- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Така ли се оказва?
Четейки постовете й, изглежда, че тя мисли друго. Изглежда, пак казвам. :д
Мразя ви всички! Само ме комплексирате, че съм провинциалист...![]()
Ма... аз само казах некви неща, вие ме изядохте и допълних. Няколко пъти. :д Обясних какво съм имала предвид, всъщност. Не е кой знае колко сложно, но и верно не е най-приятното нещо. Не мрънкам, не правя драми...
Права бях - не трябваше да си признаваме, че сме двойка.
Как въобще ти се занимава да напишеш повече от два реда?
Наспамихте, ейНа мен пак ми се появи желание да пиша, но пък няма кой знае колко време, а до довечера я е тук, я не...
![]()
ъх, чак мен ме дразните как ръчкате в чужда връзка, без да знаете реално как стоят нещата. нз торита и антраксът как досега не се ви теглили майните. мен не ме пуснаха да уча в друг град, кво остава да се разхождам при непознато момче на нз колко километра разстояние. а съм на 19.
Аз им теглих майните, ама тактично, щот съм възпитано дите...![]()
Те го познаваха още тогава, просто ги беше страх... Сега си се разбират, даже и поздрави си пращат като не се засекат. :д
тори, кажи ми, че поне ти разбра намека ми, защото мъжът ти явно е поспрял ;/
четох избирателно, но ми хареса написаното от блаб и далматинчоу, харесаха ми и твоите 'шизофренично сменящи се настроения, какво да правиш', защото и моите са такива и им се дразня и се опитвам да ги възпра :д
аз ще разкажа на съвсем кратко за майка ми и баща ми, м/у които е пламнала голяма единствена любов, минала през препятствия и задържала се и макар, че баща ми отдавна го няма и майка ми е имала обожатели й е останал единствен, както при дядото и бабата на блаб, преди време намерихме обиците й от сватбата им, в джоба на костюма му, свалила ги, защото й тежали и той ги прибрал :д бил е пушач и като ходим на гробищата, все се сеща да му занесе цигара
а пък от мой личен опит не мога да дам историйка в момента, имала съм някакви любовни увлечения, за които съм се била с нагласата, че това е Тя.. голямата любов, но е било или булшитава драма или някакво повърностно и нищо не се е задържало, т.е. не е било Тя.. голямата любов :д
но пък вярвам, че има такава, бях изгубила вяра, не, всъщност аз съм си романтичка и не я бях изгубила буквално, просто я бях ПОизгубила :д но се случи Нещо (колкото и страшно да ми е да го призная), което ми я върна, обаче не искам да прибързвам, защото е прекалено рано и се надявам след време да мога да дам мой собствен приказен пример и така -.-
и за мен любовта (освен здравето, щастието и усъвършенстването) е най-важното нещо, придаващо смисъл и всичките тези важни нещица са взаимносвързани и любовта е главната, защото тя носи и здраве и щастие и помага за усъвършенстването и с нея проблемите са като перце
(:
Последно редактирано от galaxy29 : 02-17-2015 на 06:21
Аз ще си позволя да развия само един аспект от темата, като дори разкрия от какво ме е страх лично мен и от какво се боя. Ситуацията е следната: имам приятелка, която е с нейния от четири години и половина (дали карат пета вече не знам, може и да бъркам). Абе, от доста време са. Наскоро се развилня една драма покрай тях - караха се, скъсаха, 1-2 месеца бяха разделени и преди няколко дни научих, че пак се се събрали, защото, цитирам: "Нямаме нищо ново какво да си дадем, омръзнал ми е, но без него ми е много нещастно, свикнала съм си с него, липсва ми. Не знам дали ще съм щастлива във връзката ни, но извън нея определено не съм."
Та, мен ме е страх именно от това омръзване. Колкото и да се опитваш да предизвикваш другия, колкото и да поддържаш нещата живи, няма ли да дойде един момент, в който просто... ще си омръзнете?
Не знам защо започнах да мисля в тази насока, просто от няколко месеца около мен все чувам истории за хора, които се разделят именно заради някакви подобни неща, а са имали уж стабилни и доооста дълги връзки.
Аз в момента съм безкрайно щастлива в моята, имам чувството, че с този човек мога да изкарам цяла вечност, обаче всички тези хора около мен ме смущават и се замислям - абе, това при всеки ли се случва и защо го допускаме?
Последно редактирано от Colouring : 02-17-2015 на 12:16
аз съм чувал че хората след три години или се женят или се разделят
за мен след дълъг период си ставате по-скоро като брат и сестра /но с бонуса
разбирате се
а и семейния живот /примерно/ едва ли е скучен според мен е един огромен етап във взаимоотношенията
/направо изцяло нов живот /нови трудности радости и тн