Бихте ли простили изневяра ?

[kyka1]

Със сигурност не бих простил изневяра. Макар и никога обвързан до този момент, макар и никога да не бъда обвързан, да приемем, че бъда и то от да кажем 4 - 5 години. Не бих простил подобно нещо, най - малкото заради това, че толкова време изграждане в една връзка - търпение, уважение, заздравяване след поредния спор, взаимопомощ, засилване на чувствата и т.н. - бъде разрушено с лека ръка. Като има проблем - да дойде и да каже, да поговорим. Ще се постарая, или тя ще се постарае нещата да се променят към добро, но да извърти някой к*рвенски номер, не бих простил никога, ама никога, ако ще и 20 години щастлив брак да имаме. Вероятно съм наивен, вероятно твърдостта и решителността в мен надделяват, но това е моята непоклатима позиция. Прочетох цялата тема внимателно. За мен личната чест и достойнство са най - важните неща. Няма да позволя те да бъдат потъпкани и да се съобразя с човек, който ме е разбил вътрешно, а ако си проличи - и външно. Няма да обичам, уважавам и търпя такъв човек. Веднагически развод. Такъв човек не може да бъде поощряван. След като не се е провел човешки, смислен и сериозен разговор и са се предприели к*рвенски приоми - "Да не съм те видял повече!". А относно "духането" - това ли е проблем №1 в една връзка?! Ако мъжът е мъж, ще издържи и без това. Ще бъда зад позицията си - не бих простил такова нещо. Това е предателство. Все едно даваш втори шанс да бъдеш застрелян, след като първият път е бил неуспешен. Единственото нещо, което никога не бих простил, е изневярата, следователно - и предателството като цяло.

Като се влюбиш до полуда пак ще си говорим

[LadyDi]

Като се влюбиш до полуда пак ще си говорим

Невинаги "лудата любов" е причина за потъпкване на морални разбирания.
Понякога любовта към самия теб е по-силна от всичко.

[pifiella]

Ще простя. НО, ако е нещо инцидентно, което няма значение и последствия. Просто секс, но ако виждам всичко друго,но не й разкаяние за случилото се, ще си тръгна. Мога да забравя една пиянска забивка, но не й една осъзната и желана изневяра.

[Samo Botev Plovdiv]

Като се влюбиш до полуда пак ще си говорим

Дори и да се, няма начин да простя подобно предателство.

[draid]

Къде е Violenza сега да ми поговори за категоричност...

Много хора могат да говорят с категоричност от своя страна. За мен такова нещо е изключително долно и просто човека ще ми падне толкова ниско в очите, че не може да си представи. Уважение за такъв човек никога не мога да имам, жал не мога да изпитам. А да простя просто няма как. Ако прощаваш предателството, ще се обградиш с хора които те използват и всеки удобен момент биха ти забили нож в гърба. Да останеш с такъв човек от гледна точка на прекарани хубави моменти е просто малодушно.

[Samo Botev Plovdiv]

Жалкото е, че все повече хора искат да живеят със спомените за "хубавите моменти" и загърбват собствената гордост и чест.

[EffinSick]

Не бих простила дори и да го обичам.

[anonymous708973]

Много хора могат да говорят с категоричност от своя страна.

Интересното знаеш ли кое е? Че тая тезичка автоматично я изхвърляш на боклука, когато някой друг е категоричен по друга тема, заставаш от другата страна на барикадата и се захващаш да обясняваш как човекът нищо не разбира, защото: не е на твоите години, съответно нищо не е видял от живота/eтц, етц.

[LadyDi]

Много хора могат да говорят с категоричност от своя страна. За мен такова нещо е изключително долно и просто човека ще ми падне толкова ниско в очите, че не може да си представи. Уважение за такъв човек никога не мога да имам, жал не мога да изпитам. А да простя просто няма как. Ако прощаваш предателството, ще се обградиш с хора които те използват и всеки удобен момент биха ти забили нож в гърба. Да останеш с такъв човек от гледна точка на прекарани хубави моменти е просто малодушно.

