Ама че проста работа!

[Joe An]

Върви да се приковаваш на кръстове другаде, смешник..... Тук вече си имаме достатъчно възкръснали

"Докторе", с това заглавие и с тия три шестици нямаш никакъв шанс да ти приема диагнозите. Изкушаваш ме аз да ти поставя такава, но знам, че за момента е напълно безсмислено. Смешник съм само в твоя цирк, в който ти се иска да си шефът на клоунадата. Ама само ти се иска...

[DoctorSatan666]

"Докторе", с това заглавие и с тия три шестици нямаш никакъв шанс да ти приема диагнозите. Изкушаваш ме аз да ти поставя такава, но знам, че за момента е напълно безсмислено. Смешник съм само в твоя цирк, в който ти се иска да си шефът на клоунадата. Ама само ти се иска...

Постът ти говори друго... Фактът, че се поддаде на (точно) тази, иначе доста посредствена, провокация от моя страна, ми подсказва, че си също толкова посредствен. Никнеймът ми е взет от филмов персонаж, но тук го използвам не като символ на някакви пристрастия към този персонаж, а със съвсем различна цел. Но ето че съдиш за мен само по името ми - какво по повърхностно от това.....

Колкото до това да ми поставяш диагнози - be my guest .... интересно ми е какво псевдо-нюеидж-пострелигиозно морално лайно ще изтърсиш този път.

[Joe An]

Постът ти говори друго... Фактът, че се поддаде на (точно) тази, иначе доста посредствена, провокация от моя страна, ми подсказва, че си също толкова посредствен. Никнеймът ми е взет от филмов персонаж, но тук го използвам не като символ на някакви пристрастия към този персонаж, а със съвсем различна цел. Но ето че съдиш за мен само по името ми - какво по повърхностно от това.....

Колкото до това да ми поставяш диагнози - be my guest .... интересно ми е какво псевдо-нюеидж-пострелигиозно морално лайно ще изтърсиш този път.

Само защитих достойнството си в режим на законна самоотбрана, като ти отговорих по тоя начин. Разбира се, можех и да подмина твоето ехидничко и нагличко отношение, но предпочетох леко да се позабърша, понеже ме изпръска. "Смешник" при първа среща... мисля, че разбирам защо така реагираш, но това не оправдава ниското ти ниво. Независимо колко провокативен ти се иска да изглеждаш. Приятна и успешна седмица ти желая!

[DoctorSatan666]

Само защитих достойнството си в режим на законна самоотбрана, като ти отговорих по тоя начин. Разбира се, можех и да подмина твоето ехидничко и нагличко отношение, но предпочетох леко да се позабърша, понеже ме изпръска. "Смешник" при първа среща... мисля, че разбирам защо така реагираш, но това не оправдава ниското ти ниво. Независимо колко провокативен ти се иска да изглеждаш. Приятна и успешна седмица ти желая!

О, моля те, спести ми лицемерните си пожелания. Оценката ми за теб дойде от заглавния ти пост - и ако за теб той е просто израз на твоето кредо, за мен разкрива доста други неща:

1. Схващането за "атеистичен дух", което си е доста пошла генерализация, или изобщо за какъвто и да е "дух", в който да сложиш под общ знаменател всичко крайно несъответствено на идеологията ти, е много удобно - но е само мисловна патерица на онзи, който гледа през очите на вярата си, а не на разума. Тази генерализация е необходима, понеже дава събирателен образ на всички "неудобни" твърдения по отношение на религията ти, и така ти дава дефиниран враг - а на него можеш да му изреагираш, да го въртиш и сучиш както ти е удобно. В действителност си е само заблуда, понеже никой възглед за света не се ражда самостойно, той е приет от някаква посока и се реплицира в друга посока и зад всичко това стоят лични и обстоятелствени причини, които обаче са различни за всеки, който споделя дадения възглед. Ето как обобщени понятия като "богоборци" имат само повърхностен смисъл, но за всеки вярващ те изразяват реален обект, който пълнят с всичко, което не им изнася, за да могат после да му реагират - кой както си знае: чрез отрицания, чрез омаловажаване, чрез сугестии за морална борба и препратки към някоя по-социално разпространена заблуда (най-често базирана на колективен страх). И в това отношение не правиш никаква разлика от който и да е ментално ограничен фундаменталист.

2.Ако имаше поне бегли познания за човешката природа, които да не са част от назубрената и готова за рецитиране религиозна доктрина, може би щеше да си обясниш защо християнството е толкова популярно сред толкова различни слоеве на обществото - не заради качествата на религията, а заради вътрешните "пространства", които всеки запълва с нейните заблуди. Механизмът на вярване е един и същ, предпоставките за него обаче са различни, което променя и това, което Фройд нарича "обектни пълнежи". Непознаването на индивидуалната и колективната психология и взаимодействието между тях, което поражда този огромен набор от лични и социални явления, ми говори че не познаваш достатъчно и самия себе си, поне не и извън това, което ти е позволено.

