Какво мислите за предишния потребител спрямо коментарите му в раздела? [2]

[102]

аааххахахаха забавен очевидно

[galaxy29]

:д добричък е и забавен, амаа...... съмнителен, т.е. може и да не е добричък ;/

[galaxy29]

далматинчо е як принципно

[Vanchhh]

За теб мога да кажа, че не съм те следил много, ама помня, че много се джавкаш с Фишъра.
Едит: за LoadRunner

[LoadRunner]

малка лъжкиня
(значи пропускате ме щото ванч го игнорирам 2 пъти т.е го игнорирате 2 пъти вече и не знам фишър кой е нито ми е практика обикновено да се карам с хората, значи не съм бил аз)

[pandabear]

като бях малка си имах златна рибка. лятото постоянно убивах мухи и ѝ ги давах да си похапва за десерт.
/та...предполагам, че си готин.

и Vanchhh е готин.
всички сте готини.
/оф, излъгах. почти всички.

[galaxy29]

става, ама ддз.. пипкава ми е и не ме кефи ;/

[HollyGolightly]

Галаксиния, отново ме игнорираш в :/

[galaxy29]

оле забравих си скайпа :д сега ще погледна...

[HollyGolightly]

Толкова ли е лесно човек да ме забрави, мерси много

[galaxy29]

не е в теб вината, просто аз съм отнесена :{

[skatew]

fake
make a cake
or a stake
from a rattlesnake
eathin a cheesecake in an earthquake
undertake a 'bake' with a handshake
wake up in a god-forsaken place
since then forever stay wideawake
crossin a lake with a lapstrake
:Д

[skatew]

wyhh sq sa preprochitam i bahti kuf sym lyrical miracle ;D

[heartshapedbox]

Таралежест ^^
Харесвам.

[M****]

^ Чудя се дали heartshapedbox харесва вафли "Морени" (правя тънка връзка с рекламата и онзи чернокож растафар) (((: а също тя така и не сподели дали й е харесал филма "Да откриеш Форестър"... :/

[skatew]

:Д абе добряга си ма някъв мн awkward

[dreamwalker]

Имам усещането,че е пасивно-агресивна личност, което може и да се дължи на преминаване през бурен пубертет (никаква идея на колко години е, но така предполагам ). Но пък има чувство за хумор.

Не.

[Azoria]

Жалко значи..

[dreamwalker]

Жалко значи..

[SHPAIdURmeN]

Че е лисица. ^_-

[dreamwalker]

Затворени очи. Незатихващ дъжд от сълзи.
Прозорецът е отворен и виждаш/усещаш/чуваш как летят/вървят/тичат навън свободни, необременени същества, потопени в мрака на вълшебната магьосница, наречена Нощ. И иска някой някъде да излезе навън и да тича, и тича, и тича, докато не стигне нещо някъде или някого, кой знае. Тогава мисли как далеч, далеч - там, където човешките същества прекарват живота си под онези неземни светлини, също дишат, чуват, виждат, мислят, усещат и може би не осъзнават колко са щастливи. Също като теб, защото и ти не осъзнаваш колко си щастлив, а виждаш само тъгата от липсата на Северното сияние.



Божествените светлини... Мостът към звездите. Други измерения се крият, може би, зад тях, кой знае. Възможно ли е ангели да преминават в нашия свят, въпреки че те и без Моста са тук, при нас, без ние да ги виждаме/чуваме/усещаме.
А как е възможно да усещаш душата на Сиянията, и на планините, на величествените фиорди и в същото време твоята собствена да е като райска птица във въображението на приказен владетел от династията на Абасидите.
Харун ар Рашид, как си живял ти, как е намирала покой душата ти далеч от сиянията...
Навуходоносор, Тиглатпаласар, Ашурбанипал, Соломон, Билкис, Хатшепсут, Ехнатон, Артур, Алфред Велики, Ян Хус, Ибн Сина, Велизарий, Парацелз...
Къде сте били вие, души с изтекъл срок на годност! ...Когато пада мрак и танцуват като живи низвергнатите магьосници на Север. А на Юг, където е Кралицата, и където дори най-низкият просяк, предател, узурпатор може да поиска аудиенция при тази изпратена от Създателя душа. Не можехте ли всички вие да бъдете като нея. Тя, която покори Запада и Изтока, пред нея преклониха глава Розите и Шаманите. Пред нея преклониха глава и най-гордите представители на човешкия и другоизмерния род... Въпреки това тази болка се усеща от една душа, която изгуби възможност. Възможност за победа над разбунтувалия се дух. Както масите се бунтуваха, когато нямаха условия за материално препитание, душите им бяха в траур, приветстваха една вълна. Вълна, която ги помете и остави след себе си морета от кръв и сълзи.
Милиони игли се забиват като жестоки стрели в слабото съзнание на гледащия навън. И дъжд вали, иска да отмие нещо някъде. В унисон с душевното състояние на отмиращия ден. И вървят пак деца и старци, мъже и жени, заловени в някаква мъчителна игра. Затвор. Осакатява душата на човека и изсушава сълзите.