Това, че ТИ не можеш да разбереш мотивите на някой да прости, не означава, че имаш право да го наричаш "безхарактерно мекотело".
Прошката е мисловното и емоционално освобождаване от гнева към човека, който ни е нанесъл обидата. И в този смисъл, тя е нужна повече на прощаващия, отколкото на този, на когото трябва да простим. Да простиш не означава да оправдаваш действията на другия, не означава да се залъгваш и надяваш, че той ще се промени. Прошката означава да освободиш себе си от негативното. И в този смисъл, за да простиш се иска много повече сила и много повече човечност.
За мен прошката е признак на сила, не на безхарактерност и ако някой може да събере силата и куража истински да прости изневяра, то аз мога само да се възхищавам.
Всички вие приемате, че изневяра се прощава само и единствено, за да не нарушиш собственото си удобство и спокойствие в една връзка, която те храни, облича и ти урежда надежден живот. Че в името на това спокойствие, хората са склонни да потъпчат себе си. Това само показва колко едностранно виждате нещата и колко малко разбирате от прошка. И затова бъркате термините.

[G3GaSa]

Дай боже, на никого да не се случват тези работи.
Аз не бих, по-скоро ще ги пречукам и двамата.

[sofie]

Бих, зависи какви са били обстоятелствата, със сигурност бих дала шанс на човека, вече ако ме предаде втори път, едва ли ще продължим заедно, но бих се замислила защо е станало, с какво аз съм го провокирала, за да си направя равносметка.

[draid]

Интересното знаеш ли кое е? Че тая тезичка автоматично я изхвърляш на боклука, когато някой друг е категоричен по друга тема, заставаш от другата страна на барикадата и се захващаш да обясняваш как човекът нищо не разбира, защото: не е на твоите години, съответно нищо не е видял от живота/eтц, етц.

Всеки може да защитава каквато и да е теза, за това се нарича дискусия. Заставаш "от една страна на барикадата" и започваш да се аргументираш. А възрастта определено в някой сфери дава опит, това дори ти трябва да си го разбрала вече.

Това, че ТИ не можеш да разбереш мотивите на някой да прости, не означава, че имаш право да го наричаш "безхарактерно мекотело".
Прошката е мисловното и емоционално освобождаване от гнева към човека, който ни е нанесъл обидата. И в този смисъл, тя е нужна повече на прощаващия, отколкото на този, на когото трябва да простим. Да простиш не означава да оправдаваш действията на другия, не означава да се залъгваш и надяваш, че той ще се промени. Прошката означава да освободиш себе си от негативното. И в този смисъл, за да простиш се иска много повече сила и много повече човечност.
За мен прошката е признак на сила, не на безхарактерност и ако някой може да събере силата и куража истински да прости изневяра, то аз мога само да се възхищавам.
Всички вие приемате, че изневяра се прощава само и единствено, за да не нарушиш собственото си удобство и спокойствие в една връзка, която те храни, облича и ти урежда надежден живот. Че в името на това спокойствие, хората са склонни да потъпчат себе си. Това само показва колко едностранно виждате нещата и колко малко разбирате от прошка. И затова бъркате термините.

Нещо се бъркаш. Аз никого не съм наричал безхарактерно мекотело, прочети пак какво съм написал и без друго си ме цитирала. Прошката за мен са само думи, колко хора мислиш, че могат да простят и да забравят за случилото се, да спре да ги терзае и да имат еднакво доверие на човека до себе си както преди тая изневяра ? Ако аз се освободя от гнева и чувството за предателство, то аз ще съм напълно безразличен към тоя човек.Най-големият проблем при изневярата е не дали ще простиш (на думи или по някакво чудо наистина), а в това че си загубил доверието си към тоя човек. Аз лично загубя ли доверие към някого, никога не го възвръщам. Човек предал веднъж, ще го направи отново. Изневярата сама по себе си е слабохарактерно действие, а аз не харесвам слабохарактерни лъжци. Като се замисля мога да оправдая по-лесно убийство, отколкото предателство от толкова близък човек.