3. Представянето на "връзката" ти с Бог, пък е достатъчно за да се запозная с отношението ти към него, а оттам - и какво търсиш и намираш в него. Всеки търси онова, което му липсва, и когато не може да го изнамери - си го измисля и привижда навсякъде, компенсира неговото отсъствие. Това е вътрешната игра на всеки "малък" човек, и важи с особенна сила за християните. Бог пък, като "обектен пълнеж", представлява сборен образ от желанията, надеждите и нуждите на тези, които вярват в него. Сега сети се, кои хора имат нужда от вечно опрощаващ, вечно загрижен и обичащ, вечно наблюдаващ и всезнаещ баща-образ, на когото да служат?

Защо конкретно си избрал християнството, какво то удовлетворява в теб, мога само да гадая. Но знам, че игрите на хвалене, търсене, преоткриване и единение с бог, както и изтласкването на всичко, което не се вписва в този модел, са само отражения на един много по-сложен процес, засягащ човешкия свят в колосален мащаб. Впрочем, парадоксалното е че същия този феномен, е причина и за развитието на атеизма като крайна позиция, понеже и атеизма, като твърда вяра в истинността (или неистиннността) на едни концепции, пред други, е проявление отново на лични потребности - най-вече като израз на отрицанието на социални, морални, родителски и пр. авторитети - един бунтовен период през, който всеки неосъзнат малък човек преминава, за да израсте в нещо повечe, там някъде по пътя си. А някой дори не са го минали още тоя период, и си стоят в черупката от удобни самозалъгвания, и целия им живот минава в една крехка самоилюзия, която подхранват постоянно за да запълнят чувството си за реалност, докато най-после се бетонира до пълна липса на всякаква обективност. Такива хора живеят с готовите си назубрени обяснения за света, и всичко което им се случва се интернализира през филтъра на вече готовите им предубеждения. Не изглежда толкова трудно, нали? Особенно като се замислиш, че нищо от написаното от теб не е в действителност твое, а ти само го използваш наготово - припознаваш своята реалност в него, защото така ти е удобно. Трудното е в друго - да бутнеш сам основите на собственото си илюзорно битие, да останеш сам на света и сам в себе си - без любящ старец на небето, който да ти шепне мъдрости свише; без обещания за опрощение и вечен живот, в замяна на измислена праведност; без дори измамния лицемерен морал на масите, който мнозина припознават като свое битие. Ето това е трудното, да си сам, различен, да принадлежиш изцяло на себе си - понеже само тогава и отговорността е изцяло твоя. А тези дето ги е страх да бъдат себе си, винаги ще тичат подир гъза на Иисусовци, Мохамеди, папи, велможи и т.н.....

[Joe An]

Не помня да съм си записвал час при психиатър и тоя психо-профил, който си ми направил от гледна точка на Всевиждащия, Всезнаещия и Всеразбиращия проблемите на битието и мирозданието, е просто твоят напън да ме въдвориш в собствената ти каторжническа мисловна схема за “различните” от теб. “Заблуда”, “самоизмама”, “ментална ограниченост”, “непознаване на себе си”, “игри на малкия човек”... Брей, звучиш по-авторитетно и от радио “Ереван”, ама него поне го питат, а ти издаваш присъди по-надъхано и от Революционен трибунал. Понеже виж собственото си ееентелигентско високомерие, пропито от самодостатъчността на един като че ли правостърчащ в подножие от хлебарки Еверест, и има шанс да разбереш защо си голям в собствените си очи, а изобщо не съвсем толкова в чуждите. Научил си някои термини, но подходът, с който ги използваш като боксови ръкавици върху “обектите” си и като карфици за твоите хербарии и класьори, те квалифицира като пълен аматьор. Аз лично бих се заслушал по-сериозно в думите ти, ако зад тях прозираше желанието за един нормален разговор, а не нещо като “наполеоновски синдром”. Понеже амбициите ти да действаш като единак, обявявайки моралът за лицемерие и вярата в Бога за илюзия, ми подсказва, че насреща ми стои човек, за когото няма нищо възвишено и свято. Страшен за себе си и за тия около него, понеже ооо, той не признава задръжки. Направо свръхчовек всред море от нищожества, искащи да си останат допотопни.

Такъв бях и аз преди години и също с такъв бяс се нахвърлях върху религиите. И съответно, до 23-рата година от живота си вече се бях превърнал в перверзен мръсник. Моралният ми кодекс се свеждаше единствено до това да не убивам. Обаче абсолютно всичко друго си позволявах, без даже и да ми мигне окото. Тогава ми се случи Нещото... е, много е дълго за описване... Та след това необичайно преживяване промених коренно мирогледа си, ценностната си система и начина си на живот. С желанието да сменя животинския си образ и да сваля всички звероподобни маски от лицето си, да се изтръгна от хищническия си нрав.