Каквото горе, това и долу.
Каквото долу, това и горе.
Знае ли човек какво е горе.
Имаше време, когато те можеха да виждат/чуват/усещат повелите, но сега пътят е затворен. Небесният страж е на поста си и не позволява своеволия, може би. Как могат да разберат какво очаква тези долу.
Крас и Помпей са тук, липсва Цезар.
Кой негоден плебей решава къде кого да постави. А сигурен ли е, че всеки заслужава мястото, на което е поставен. Невежеството дава сигурност, заблудата се издига в култ, а истината рони сълзи, прегазена от локомотива на безхаберието. "Пазете Палата" крещяха децата. Откъде да знаят, че предателят е сред тях... "Ако изгубим Палата, губим войната." Правосъдието във ваканция ли беше тогава и изобщо имаше ли правосъдие. Как оневинява чудовищно деяние, извършено под дъжда и снега, Слънцето се бе скрило, за да не вижда кошмара, който се разиграва под лъчите му.
Всяко зло за добро. Нима?
Заслужаваха смърт децата на Палата, и крепостта също падна и бе превзета. Слънчевия дворец догаряше. Дъщерята на двореца направи саможертва, но напразно бе тя. Откъде да знаят, че предателят е сред тях. Чисти души. Твърди добри бяхте за този свят. Раят се гордее с вас. По-възвишени души няма да намери. Дори диамантите и изумрудите се кланят пред вашата саможертва. Децата са чисти като сняг. Име на което той не отговаряше и знаеше това. Учениците му не знаеха.
Роден под щастлива звезда. Така твърдеше. Роди се под щастлива звезда и умря под такава, но самият той бе нещастен. А тъжната звезда, негова сестра, умря така, както и бе живяла. Остави след себе си много страдащи души. Съвестта на тази земя.
След дъжда...
В стаята ковчег положен. Но няма старец, нито момченце малко. Влизат в тъмницата няколко... от тях. Светлина я наричаха, а тя бе тъжна звезда. Събудихме те, за да не заспиш повече. Ако го направиш, сърцето ти ще бъде изтръгнато. Змиите са там за него. С езика ще се простиш. Тленният прах ще бъде разнасян от жестоки ветрове. Никой няма да те помни.
Тъжната звезда напусна този свят, но нея винаги ще я помнят. Хора се раждат и умират, но звездите пазят своите тайни.
Вървиш, вървиш, вървиш. По някакъв безкраен път. По същото време някъде някой издъхва, но ти наказваш звездите около теб, защото светлините им са далеч, а ти в стремежа си да ги достигнеш, се отдалечаваш все повече от тях.
Погребението е едно ново начало... Пир за червеите. Благодарни са на някого някъде. Ако можеха да знаят...
Погребението е едно ново начало... Но за тъжната звезда дори небето плаче. Сякаш е заровена жива. Сякаш някой някъде усеща как сърцето още бие, душата е тук, но достъпът вече е забранен. Трябва да я оставят. Сърцето на Белия е разполовено. Още половин живот. Тъжната звезда ги напусна. Съвестта на света я няма.
Звездите я зоват... От тях дойде и при тях отива.

[heartshapedbox]

^ Чудя се дали heartshapedbox харесва вафли "Морени" (правя тънка връзка с рекламата и онзи чернокож растафар) (((: а също тя така и не сподели дали й е харесал филма "Да откриеш Форестър"... :/

Хех, от години не съм яла Морена май, но обичам принципно. А рекламата беше култова, дам ;д
Филма така и не съм го изгледала още, ще споделя!

За дриймуокърката мисля само хубави неща. Различна в добрия смисъл на думата.

[galaxy29]

игнорира ме, не знам защо, но съм потресенна ;/

[heartshapedbox]

Защо да те игнорирам, душата?
ГотЯна е, харесвам.

[galaxy29]

а добре
ю ту