- Форум
- По малко от всичко
- Политика
- младежко съвещание.
ми аз не казвам, че ще го направя наистина, просто искам да кажа, че отношение държава-индивид е някак си взаимосвързано, не може да лишаваме изцяло хората от право да гласуват, защото човек има право да гласува просто защото се е родил в тая държава, нямал е избор.
(това важи и за социалните помощи при нужда)
Последно редактирано от defender : 01-11-2015 на 20:02
а правилно ли е държавата да взима от моя джоб за да го храни и накрая той да не направи нищо за държавата и да определя кой да е на власт и да има глас равен на моя
(да не говорим че аз му плащам и лечението като отиде в спешното)
най-вече когато аз давам принос за развитието и а той просто смуче като паразит
съжалявам паризитите не са полезни
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
и не на мен ми трябват хора, а на държавата
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.