Тогава и започнах да разбирам повече Библията, защото не търсех само интелектуално познание от нея, а черпех духовни сили за новия си живот. Киркегор го нарича "скокът на вярата" - това е друго измерение, което постепенно започна да се разкрива пред мен. В него се влиза само след искрено и дълбоко посвещение пред нашия Творец, където Той обича да разкрива Себе Си по изненадващи и пре-пре-чудни начини.

Какво означава завет и обвързване с Христос ще разбере единствено онзи, който с вяра избере да излезе в тяхната открита орбита.

Нека да не се заблуждаваме: християнската религия, обаче без личното познаване на Исус Христос, ни анатемосва и отлъчва от Него сега и завинаги! (“Евангелие от Матей” 7/21-23)

По принцип, като вярващ аз мисля така: човешките религии (включително и християнската с нейната монотонна и фасадна празничност и обрядност) са адски самонадеяните опити на хората да се издигнат към измисления от самите тях "бог", за да могат всъщност да издигнат себе си, да прославят себе си, да угодят на себе си, криейки се зад привидната възвишеност на идеята. Но какъв е резултатът от всичко това? Един перманентен Вавилон - т.е., постоянна бъркотия и хаос. Разединение и враждебно и войнствено противопоставяне. Ако някой поне мъничко е опознал Библейския Бог (но не с главата, а със сърцето си), той знае, че Неговата Личност няма абсолютно нищо общо с това.

Религията е смокиновото листо, зад което крием голотата на греховете си, без въобще да ги осъзнаваме дори. И понеже сме в техния плен и робство, те ни отнемат и малкото свободица, която тоя свят ни е позволил. Защото са вид пристрастяване и терор върху личностите ни. И така директно ни свързват с Великият инквизитор - системата за религиозна манипулация и контрол.

Обаче имаме цял дървен кръст, забит по средата на човешката история и разделящ я на две. Повече от 5000 ръкописа, от които сме наследили Новият завет, разказват една невероятна история - за претенциите на богочовека Исус Христос да има власт над човеците, над природата и дори над смъртта. Светските римски историци Тацит, Целз, Апулей, Лукиян и др. потвърждават много от казаното в Завета, макар и с обратен знак.

Възможно ли е тогава Христос да не е "измамата на вековете"? Луд мегаломан ли е той? Историята за него измислена ли е? Защо тогава нейните автори заплатиха с живота си за нея? И такъв ли антигерой трябваше да измайсторят, ако искаха да впечатлят епикурейското и стоическо съзнание на гърци и римляни - селянин, роден в обор, израсъл в презрения Назарет, нямащ къде главата си да подслони, отблъскващо гол и покозващ "човешка слабост", прощавайки дори на убийците си, зарязан от своите последователи, погребан дори в чужд гроб?! А на монотеистите-юдеи как пък ли им се е сторил? - Дева Мария едвам са я спасили, за да не бъде убита с камъни като блудница (не случайно ап. Павел пише, че за евреите Христос е бил самият скандал, а за учените гърци - една пълна глупост). Можеше ли такава изкусна лъжа да роди ранната Църква, която я защитавала първите векове с цената на нечовешки мъки, гонения, дори жестока смърт?

И сега ти, “Докторе”, се опитваш да ми предъвкваш неща отпреди две хиляди години... Звучиш начетено, обаче почти мога да видя инквизиторската ти роба... На тебе ти трябва малко време и щипка власт, и няма да се ежиш като клавиатурен призрак само по форумите. Но пак няма да спреш изгревите по твоя воля - най-много само да си изгубиш съня. А после и душата. Нищо, че това ще ти се стори тъпа заплаха - засега е важно просто да го чуеш.

Отговорност за собствения живот се поема в най-висша степен единствено тогава, когато станеш отговорен за него пред Тоя, Който ти го е дал.

Свобода, незачитаща Божия закон, винаги води до грехопадение и сгромолясване.

Наблюдавай живота си внимателно... не ти го пожелавам...

Оставам си с най-добри чувства към теб, понеже отрицавам убежденията ти, не личността ти.

Наричай го “лицемерие” или както щеш, но мисля, че по-лесно ми е да се поставя на твое място.

[defender]

По принцип, като вярващ аз мисля така: човешките религии (включително и християнската с нейната монотонна и фасадна празничност и обрядност) са адски самонадеяните опити на хората да се издигнат към измисления от самите тях "бог", за да могат всъщност да издигнат себе си, да прославят себе си, да угодят на себе си, криейки се зад привидната възвишеност на идеята. Но какъв е резултатът от всичко това? Един перманентен Вавилон - т.е., постоянна бъркотия и хаос. Разединение и враждебно и войнствено противопоставяне. Ако някой поне мъничко е опознал Библейския Бог (но не с главата, а със сърцето си), той знае, че Неговата Личност няма абсолютно нищо общо с това.

