- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Напих си и ме наказаха
Разбира се, че рано или късно ще излиза. Просто, за разлика от родителите й, няма да й ограничавам излизането на първо време, щото искам да излиза и да не пие, а не да не излиза въобще. Гласувам й доверие, като не й възлагам наказание, за да я науча на урок, а я възприемам за зрял човек, който сам може да си вади съветите.
Освен това, по рождени дни на 14 надали си се прибирала преди 22ч.
И не ти прави чест да наричаш всички по-малки от теб пикли, довчера и ние сме били в техните обувки.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Една тема искам да пусна тук:
http://www.teenproblem.net/forum/sho...85%D1%82%D0%B5
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Доверието е важно, но днешната младеж не се учи от грешките си, а се учи как да избягва последиците от тях и продължава да ги прави. Както казах, на всеки се случва да направи грешка, но при младите това поведение е системно, а не случайно повило се веднъж. Мислиш ли, че сега след тая случка тя ще спре да пие като излиза с приятели ? Аз много силно се съмнявам, а това не е до моментното решаване на проблема, а до предхождащото възпитание. Аз до преди 18 единственият алкохол които съм пиел е бил бира и то по 1-2 бири, при знанието на нашите. Един млад човек не бива да пие и да се напива, вече забавлението се е превърнало в еквивалент на напиването. Цялото мислене е сбъркано на малките, това трудно може да се изкорени вече. Вече да си с някаква позиция различна от общата е трудно, много по лесно е да се пуснеш по течението и да си "готин" отколкото да си с "принципи" и задръстен аутсайдер.
Наказанието е вид последствие от грешката, което учи доста добре, че сгрешиш ли понасяш отговорността. Много хора осъзнават грешките си, много убийци дори. Но това значи ли, че не трябва да понесат отговорност под някаква форма ?
Пълна ти е пощенската кутия на тебе.
Последно редактирано от draid : 10-15-2013 на 14:29
На 14 години и аз щях ( и със сигурност съм реагирвала) да реагирам по същия начин, а именно да попитам как бих могла да избягам от последиците (в случая, наказанието). Нещо съвсем нормално и естествено е за едно 13-14 годишно дете, защото на тези години малко деца осъзнават, че това не е правилния подход. Въпросната реакция би била проблем тогава, когато същото дете е на доста по-голяма възраст и използва същия метод, за да получи това, което иска.
И аз, както маса народ от темата, която Чачо цитира, се напих за първи път на 14-15 години. Наистина глупаво и адски детинско от моя страна. Но случилото се по никакъв начин не ми е повлияло негативно. Всъщност, дори ме научи да избягвам големи количества алкохол, и дори самия алкохол, като цяло. Тоест, беше ми урок.
Сигурна съм, че авторката не осъзнава грешката в подхода и исканията си. Също толкова сигурна съм (или поне се надявам), че до няколко години "мирогледа" и ще се промени. В случая смятам, че Чачо е прав, тъй като наказанието е баш факторът, който кара
Наказанието и караниците не помагат. Стимул за промяна трябва да бъдат разочарованието, тъй като то най-добре наранява достойнството.
Не мисля, че авторката се вписва в тоя стереотип.
А децата от много ограничения от родителите не успяват да се научат сами да си поставят ограничения. 14 годишните не са безмозъчни, рефлексни организми.
Напила се е, намира го за лошо, ще спре да пие. Ето поемане на отговорност - като не може, спира да го прави. Ти като се напиеш, спираш ли да излизаш, та да си понесеш отговорността?
А като бях на нейната възраст, младежта в моите очи си беше същата. Не ми се разправя за моите пиянства и вандалства на възрастта на авторката, щото не е похвално, но само ще вметна, че продължиха най-вече защото нямах желание да говоря с родителите си и наказанията само ме научиха да крия, щото ще има последици.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Могат да бъдат стимул за промяна, но за тези които знаят какво е достойнство.
Аз не говоря за много ограничения от страна на родителите, това не е правилно. Както и по-горе казах проблема е следствие на грешки допускани от родителите в предишни години и трудно може да се реши еднозначно с едно наказание сега. Идеята обаче тук е че авторката, а и не само трябва да се научи да поема отговорността, а не как да я избегне. И както казах, няма нищо лошо и фатално в това човек да сгреши, но при малките сега поведението с напиването е системно и е повод за гордост. Нещо което е много сбъркано и според мен лично породено от нездрави семейства и лошо възпитание, а вече тръгнала тая вълна е много трудно да не си готин и да станеш зубъра/аутсайдера и т.н. на групата. Много сходно е положението и с пушенето и секса в ранна възраст. Вече всичко се превръща в състезание кой е по-готин и голям сред малките.
