- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Бихте ли простили изневяра ?
Здравейте, въпроса ми е достатъчно ясен, бихте ли простили изневяра.Аз съм момче така че моля предимно момчета да отговарят, но може и нежната част да отговаря![]()
Живота е рисуване без гума за триене...
МОМЧЕ СЪМ !
Не помня.
Да, бих простила. Особено, ако връзката ми е сериозна и държа на нея.
The pain you feel today is the strenght you feel tomorrow
Не бих простил!
Според мен, ако една връзка е достатъчно силна не би се прибягвало до изневери. А това да простиш зависи от това колко я/го обичаш и инатът ти.
Не ...
Точно ако връзката ми е сериозна и е от дълго време не бих простила.
Аз бих, ако е откровен с мен и си признае веднага. В крайна сметка, за да го е направил, вероятно има нещо, което аз не съм му дала. Ако има и втори път, обаче, едва ли ще съм толкова дзен.
А пък ако съм разбрала от друго място, конфронтирам го и той започне да лъже и маже, директно бих му била шута.
Преди бих отговорила,че в никакъв случай не бих.Сега и аз не знам![]()
Винаги съм си мислила, че не бих простила, обаче като се замисля не съм сигурна. Понякога като ти опре запалката до задника (я хвърляш и бягаш) започваш да мислиш и по-компромисни варианти от иначе крайното ти мнение по въпроса (какъвто и да е той, дори да не става въпрос само за това).
Та, мисля че може би бих простила с 300 зора, но ще ми е наистина супер трудно и едва ли връзката ще издържи още дълго, най-малкото защото никога не оставам длъжна.
http://ask.fm/iwwkaa
Понякога любовта ти е по-силна от това. Изневярата е грешка като всички други и не виждам защо да не простиш, ако видиш, че човека до теб наистина се разкайва. Да не говорим, че след връзка 5-6 години примерно, да не говорим пък за бракове, това е напълно нормално.
The pain you feel today is the strenght you feel tomorrow
Зависи от ситуацията и човека. В настоящата си връзка не бих или бих с 100000 зора.
На мъртвец всичко се прощава.
Сега сериозно - не бих простила. Дали сме отскоро заедно или от няколко години за мен няма значение.
Еми, сега и да кажа, че не бих, като ми дойде на главата не знам какво бих направила. То на думи е лесно, ама като обичаш някого не става както си го мисли. Сега, например, разбирам колко много неща съм прощавала на последния човек с който съм излизала и как не е трябвало, ама тогава не е имало кой да ми го каже.
Ауу, великото оправдание на всички мъже (да си развяват оная работа наляво и надясно) , както и на всички жени (успокояващи се, че те са виновни, а мъжът до тях не е боклук).
За разпада на отношенията са виновни двама, но за изневярата само един. Като не получава нещо от теб, нещо му/ѝ липсва, показва малко доблест, става и си заминава, прекратявайки връзката, а не прави курвеснки номера и толкова.
Та, против съм, единственото нещо, което не бих простила.
К*р за всички нещастни женички с такъв начин на мислене. Без извинение.
Не бих и не мисля, че отношението ми по този въпрос може да се промени в близките поне 10тина години. Май-малкото, не бих била с човек, който не е способен на уважение, себеуважение и на качествена комуникация, които са едни от есенциалните предпоставки за изграждането на добрата връзка.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Грешка, която е напълно съзнателно направена. Какво, когато си е лягал с мадамата не е знаел, че след това ще съжалява ли, или не е знаел за твоето съществуване? Може и така да е, ако приятелят ти е пълен идиот, който помни колкото шимпанзе. И ако след 5-6 години съм му омръзнала и му се иска нещо ново, да ходи и да си го намери, но мен повече да не ме закача. Една връзка се гради с години и има спадове, караници и моменти, в които не можеш да понасяш другият, но това не означава просто да се предадеш и да си легнеш с някоя за разнообразие.
А ако има замесени и деца, директно се развеждам с него. Децата винаги знаят какво се случва, независимо дали го показват или не. Това не е примерът, който бих желала те да имат и да прощават и търпят само защото и "мама го е правила"
Не бих простила.
Когато един човек обича някой, то той няма да тръгне да прави каквото и да било с друг. Първо, че е неуважение към партньора, второ че е доста долна постъпка. Нищо не оправдава изневярата. Който каза онова "значи аз нещо не съм му дала" (по мое мнение), е доста в грешка. За такива случаи, хората имат едно нещо, което се казва уста. Прави се един сериозен разговор и проблема с вземането и даването се решава. Ако не може да се реши или се наранявате един друг именно с тази изневяра или си тръгвате и двамата най-малкото с достойнство и уважение. С премълчаване връзката загубва цвета си и нещата вече не са толкова розови, колкото в началото. Трябва да има комуникация, ако я няма, то всичко е обречено. Тогава, ако държите на човека, трябва да се надявате на чудо да ви спаси връзката(т.е. да се опитате да промените това, което ви пречи да сте щастливи).
*сън*
Абе, не знам защо, ама в този час съм на мнение, че женската изневяра е по-тежка от мъжката...
Иначе по-скоро не бих, правила съм грешката да я "простя", ама то такова нещо само на думи се прощава, после винаги ти остава в съзнанието и го помниш.