Религията е смокиновото листо, зад което крием голотата на греховете си, без въобще да ги осъзнаваме дори. И понеже сме в техния плен и робство, те ни отнемат и малкото свободица, която тоя свят ни е позволил. Защото са вид пристрастяване и терор върху личностите ни. И така директно ни свързват с Великият инквизитор - системата за религиозна манипулация и контрол.

Само искам да попитам, какво искаш да кажеш с това за религиите. Всеки път и всяко отношение, и служене на човек към Бога се нарича религия. Как може да нямаш религия и в същото време да имаш отношение към Бога.

А пък тези ритуали в Църквата не са защото така им е било кеф на свещениците, а защото так е предадено от апостолите.
Например нима даването на причастие от Христос на апостолите по време на тайната вечеря не е вид ритуалност, ами точно този ритуал представлява даването на Причастие в Църквата и други примери.

Ритуалите се правят за да може както душата така и тялото да участва в служенето на Бога.

Иначе много от нещата, които казваш ми допадат.

[Joe An]

Само искам да попитам, какво искаш да кажеш с това за религиите...

Овластените церемониални религии, особено когато са заблудителни имитации на истинската сърдечна вяра. Това е помпозното и парадното черкуване, което Исус сравни с “варосани гробници, пълни отвътре с мъртвешки кости”. Каиновият бакшиш, който той се опита да пробута на Бог като жертва, докато в гърдите му кипяха завист и мъст. Юдовата целувка, заплатена с ония фатални фарисейски сребърници.

Откакто царете и жреците на Вавилон са придобили монопол върху тайното знание, придавайки му формата на наука, съдържанието на мироглед, облика на култура и статута на държавна религия, и още повече, откакто тоя модел е завладял света заедно с неговите съкровища, те няма да се откажат от завоеванието си току-така (не случайно Библията говори за модела на религията “Вавилон” като за нещо универсално, а не се занимава да изрежда имената на различните религии, израстващи от тоя корен).

Религията е онази “мерзост, стояща на свято място”, и не случайно в “Откровение” е наречена "Вавилонската блудница". Понеже е антихристко копие на автентичното Божие царство на земята, което воюва с Бог и с неговите синове и дъщери, представяйки се за сияйната Христова невяста. Това са корумпираните религиозни власти, яхнали Звяра на земните царства - тяхната икономика, политика и култура. Съюзът на златния кръст със златния жезъл, един вид. Вяра, която не се споделя, както го правеха Исус и апостолите Му, а се налага отгоре със сила, с политически хватки и манипулации. “Вяра” - търговия с души. И то за много... много пари...

Само споменът за средновековната инквизиция, за кладите на еретиците, за кръстоносните походи и за зверските антиеврейски погроми може да ни убеди в това. Църквата-зомби придоби такова призрачно величие и такава власт, че светът се сгромоляса в краката й. Всъщност, той просто си лежеше там - в лукавия, както по-рано още беше написал апостол Йоан. Възкресенската вяра, вдъхновявана от смъртта на съразпването с Христа, вярата, сътворяваща нови и чисти създания от изметта на обществото или от покварата сред неговите върхове, беше заменена с масово човекоубийство под знамето на Кръста.

Разбира се, тук не отварям голямата тема за нехристиянските религии, Ню-ейдж-теченията, гурувщината, окулта и сатанизма, понеже ще трябва да цопнем в дълбока и блатиста яма. Смятам за важно само да припомня следното: книгата “Данаил” ни разкрива, че Вавилонската блудница и сатрапка няма истинска власт над човешката история, а Божият Дух чрез пророка на всеослушание обявява пред нея и за всичките векове напред сгромолясването на цялата световна култура.

Божието царство ще помете наследствата на всички човешки цивилизации, които са построени върху славолюбие, идолопоклонство и насилие, а двете исторически предупреждения за това бяха събарянето на Вавилонската кула и унищожението на древния Вавилон.

И ако ние се идентефицираме достатъчно с “камъка, отсечен не с ръце”, с канарата Христос, която ще се забие във фундаментите от ръжда и кал на тоя свят, тогава няма да милеем за собствения си живот, кариера и богатство повече, отколкото за нашия славен Цар, а големият ни приоритет ще бъде разрастването на Неговото царство в България и по цялата земя.

Без сблъсък с “Вавилон” обаче това няма как да се случи.

Оцеленческият манталитет само ни прави подлежащи на асимилация от негова страна.

Поради структурата на неговата система, този сблъсък няма да е само религиозен, а ще бъде също икономически, политически и социален.

Поздрави и благодаря за хубавите думи!