[draid]

Double...

[Hayashi]

На този етап си хващам дърмите и при следващия. Но, ако е след 20 години и съм с 20 деца, обща къща/апартамент не се знае дали ще мисля по същия начин.

[LadyDi]

Нещо се бъркаш. Аз никого не съм наричал безхарактерно мекотело, прочети пак какво съм написал и без друго си ме цитирала.

"безхарактерното мекотело" беше препратка към мнението, което бях цитирала, което ти цитира, за да ми кажеш, че много хора могат да говорят за категоричност.
Единственото, което аз казвам е, че не е редно да се обобщава по този начин, толкова категорично, че ВСИЧКИ са еди-кво си. Другото са твои тълкувания на моя пост.

Прошката за мен са само думи, колко хора мислиш, че могат да простят и да забравят за случилото се, да спре да ги терзае и да имат еднакво доверие на човека до себе си както преди тая изневяра ?

Ето затова си говорим. Ти (както и повечето хора) просто не разбираш същината на прошката, затова и не можеш да я проумееш като концепция. Никой не те кара и да го правиш. Но не съди хората, които умеят да прощават, защото затова се иска сила. Докато да, прав си, че за изневяра се иска безхарактерност.

[xoxi]

От скука прочетох всички мнения в темата. Това обаче ми провокира интереса.

А защо изневярата е само физическа за теб?
А ако примерно откриеш чатове без уговорки за среща, а просто неща от сорта на "липсваш ми", "обичам да говоря с теб", "ти ме разбираш доста повече от най-близките ми хора"?

Да приемем, че точно тези думи са изписани в чата. Защо да ги приемаме като изневяра? Любопитно ми е къде е границата между доброто приятелство и емоционалната изневяра?!
На мен ми звучи абсолютно нормално на него да му липсват други хора от женски пол, не само аз. Приемам за нормално да обича да говори и с други жени. А това, че сме заедно, съвсем не означава, че винаги трябва да се разбираме и подкрепяме на 100%. Поставяйки и себе си в тази позиция, нормално е да обичам да общувам с хора, които ме разбират в моменти, в които близките не могат. Това за мен означава само, че имаме сходства в характера или сме преживяли едно и също нещо.
Контактите ни не се ограничават само с човека до нас. Аз лично не виждам нищо лошо в това да се сближим емоционално и с други хора, да ни липсват разговорите с тях, когато не са наблизо и т.н.

Не искам да се карам с абсолютно никой тук (понеже гледам, че повечето сте малко войнствено настроени), просто въпросите на Пантерката ме накараха да се замисля.

[DarkTemplar]

На мен пък мнението на xoxi ми провокира интереса. До голяма степен съм съгласен с гледната й точка - смятам, че хората, с които споделяме и имаме по-задълбочени отношения, могат да ни бъдат полезни по различен начин и в различни моменти. Колкото и да ни се иска, половинката ни не може да е до нас в 100% от случаите, когато имаме нужда от подкрепа, приятелски съвет или просто рамо, на което да поплачем. Тогава идва моментът да се обърнем към други хора, които биха ни разбрали/помогнали.

Въпросът при всяко сближаване е къде поставяме границата в отношенията с конкретния човек. Прекрачвайки определена граница, отношенията се трансформират в нещо напълно различно. В това е майсторлъка и социалния/емоционалния опит, да умеем да дефинираме и контролираме отношенията си с другите.

Думите "липсваш ми" обикновено се схващат в по-личен и емоционален (дори интимен) контекст. Затова е добре човек да продължи изречението, казвайки какво точно му липсва, за не се получават обърквации. Така ще улесни и себе си, и събеседника си.

