Проблеми с приятеля ми и с майка си

[draid]

А тя се чуди дали да не си остане в родния град и там да запише, смятай.

Не му приписвай толкова вина на приятеля ти. И на мен да ми откажат вече нагласен план, и аз няма да съм мила. Просто така му е излязло от устата, не се връзвай. Поведението на майка ти, от друга страна, е покъртително. Говори с нея и й обясни, че не е трагедия, че ще се виждате, че и без това ще й се обаждаш по 100 пъти на ден да я питаш на каква програма да си изпереш сутиените; как да изчистиш петното от червено вино по дивана или как да сготвиш супа топчета. Обърни го на тънки ласкателства и смях, иначе няма да постигнеш нищо.
Майката на една моя приятелка й купи апартамент, за да я задържи в града, просто...

Това ще е само в случай, че е оставяла мама да и глади, пере, готви, повива докато е била с нея. Не е нужно да и звъни час по час за да пита какво да направи с яйцата и как да разбере, че са заврели.

ЪЪ, да?
И твоята ще си замине, а в отговор на неадекватния коментар бих казала даже, че ще е хубаво да изпиташ подобна липса на родител, мисля, че с такова мислене това заслужаваш. И няма да се правя на лицемер "не искам да прозвучи грубо, но.." Еми, аз искам да прозвучи грубо.

Таз пък, смъртта е нещо напълно нормално, не само родителите ви, ами и вие ще си умрете. Какви пророчества бленуваш какви пет лева. Колкото и неприятно да ти звучи или коравосърдечно, това е истината. Колкото по-бързо я приемеш, толкова по-лесно ще продължиш напред когато ти се наложи. А ако си свикнал да седиш до полата на мама, зор ще видиш не само от мъка.