- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Интересно ми стана...
Аааа, това ли било, не съм разбрала нещо, ще извиняваш
Определено вярвам, че го има този влак тогава. Все вярвам, че има един човек, който ще е по-подходящ за мен от всички други. Всъщност (тук ще намеся една друга тема) вярвам, че да намериш човек, който ти пасва сега и в момента, не е трудно. Ужасно трудното е същият този човек да продължи да ти пасва с течение на времето, когато се променяш. А особено на нашите години това се случва доста скоростно. Единственият начин един и същи човек да продъжи да ти пасва е да се променя в същата посока - тоест, ако под влияние на същите фактори се пренастройва на същата вълна като твоята. А това е едно доста голямо "ако".
Аз за себе си вярвам, че годините на най-голяма промяна ми минаха. Попаднах и в стабилна среда, в която факторите не се променят скорострелно, характерът ми ще се изглажда още, разбира се, но твърде големи промени, каквито се случваха в последните 3-4-5 години, няма да има. Затова и не смятам, че има нужда да влагам време и емоции в човек, който очевидно не ми пасва от самото начало.
Затова и не съм съгласна с "опитай втора класа преди да минеш към първа". Не съм благотворително дружество, нямам нерви, емоции и време за губене с нещо или някого, който от самото начало не е за мен. (Това е малко като "исках да уча икономика, ама не ме приеха, ще уча една година английска филология и после ще запиша пак". Е, някой да вижда смисъл? Дай да си губя времето докато дойде новото КСК, съответно подходящият.) Нека не звучи фаталистично, не ми е това целта.
Отскоро съм с човек, който ми пасна направо плашещо добре и плашещо бързо. Виждам качества, които преди не съм виждала, виждам промяна у себе си, която преди не съм отчитала, изпитвам чувство, което подсъзнателно винаги съм искала, но по една или друга причина не съм му се наслаждавала преди. Дали ми е сродна душа и какво изобщо означава това - не знам. При все че съм имала връзки, и то не кратки, тази емоция ми е прекалено нова, за да я осмисля напълно. Засега не виждам трески за дялане, но и да има, с удоволствие бих го правила - както сама си отбелязала съвсем правилно, ошлайфането е окей... ама рязането на цели клони в името на просъществуването на връзката не е, ако ме разбираш.
И в тоя ред на мисли ми звучи добре краят на поста на Анархи - всяка секунда трябва да се цени, защото не се знае какво ще става утре. Клише е наистина, но... лъжа ли е?
П.П. Твърде възможно е да ми убягва малко логическата връзка между изреченията и да не звучи като текст, а като мисловна диария, притворена в разбъркани думи в стил "мило дневниче". Евентуално ще редактирам утре, днес имам прекалено много кафе и енергийни напитки в кръвта и прекалено малко вода, за да функционирам нормално.
Последно редактирано от PinkPan7her : 08-27-2014 на 21:53