По принцип съм силно против удряне на когото и да било без видима причина. Да не забравяме обаче, че много девойки си мислят, че всеки трябва да им търпи изблиците само, защото не трябва да се посяга на жена. Винаги има една граница и независимо колко обичаш даден човек, той винаги може целенасочено да я прекрачи. Тук не става въпрос за ситуации в които мъже системно пребиват жените си поради собственото си безсилие и комплекси.

Имах една приятелка която си позволи да ми удари шамар на публично място без да има видима причина за това, то причина за недоволство е имало, но в никакъв случай позволяваща и такова действие. Спаси я само това, че дълги години се стремях да постигна завидна уравновесеност и чувствата които изпитвах към нея. В противен случай вероятно щеше да остане да лежи на паважа. Тогава и разясних какво би се случило ако си позволи да ми посегне някога отново, тъй като аз никога преди това не съм и дал дори съмнения, че бих и посегнал. Та мили дами хубаво е да знаете къде е границата и да не се опитвате да посягате на половинките си, защото както за вас е задължение на мъжа да ви пази като по-крехко създание, то така ваша е отговорността да пазите достойнството на мъжа до вас, а знайте малко мъже биха преглътнали да ги удря много по-слаб човек от тях и да ги прави за смях, докато лежи на остарялото виждане, че жена никога не се удря.