Encounters with strangers

[Lilanda]

Темата е много хубава, историите ви също.

И аз ще разкажа нещо. Вървях от училище към гарата със слушалки в ушите както обикновено. Видях едно малко момиченце, което тичаше към мен, дръпна долния край на палтото ми и свалих едната слушалка.."Много си хубава. Искам като порастна да приличам на теб". Стана ми толкова мило.

Друг случай-вървяхме с брат ми към стадиона /той щеше да играе футбол с едни негови колеги, а аз обожавам да гледам /. Една възрастна жена ни спря и ни пита дали сме внуци на Жельо. Ние отговорихме, че сме, а тя каза "Приличате си много с него. Дядо ви е много добър човек.", след което допълни, че ние сигурно сме също толкова добри колкото него, усмихна се и отмина.

[102]

"Много си хубава. Искам като порастна да приличам на теб".

Leko баце леко.

[Lilanda]

Leko баце леко.

Епа не е ли истина?

[102]

Епа не е ли истина?

Не знам, не съм те виждал, ама е много нескромно от твоя страна да се самохвалиш тъй.

[Lilanda]

Не знам, не съм те виждал, ама е много нескромно от твоя страна да се самохвалиш тъй.

Не го казах с тази цел.

[Goddess]

Хубава тема. Не се сещам за много конкретни случки, но ще напиша каквото ми идва на ум в момента.

Веднъж се прибираме от лекции с една колежка с рейса, тя си слезна на нейната спирка, аз продължих. И до мен седна едно момче, което седя няма и 10 секунди и стана, застана срещу седалката ми и почна да ме гледа втренчено. (а това е нещо, което много ме изнервя по принцип) Погледнах го и аз няколко пъти да се усети, да спре...не. По едно време му звънна телефона, а той толкова залисан, че чак се стресна. И преди да вдигне ми каза "Ох, съжалявам, че така те гледам, знам, че не е възпитано, но имаш невероятни очи". Засмях се, благодарих и той ми помаха и слезна. А бях готова вече да му кажа нещо на криво. ;д

Бяхме на дискотека преди година, беше топло и все още уж се спазваше забраната за пушене, та бях отвън с 2 приятелки да пуша. По едно време дойде един човек и започна да ми говори на английски. Каза ми, че е турист тук, че е мексиканец и че не може да повярва колко красиви българки има и ме помоли да се снима с мен за спомен. Зарадва ме понеже беше много сладко-смешен човечец - нисък, пълничък, с мустаци точно като мексиканците, само шапката му липсваше и имаше много забавен акцент и един ухилен, свеж беше. ;д

Има една жена в квартала, не е много с всичкия си, а и като цяло животът и не е бил много лесен, доколкото слушам, но все е усмихната и учтива. Като ме види докато разхождам кучето винаги се спира да ни се порадва и да ни каже колко сме хубави и двамата и всеки път ми пожелава да съм щастлива и усмихната.
Същата тази жена веднъж ме помоли за 2 цигари, че нямала пари да си купи, чакала си пенсията. Дадох й, а тя си извади от джоба всички стотинки да ми ги даде и ми се извини, че нямала повече. Не й ги взех разбира се, но ми стана мило, предвид, че понякога рови и по кофите и въпреки всичко иска да е честна.

Много обичам да си говоря и с мили баби и дядовци, много са сладки.