- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- за етажите от живота, чиито врати на развалени асансьори прищипват
добре
и ти благодаря {PpPpPppPpPpPpPpP}
а пък аз, не че не обичам, не обичам мнНого арта, мъничко може :д
и Галаксиано, дай повече подробности де.. кой, как, защо, къде, а той( или тя в твоя случай) знае ли че съществуваш?
:Д
оф, не вникваш май, вече казах, че НЕ е любовна драма и не искам да давам подробности в момента -.- пуснах наскоро друга прозаична тема свързана с това, в която има нещичко, може да ме столкнеш, ако толкова те интересува :д
Последно редактирано от galaxy29 : 02-27-2015 на 18:51
Да сме живи и здрави и в казиното да връзва, тва е важното
Локо Пловдив и тесни пичkи майна.
хахах
и билетчетата да ни изненадват приятно
ама и щастливи и влюбени и нетъпи и неспрели
амин
палавница
"навлажнените му пръсти" за миг се зачудих от какво ли са навлажнени, после пъзела се нареди
явно съм повърхностен, не ми е ясно още нищо
другата причина може да е че преди все майка ми ми пишеше анализите по литература
все пак си мисля като си го зачета че един чеп вместо член пак би било на място
:Д
това щеше да е подходящо, ако беше в бадас стил :д
и ако не знаеше за мен и не беше взаимно, нямаше да е толкова дълбоко, не съм толкова наивна :д оф, некомфортно ми е да споделям толкова -.-
жалко че не си забравила че складирам инфо за разрухата
:д
съмнителен си ми, ко да направя
може да докажеш самоличността си някак
със снимка с надпис 'аз съм рънър от тийна' примерно :Д
Защо ли имам чувството, че темата има нещо общо с това, което си говорихме онзи ден?
Отсега доооооо край ще ти е така объркано, како. Важното е да намериш своята цел или "вярна пътечка" и да вървиш към/по нея до края.
Ще ми е интересно да споделиш за какво иде реч все пак. ;3
Последно редактирано от Lilanda : 02-28-2015 на 21:37
:д
фъстък, май ме беше питала как съм или нещо ти давах пример със себе си за извлека на положителната страна от кофти етапите и сиг съм споделила нещо малко и обобщаващо за състоянието ми, дам :д
и всъщност, както казах в стихчето, тея етапи са си част от живота, без която част щеше да е отегчително и приятните етапи щяха да са скучни, защото щяха да са само те
общо взето съжалявам за някви неща, а да съжаляваш е пагубно, просто дръпваш и обираш позитивните трохички, казваш си 'дреме ми, за някво си тъпо минало' и продължаваш напред с усмивка и в един момент гадните работи спират да ти тежат, защото започват да избледняват и да ги приемаш като опит и щит, тъй като точно тея работи те закаляват и правят гъвкав в напечени ситуации
и не харесвам това, което съм и искам ново аз, казват ми, че съм прекалено самокритична (подчертавам прекалено, защото самокритиката на нормално ниво си е полезна) и е вярно, такава съм, защото аз тръгвам мотивирана за промяна, вървя, вървя, ама с нагласата, че ВСИЧКО трябва да е п-е-р-ф-е-к-т-н-о и като нещо се разклати.. БУМ на земята, в оная калната пътечка, отново... ама не става така, то перфектно нещо няма, къв стимул за усъвършенстване ще имаш иначе, всъщност има едно друго перфектно, когато започнеш да гледаш 'недостатъците' ей така в кавички, т.е. като приятни несъвършенства, които са чаровни и носят баланс, просто трябва да придобиеш смирение
и не съм съгласна, че ще ти е объркано докрай, ако намериш вярната си пътечка, стига да я намериш, абе трябва да я намериш, иначе животът няма смисъл, та не съм съгласна, защото тя самата води до нареждане на пъзела и докато вървиш по нея, откриваш изгубените части и правилните места на тея части и така, докато живот и здраве не го наредиш целия
и така, аз някои от тея неща, а може би всичките (бтв много съм разсеяна, ще взема и аз да си набавям гинко билоба или нещо от тоя род) си ги знам, нали и си ги повтарям и разни хора ми ги казват, ама аре най-сетне да ми се набият в смотаната главица и да завъртят тва заяло колело
(:
Последно редактирано от galaxy29 : 03-01-2015 на 03:36