- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мемоарите на една меланхолия
Най-вече като се стигне до период на лигавене.Обожавам да се лигавя особено ако е с девойки.Обожавам да седя в ролята на циркаджията и ако е нужно и по брутален да съм .Последните две години в училището много често се случваше,но напоследък далеч не е толкова често.Обичам отраканите "каки" дето не чакат мъжа, а направо се хвърлят без да ги притеснява нищо,обичам непознатите мацки дето ме заговарят без и грам да се познаваме. Обичам "каките" дето ме издигат в очите на един куп народ в заведенията или на друго място.Притеснявам се дори да ги погледна понякога,но усетя ли по-голям интерес към моята персона сякаш някакви окови падат...поне временно...особено пък ако съм и подпийнал малко...нищо че след това отново ще се върна в суровата реалност.И това мацките са го усещали.Усети го и една мацка дето реши да ми говори на секси като предишният път беше разпитвала за данните ми и след това цялото заведение беше вперило очи в нашият бърз танц.Или пък моментът, в който 10 коча седяхме на една маса, а мен по пътя от тоалетната до масата две девойки ме поканиха на танц.Пак бърз. Кой кой поканил не е важно,но цялото заведение гледаше,че даже ме и подбъзикваха какъв съм.И много подобни случки.И все готини мацки се падат де'а.Обвързани,необвързани всякакви.Дааа обожавам отраканите мацки и имам нужда от такива моменти поне колкото да се почувствам малко човек и да излезна за някой друг ден от реалността.К'во пък явно външно поне не съм чак толкова грозенНо дотам.За другото явно не е опрял още ножа баш до кокала.Едно знам със сигурност.Каквото и да става аз като прошляк няма да умра.Няма и да се самоубивам.Ако стигна до това дередже просто няма да се напъвам да си търся храна и вода и за седмица и половина биологията ще си каже думата
![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!