Не съм имала, обаче бих влязла в такава. Забавното е, че преди няколко години точно тук обяснявах как на такива отношения би им липсвал смисъл, защото блаблабла. Какво да кажа, хлапашки изказвания без да е вложена мисъл в тях; малко напомнят катерогичността на umri по сходни въпроси xD.
Нещо подобно би си струвало, ако усещаш, че с тоя човек наистина, в най-пълния смисъл си пасвате [не вярвам, че всеки има една единствена подходяща половинка, в случай че така изглежда]. Всъщност... кофти обосноваване. Горното важи и за 'обикновените' връзки. Абе... без да звучи морализаторски, от известно време забелязвам, че доста хора търсят оптималното - другият хем да е страхотен и да го харесват по всеки възможен начин, хем да им е близо и по възможност да няма сериозни пречки. Принципно да си с такава нагласа е супер, не и когато се прекрачи една въображаемо начертана граница обаче. Винаги някъде там ще има по-забавен, по-предизвикващ, по-привлекателен визуално... Не е загуба да се разминеш с него, ако вече си попаднал на нещо, което те прави дебилно усмихнат и те приближава до щастието. За себе си знам, че довоолно рядко ме грабва момче, та би било мега глупост да отпиша само защото се оказва на повече от 20 минути път (примерно).
В известен смисъл е мило да си част от двойка, в която е намесен факторът разстояние. Имате още една обща цел и сте си насочени към нея. Отделно всяка среща би могла да бъде много близо до определението за празник, хаха.