Цитирай Първоначално написано от Ivaaaaa Виж мнението
вчера бях разочарована от един приятел, който ми каза, че нещата, които иска от живота са: тлъста офшорна сметка, къща на морето, руса дългокрака мацка и некъв модел кола, забравих ква. това ли е щастието? материалното? това ли ви кара да се усмихвате, да се чувствате в хармония със себе си и света? колко искрено и истинско е това щастие? няма да се правя на света вода ненапита. и аз имам материални нужди, но с всеки изминал ден усещам промяна у себе си. когато съм на село се чувствам някак...на място. мога да живея без всички светски глупости, в самота и изолация с малко. необходимото. наскоро бях и май все още съм в един много...да кажем нетипичен за мен и моя милост период. преди отчаяно се нуждаех от шума на града от присъствието на хора /много хора/, но в крайна сметка доколко това присъствие е присъствие? не обичах да оставам сама и се ужасявах при мисълта да отида до провинцията. както и да е...отплеснах се. нещастна съм, да. стоя си вкъщи и не изпитвам желание да общувам с никой и знаете ли какво ме кара да се усмихвам истински, да се чувствам жива? не, не скъпите подаръци, които получих за завършването, а усмивките на непознатите. да, усмихват ми се, намигват ми, понякога и заговарят. чувствам се заредена с положителна енергия. щастлива съм, когато видя загрижеността на родителите ми. знам, че някой ме обича. истински. с всичките ми недостатъци. а какво ли ще е да видя нещо от своята плът и кръв? колко надменно гледах на света. мислех, че да имаш деца е глупост. безсмислено и егоистично. което ме подсеща да ви питам какво ви е мнението за това? спорих с едно момиче и се опитах да изтръгна от нея убедителен аргумент защо иска да има дете един ден. 'ми, за да има кой да се грижи за мен и за да не съм сама, ти сама ли искаш да остарееш, не мислиш ли, че си егоистка да не дадеш шанс на някой да живее?' попита ме тя. не е ли също егоизъм да обречеш някого на смърт, на всички страдания, през които минаваме, за да не си сам един ден.
та, както и да е. пак се отплеснах. въпросът ми е какво ви прави щастливи. истински щастливи. няма лошо това да е материалното. разбирам и тази гледна точка. бъдете честни. как искате да изглежда животът ви, когато сте на 30, примерно? по-късно може и аз да се включа. ( :
Хмм. ПАРИ. Това е. . . На 30 когато стана искам достатъчно материално. Желая го, защото в България средната класа е унищожена. Искам да е насладя на този живот, а това става с наличие на материалното. Без пари днес не се живее здравословно. Не можеш никъде да излезеш и да живееш нормално. Искам обаче да работя желаната от мен работа. Но за без пари - пак не става. Какво ще правя на село? Пастир ли ще ставам? Спокоен живот е ако се замислиш, но самочувствието ми не го позволява. Искам да се развивам в моята сфера и така да печеля.
За семейство не съм мислил. За жена също. Като цяло не съм по тези.. Нямам това бащино чувство, но кой знае. Ако имам дете - ще искам да го усигоря, да му дам основи в тоя живот. А за целта трябва да имам развит бизнес.. но нищо сигурно няма. Прави ме щастлив пътуванията. Искам да обиколя света, да се науча на техники и др...
Та какво мислиш, че не определят парите? Можеш ли да отидеш на ски без тях?
Различни неща ме правят щастлив. Дори сега, ако си намеря бързо работа ще съм на кеф.
На 30 обаче искам такава с доходи 3000 лв на месец хахаха за да си осигуря здравето. А не да живея в няква дупка и да се притеснявам за сметките на тока, да не мога да ида никъде.


Другото - искам дейност.. всякаква, забавна, умствена, физическа.
Човек цял живот се учи - в това също има щастие.
И не на последно ..... искам да участвам в нещо благотворително за
1) Природата
2)българите
3)родители