Основната ти грешка е, че говориш в сегашно време, сякаш това се случва от пет години. Съществува от зората на цивилизацията, напълно логично е да го има - пубертетът е период на израстване, заложено ни е да се стремим навсякъде да сме първи, т.е. всеки се опитва да изпревари другите с всички средства. Хората, които тийнейджърите използват за първичен пример, са на твоята възраст. Вие сте виновни, пикльовци.
Ма то тия изводи и авторката си ги е направила.
А от отговорност много лесно ще се научи да бяга с наказанието. Следващият път просто ще се скрие като е пияна, за да не я разберат и като не я разберат, да не я накажат. По-добре да поеме отговорност, като спре на своя глава да пие. В случая момичето има мотивация за това.
И нека не гледаме толкова едностранно на нещата. Като не наказваме децата, се отпускали в пиянства и секс. А като ги наказваме и стават обект на подигравки, добре ли им се отразява? Щото тия, дето ги държат из късо, остави, че после се разюздяват, ами и стават социално малоумни.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Моето дете ако е ще ми мине границата само ако на четири крака ми се прибере. Нищо по-нормално от това няма да се събират някъде, а като се съберат нищо странно няма и в това алкохол да се консумира. Не е *редно* да се случва, ама всички сме минали оттам. Момиче е ОП-то, де, та това малко усложнява нещата и е нормално родителите й да се притесняват, ама какво да се прави.
Да ти кажа не е непременно - помня имаше хора в компанията, които ги прибираха в 9 часа. Никой не ги е подигравал.ами и стават социално малоумни.
Виж една шматка помня, която никой не понасяше, 'щото движеше с едно готино момиче и винаги като идваха някъде тази буквално й висеше на главата да й налива акъл. Или на нас нещо ни мрънкаше. Накрая спряхме и 2те да ги търсим. Сега едната бачка в няк'во отрепано заведение и движи с един оръфляк, а другата с уж доста елитна специалност, ама нощно време се прави на нищо и само няк'ви простотии дрънка в опитите си да се прави на пич.
Никой не е казал, че ако мама и тате те изолират от *кофти* средата ще излезе човек от теб. Или обратното. Все тая. Ако ти е кеф - пиеш. Ако не - един натурален сок и гледаш сеира. Баш на тия години беше ебаси цирка ;д
Ъъъ, ДЕЦАТА на 14 години си правиха рождените дни по обедно време вкъщи или на ресторант навън, прибирала съм се ДОСТА преди 22ч.
Следващият път просто ще се скрие като е пияна, за да не я разберат и като не я разберат, да не я накажат.
Сериозно? Добре. А в противния случай - ако не е наказана тоест? Я помисли и за другата страна на монетата "Няма да пие до припадък", която изтъкваш? Щото според мен дори няма да се скрие, а просто ще се прибере по никое време пияна, защото знае, че ПОСЛЕДСТВИЯ НЯМА.
Дрейд го каза - Правиш грешка. Понасяш си последствията.
Утре, когато сгафиш някакъв проект за пред клиент на работа, шефът ти ще разчита ли на твоите съжаления, че си провалил проекта? Не. Освен чувството на некомпетентност и угризения ще получиш и бонус - я намаление на заплатата, я уволнение.
Достойнство да си понесеш последствията е нещо, в което съм възпитана от малка и в което дълбоко вярвам.
П.С. "изкъсо" е субективно понятие. И аз съм държана изкъсо. До 17-годишна съм се прибирала в 23 ч, то ако предварително съм уведомила. Можеше да остана да спя навън по повод късен рожден ден, евентуално дискотека, с уговорката, че ако ме приберат в районното, ще ми се стъжни. Ако не съм предупредила, следваха караници и понякога ми се казваше "този уикенд няма да излизаш". Като станах на 18, като по магия ограниченията изчезнаха. И не е било "ОЛЕ, отвързана съм, дай да правим глупост след глупост"! Все още предупреждавам, като не се прибирам, но мога да го направя и с смс в 22 часа. И изненада - не съм социално малоумна.
