-2013 на 10:22
Мила,като те чета все едно гледам себе си ... преди доста време не знам как ми влезе тази идея в главата но си казах "Ще е БМВ! и точка...!" Да съм бил на 13,14... нито съм работел,нито в семейството ни е имало възможност да ми купят бмв за първа кола но аз си знаех... ще е тя и никоя другана 20 годишна възраст си купих първото бмв... старичко,със забележки... но колата,която винаги съм искал.За съжаление обаче не успях да и се радвам дълго!На следващия ден катастрофирах... това е резултата от комбинация "буен характер+млад шофьор+непозната кола и т.н." Въпреки,че вече имах книжка ЦЕЛИ 2 години и си мислех,че мога всичко
точно за 10 секунди ми се показа пълната противоположност.От автомобила ми не ставаше нищо,дори не можех да го закарам на собствен ход до вторични... удара беше сериозен но както влязох в колата така и излязох... с леко натъртване на лявата ръка.Трябваше ми време да осмисля всичко,да проумея какво се случи,защо се случи,можех ли да го предотвратя... както и да е,отплеснах се
... но точно тази случка предопредели автомобила за мен.След като един почти 20 годишен автомобил запази мен и човека до мен живи и здрави,не исках и да чуя за друг...
от тогава не съм купувал нищо различно от бмв до момента.Карал съм и други автомобили но... няма такъв като бмв (за мен).Чувствам го като част от себе си,знам настроението му във всеки един миг
и да не изпадам пак в лирически отклонения... но по въпроса ти: Според мен нещата не се свеждат до това каква марка е автомобила,колко коня е,какъв е цвета на боята,има ли въздушни възглавници,Ей-Би-Ес и т.н. и т.н. ... в един момент мила,всичко се свежда до гарнитурата между волана и седалката
Ако това е мечтаната от теб кола - вземи я,покарай я и ще усетиш дали това е автомобила за теб.Каквато и кола да вземеш винаги ще има жулната броня,счупен фар или вдлъбнат калник.... хич да не ти пука!!! Това,което трябва да знаеш (и съм сигурен,че го знаеш) е,че седнеш ли зад волана носиш отговорност не само за своя живот но и за този на всички хора покрай които минаваш.
Можеш да си закупиш и сравнително еФтино БМВ (до 2000 лв.) от БГ.. вярно,ще е по-старичко,с някой друг косур... но ще ти е перфектно за първа коламоя съвет е е30 или е36.И двете са с достатъчно ефтина поддръжка,елементарно обслужване и не толкова бъкани с електроника,която да създава проблеми,сравнително малки габарити...Така,че ако успееш да опазиш мечтите си може пак да говорим за "Що е то БМВ и има ли То почва У нас!"
Има 2 неща които никой не може да ти отнеме - спомените и мечтите! Избора е твой ще им позволиш ли или не![]()
GOLF 4 си вземи за първа кола.
Вземи си с автоматик, щом не можеш да се оправяш още с педалите.