..или по-скоро липсата на такива. Не мога да си позволявам елементарни работи. Имам приятел, който ме кара да ходиме по балканите, но аз преди не съм го правила и се подразбира, че ми трябват обувки за ходене, анцузи и т.н. Това не мога да си го позволя.Какво сега да му кажа 'не мога да си позволя екип'? Това е гадно, срам ме е, че не мога дори на разходка да ида...толко съм бедна и ограничена от думите на родителите ми. Винаги, когато си купувам чанти или обувки си взимам най-евтиното от сайта. Майка ми е поела цялата парична тежест. Тя осугурява храна, дрехи всичко. Баща ми изкарва двойно повече от нея, а лев не дава на мен и брат ми. Тренирам с маратонките ми от 7ми клас(сега съм 10), защото не искат да ми вземат нови. Нови дрехи не съм виждала от години, все стари или някой ми дава. Ако ме видите никога няма да си кажете, че съм бедна, но това всъщност е една маска. В нас постоянно се караме за пари. Дават ми по 2 лева на ден. Нямам възможност да ида на кафе 2 пъти или да си взема храна и да пия чай. Моя приятел е по-заможен от мене. Родителите му са много висши в обществото. Той ме кара да ходиме по басейни, но .... 10 лева кога ще ми дадат? Никога.
Сега лятото мисля да ходя да работя в по-голям град. Но просто не мога да се усмихна вече. Постоянно мисля колко съм зле финансово, как нищо не мога да си позволя. За мама 40 лева са много за обувки, сега си взех някакви за 20 лева, смешни гуменки, а около мене са найкове, адидас. Като се погледна и ми става зле .. колко съм бедна. Пред хората-добре, а в нас-мизерсвтаме и се спори и кара за пари.Ужасно е!
Посъветвайте ме нещо.