Последно редактирано от PinkPan7her : 10-15-2013 на 16:48
Стига де, 14-годишните не е редно да пият. Никога не са ми забранявали да пия, дори по семейните събирания винаги пиех по чаша бира или вино с нашите, но не съм се напивала до 17 и половина.
Авторката да си изтърпи наказанието и следващия път да си знае мярката.
В прочем след 18 и аз като знаех, че ще пийнем повече казвах, че ще се прибера на другия ден. Родителите ми бяха съгласни, сигурно и те нямаше да си умрат от кеф да ме видят пияна.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Може да не можеш да ходиш или да свършиш в токсикологията. За такива напивания ли говорим?
Или просто да не мислиш какво говориш.
Аз за първи път имах лоша случка с алкохола на 15. Но не бях пиян. Имахме някакво училищно парти и понеже нямаше как да пиеш вътре, с един приятел си разделихме патронче уйски отвън, на студа. Дали заради разликата в температурите или кофти алкохол - по-късно повърнах. Но не приемам, че се бях напил. Нито бях замаян, нито не се контролирах, нито имаше кой да е от типичните ефекти на алкохола.
За първи път наистина се напих малко преди да стана на 18. На изпращанате на един приятел. Цял ден не бях ял и в ресторанта директно запукахме уйски и малко мезе. Стана ми замаяно, доповръща ми се. Повърнах няколко пъти, но си бях в кондиция, ходех и говорех адекватно. Хванах си такси и се прибрах, легнах си.
Като цяло си знам мярката и колко мога. Дори рядко пия. Не се налага да ме прибират, не се налага да повръщам. Толкова ли е трудно?
Човек доста грешиш или просто не се изразяваш точно. Казваш, че аз гледам едностранно на нещата, но това не е така. Какво предлагаш ти ? Да ги потупат по рамото ли ? Искаш да кажеш виждам, че понасянето на някакъв вид отговорност в случая подбужда подигравки в околните ? Това може би е така, защото именно тези които се подиграват се имат за недосегаеми, знаят че няма да има последици от техните действия, освен някое мрънкане. Точно това е проблема в случая, че в стремежа си да се показват много независими и самостоятелни правят грешки, а после започват и да лъжат и крият за да останат незасегнати и да си запазят привидното спокойствие. На мен лично родителите никога не са ми забранявали, но ме възпитаха така, че да се притеснявам да не ги разочаровам. Но да ми казваш, че поведението на малките (12-16г.) е нормално и няма нищо лошо в това да обикалят по нощите и да се напиват без да знаят какво правят, няма да се съглася. Няма да се съглася също и с твърденията, че винаги е било така и винаги децата са се напивали и са правили секс на по 13, защото и аз съм бил на 13 и много добре знам на тази възраст какво правехме с връсниците ми, а определено не сме мислели за секс, пиене и т.н.
Много ми е интересно, къде видя да споменавам, че като не ги наказваме те започват да правят секс и да пият ? Казах още от началото, че това поведение е породено от системно пренебрегване на възпитанието и в много случай стремеж на родителите да са крайно толерантни към децата си. И ето това е сбърканото в момента, че неща като това да не пиеш, пушиш и правиш секс на 14 пораждат подигравки в другите деца и човека който реално е избрал правилното се чувства отритнат и различен от масата, която прави много трудно разграничаването от тях.
смешно ми е как се говори общо за авторката и лапетата на нейната възраст
какви анализи само се направиха от няколко изречения
как съм могла да пропусна тая тема :О
Ама вярно,какви са тия 5 страници разсъждения дали аджеба е редно да пие,да бъде наказвана,да се оплаква от наказанието...Какво да кажа,аз също се напих на 14 за пръв път,но си беше онова приятното леко замайващо напиване с приятели с танци и музика,без ексцесии.Искате да ми кажете,че това е нередно?Да,вероятно ми е личало,че съм попрекалила с алкохола,може и да съм изглеждала по-весела от обикновеното.Мисълта ми е,че се преувеличава и излиза все едно авторката се е наковала юнашката,довлачила се е едва-едва до тях и е повърнала 10 пъти през това време.Нито знаете в какво състояние е била,когато са я видели техните,нито нищо,но вече знаете на тяхно място как щяхте да постъпите.Да не говорим колко далеч се стигна с ''днешната младеж не си знае мярката,всички масово деградират и т.н''.Тук като почете човек ще си каже,че всички са били трезвеници до 18 годишна възраст и преди това едва са се осмелявали да пийнат по биричка.Много бързо забравяте разни неща.