Интересно ми стана...

[Lilanda]

Няма смисъл от чакането на един единствен влак. Докато отидеш в първа класа, изпробвай и втора.

Това е повече от ясно. Въпросът по-скоро е има ли го влакът или е просто една илюзия, която всеки от нас си създава.

Аурис и Шаро, ако може, да си пренесат спора далеч от темата ми.

[nIkEnCeTy_bE]

Това е повече от ясно. Въпросът по-скоро е има ли го влакът или е просто една илюзия, която всеки от нас си създава.

Има го, да.

[anonymous708973]

Въпросът по-скоро е има ли го влакът или е просто една илюзия, която всеки от нас си създава.

Аааа, това ли било, не съм разбрала нещо, ще извиняваш

Определено вярвам, че го има този влак тогава. Все вярвам, че има един човек, който ще е по-подходящ за мен от всички други. Всъщност (тук ще намеся една друга тема) вярвам, че да намериш човек, който ти пасва сега и в момента, не е трудно. Ужасно трудното е същият този човек да продължи да ти пасва с течение на времето, когато се променяш. А особено на нашите години това се случва доста скоростно. Единственият начин един и същи човек да продъжи да ти пасва е да се променя в същата посока - тоест, ако под влияние на същите фактори се пренастройва на същата вълна като твоята. А това е едно доста голямо "ако".
Аз за себе си вярвам, че годините на най-голяма промяна ми минаха. Попаднах и в стабилна среда, в която факторите не се променят скорострелно, характерът ми ще се изглажда още, разбира се, но твърде големи промени, каквито се случваха в последните 3-4-5 години, няма да има. Затова и не смятам, че има нужда да влагам време и емоции в човек, който очевидно не ми пасва от самото начало.
Затова и не съм съгласна с "опитай втора класа преди да минеш към първа". Не съм благотворително дружество, нямам нерви, емоции и време за губене с нещо или някого, който от самото начало не е за мен. (Това е малко като "исках да уча икономика, ама не ме приеха, ще уча една година английска филология и после ще запиша пак". Е, някой да вижда смисъл? Дай да си губя времето докато дойде новото КСК, съответно подходящият.) Нека не звучи фаталистично, не ми е това целта.
Отскоро съм с човек, който ми пасна направо плашещо добре и плашещо бързо. Виждам качества, които преди не съм виждала, виждам промяна у себе си, която преди не съм отчитала, изпитвам чувство, което подсъзнателно винаги съм искала, но по една или друга причина не съм му се наслаждавала преди. Дали ми е сродна душа и какво изобщо означава това - не знам. При все че съм имала връзки, и то не кратки, тази емоция ми е прекалено нова, за да я осмисля напълно. Засега не виждам трески за дялане, но и да има, с удоволствие бих го правила - както сама си отбелязала съвсем правилно, ошлайфането е окей... ама рязането на цели клони в името на просъществуването на връзката не е, ако ме разбираш.
И в тоя ред на мисли ми звучи добре краят на поста на Анархи - всяка секунда трябва да се цени, защото не се знае какво ще става утре. Клише е наистина, но... лъжа ли е?

П.П. Твърде възможно е да ми убягва малко логическата връзка между изреченията и да не звучи като текст, а като мисловна диария, притворена в разбъркани думи в стил "мило дневниче". Евентуално ще редактирам утре, днес имам прекалено много кафе и енергийни напитки в кръвта и прекалено малко вода, за да функционирам нормално.