- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27
сплескано ми е, боли ме, скапано ми е, депресирано, на моменти щастливо, да фък?
кога ще спре цялата тая въртележка от емоции, чувства и мисли в съществото ми.. дразня се, че не ми пише, пак твърде бързо и необмислено се въвличам в нещо, което надали съществува наистина, а не само във фантазията ми. искам да замина на духовно пътуване, някъде далеч от тук, съвсем самичка само с хилядите ми объркани мисли, аххх.
Пак се радваме на слънце цял ден.
Много ми е яко, че вече е светло до към 8. Зимата беше супер депресиращо да се прибера в 4 от уни и вече да е тъмно.Още повече ме радва, че и днес реално не правя нищо цял ден, само сериалчета и вредна храна.
Бях забравила колко е яко да не те ръчка някоя курсова от някъде. Честно, толкова ми е хубаво, и спокойно, и прекрасно, awwwwwww
Неска ще чакам края на Под прикритие, като се надявам да не е само на сезона, ами на целия сериал. По-добре да спрат до тук, отколкото да го съсипят съвсем.
Утре отново ще се сблъскам с ужаса на ранното ставане мразямразя.
Колкото повече ми наближава екскурзията, толкова повече ме хваща страх че ще свърши също толкова бързо, колкото е и наближила![]()
Не,тоя път нищо не си нося,само някакви десерти,които баба ми реши,че трябва да притежавам![]()
maDamn
Офф ... утре на училище ... ама за разлика от други изобщо не съм притеснен...
За утре имам есе и два протокола ... ама въобще не съм напрегнат или притеснен...
До утре има толкова много време... цели ... 11 часа - предостатъчно време , въпреки че не знам как ще ми дойде музата посред нощ но все нещо ще измисля
![]()
Пък ние готвим мусака, не че е важно, просто исках да споделя![]()
Скууууучно.
И самотно.
Иначе добре.
тъп дееееен.
хайде, да идва другият.
хубаво е човек да се разходи..да си поразсъждава.
Имах готин ден. Малко странен и не толкова продуктивен, колкото го бях замислил, но готин. Трябва да ставам утре в 6 часа и не ми се ляга при мисълта. Ям краставица.
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
Мислих, че само аз съм така.
Започнах де се самонавивам. Какво е това пораженческо мислене?! Малко ли съм направила, след като съм стигнала до тук, а аз се панирам, че ще се издъня накрая. Не летя в облаците, имам реални очаквания, ама и да се подценявам няма да стане. Един месец имам. Стягам се, прочитам това, което ми е нужно и това е. Не мога да се понасям с такова отношение. Ако се справя ще съм на седмото небе!
Лутам се в крайности с този идиот. Изкарва наяве черти у мен, които и аз не знаех, че притежавам. Предизвиква ме на всяка крачка. Изнервя ме както никой досега. За броени часове с него изпитвам толкова емоции, колкото не бях изпитвала със седмици. Ще ме побърка това същество.
Искам още.
Мамка му.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
^Това сега добре ли трябваше да е или зле
born in lust turn to dust, born in sin come on in
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
"Самотна.
Така се чувстваше. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Не беше нещастна, не. Нито пък мразеше живота. Напротив, тя бе от онези рядко срещани хора, които притежаваха способността да открият красотата на пролетния ден, да усетят прелестта на тихия летен бриз, да се зарадват искрено на дребните ежедневни удоволствия. Обичаше живота и умееше да се наслаждава на малките и уж незначителни неща – нежно цъфнало дръвче, усмивка на случаен непознат, мило предложение за помощ, забранено парче шоколад… Обичаше всичко това. Всичко това я правеше щастлива. И все пак…
Не беше щастлива. Не напълно. Винаги, винаги в сърцето й оставаше едно малко недокоснато от щастието място. Винаги усещаше тази празнота, която помрачаваше радостта й от живота. Нищо – и никой – не успяваше да я запълни. Срещаше много хора, обичаше да общува, да говори, да споделя и да изслушва. Обичаше да се забавлява, да се шегува. Знаеше, че околните я уважават и имаше много познати, готови да й подадат ръка в момент на нужда, а за нея това бе важно – знанието, че притежава качества, достойни за уважение. И все пак…
Чувстваше се сама. Имаше много приятели, много познати. Нейната лъчезарност и позитивизмът, който излъчваше, привличаха хората, знаеше, че те я харесват. Но никога, никога не срещна някого, за когото да бъде нещо повече от добър човек и дори верен приятел. Имаше нужда да бъде нещо повече, имаше нужда да бъде всичко. Искаше да запълни тази ужасна, ужасна празнота, да прогони горчивото чувство на самота. Не се чувстваше част от нещо, не се чувстваше значима за някого. Вярно, хората я харесваха, приятно им бе да общуват с нея, да споделят, да търсят съветите й, но не бе незаменима. И всичко това – малкото празно пространство в сърцето й, самотността, изпълваща дните й, чувството на незначимост – всичко това помрачаваше щастието й, натъжаваше я. Животът – казваше си тя, – е прекрасен и тъжен. Също като самата нея. Кой би могъл да проникне зад лъчезарната усмивка? Кой би могъл да види прикритата тъга в погледа й? Кой, кой би могъл…?"
От мен :Д
Алелуя...
Свърших и втория протокол
Гадна работа е било туй нещо бе ... Какво толкова съм им на правил на Ом и на Кирхов ... Съсипаха ми живота.
Много бих искал да имам ОГРОМНОТА чест да ги видя на живо ... с удоволствие ще им извия вратовете![]()
След 7 часа имаме тест по психология , а аз съм прочел само 2 реда. Явно и днес няма да се спи![]()
изгледах Kill your darlings
Lelwutdafuq е точното определение ... о0