[draid]

"безхарактерното мекотело" беше препратка към мнението, което бях цитирала, което ти цитира, за да ми кажеш, че много хора могат да говорят за категоричност.
Единственото, което аз казвам е, че не е редно да се обобщава по този начин, толкова категорично, че ВСИЧКИ са еди-кво си. Другото са твои тълкувания на моя пост.


Ето затова си говорим. Ти (както и повечето хора) просто не разбираш същината на прошката, затова и не можеш да я проумееш като концепция. Никой не те кара и да го правиш. Но не съди хората, които умеят да прощават, защото затова се иска сила. Докато да, прав си, че за изневяра се иска безхарактерност.

Аз я проумявам, ама не я приемам. И както казах хората които могат да простят по оня начин по които искаш ти са един на 1000 сигурно.

[LadyDi]

Аз я проумявам, ама не я приемам. И както казах хората които могат да простят по оня начин по които искаш ти са един на 1000 сигурно.

Но ги има. И не са нито безхарактерни, нито слаби.

["g0oD"_glrL]

Да,няма лошо. Само дето в такива ситуации разкарвам гаджето на момента. Да си изневерява на воля,но не на мен.

Cъгласна!

[anonymous708973]

Въпросът при всяко сближаване е къде поставяме границата в отношенията с конкретния човек. Прекрачвайки определена граница, отношенията се трансформират в нещо напълно различно. В това е майсторлъка и социалния/емоционалния опит, да умеем да дефинираме и контролираме отношенията си с другите.

Въпросът всъщност е дали с половинката имате еднакви разбирания за допустима граница. Съгласна съм и с двама ви, мислех, че съм единствената, дето смята, че половинката понякога не е единственият човек, към когото да се обърнем.

Иначе да, това ми беше целта на въпроса - поне някой да се замисли, че, аджеба, границата е тънка и в някои случаи дори не можеш да си категоричен дали е изневяра, камо ли дали ще биеш шута на половинката със същата скорост, с каквато тук ни уверяват, че ще го направят.

Щото при мен положението е малко... отстрани мяза на двоен стандарт. Аз имам най-добър приятел от около 5-6 години, на когото мога да кажа буквално всичко, ама наистина. Това е човек, който ми е на 200% зад гърба, каквото и да правя. На него без проблем мога да напиша "липсваш ми" - при това без обяснения. И двамата знаем какво имаме предвид. И "обичам те" бих написала, ама не сме стигали до там.
Мъжо обаче толкова близка приятелка няма и видя ли такова нещо от него, ще ми стане много кофти. И при евентуален скандал той да изтъкне, че и аз го правя, няма да е коректно (поне според мен), защото обстоятелствата са коренно различни. Но е напълно възможно той да е на друго мнение, затова казвам, че нещата не са толкова еднозначни и невинаги става въпрос за единия секс.

[DisappointedDreamer]

И при евентуален скандал той да изтъкне, че и аз го правя, няма да е коректно (поне според мен), защото обстоятелствата са коренно различни.

Защо няма да е коректно, ако и той (хипотетично) има най-добра приятелка от Х наброй години?

Думите "липсваш ми" обикновено се схващат в по-личен и емоционален (дори интимен) контекст.

Това ме учуди. Аз "липсваш ми" изобщо не го свързвам с това, което ти описа. Всъщност, думите ги смятам за много по-"public" - мога да ги кажа както на гаджето си, така и на най-добрия си приятел или просто добър познат.

[anonymous708973]

Това ти казвам, Маги, че няма.
Ако има, щях да съм свикнала Обаче предвид всичките му приказки, че не вярва в непорочното приятелство между момче и момиче, няма как да не подхождам с предубеждение към всеки по-близък контакт.

[draid]

Това ти казвам, Маги, че няма.
Ако има, щях да съм свикнала Обаче предвид всичките му приказки, че не вярва в непорочното приятелство между момче и момиче, няма как да не подхождам с предубеждение към всеки по-близък контакт.

Както на теб не би ти било приятно, то може да си сигурна, че и на него не му е приятно това твое приятелство.

[its.moninka]

Незнам,зависи..