Всички се обърнаха срещу мен

[desperate_and_alone]

Здравейте, на 21 години съм и знам, че историята ми е малко дългичка, но ще съм благодарна акоя прочетете и ми дадетете евентуално някакъв съвет, понеже попаднах в безисходица и просто не знам. То помощ няма как да ми се даде, но поне съвет би било добре.
Та, бях ученичка в езикова гимназия, със засилено обучение на английски. Винаги съм била с ниско самочувствие, за това и все си седях сама в училище. Имам си комплекси за външният вид, които ме гонят и до ден днешен. Та в 11 клас, реших, че ако не мога да си намеря реални приятели, то поне мога да намеря виртуални такива. Започнах да влизам в chat rooms и да контактувам предимно с англо говорящи, за да мога да си развивам английският, понеже както всички знаете едно е да се учи граматика и напълно различно разговорният език. А и имах желание да кандидатствам в Англия след гимназията. Та посещавах такива сайтове няколко месеца и накрая се запознах с едно момче с 4-5 години по-голямо от мен. Разговорът ни тръгна от раз, писахме си, разменихме си координатите – имейл, скайп и т.н. След вереме обаче тъй като нищо не продължва вечно с него намаляха общите теми, не ни беше интересно вече и той ми предложи да се запозная с някакъв негов при ятел. Той бил много зает уж, а въпросният приятел имал повече свободно време. Та запозна ни, в началото беше малко трудно едва намирахме теми за разговор, но някак си се опознахме и на мен той взе да ми харесва а според неговите думи и аз на него. Разговорите ни ставаха по дълги и по дълги и накрая просто дори не можехме да си кажем и “bye” вечер спяхме със скайп включен, пишехме си съобщения чрез скайп и фейсбук по цял ден и така продължи това около година. Той постоянно ме насърчаваше да уча, да кандидатствам и да отида при него евентуално. Тъй като аз късмет нямам никакъв бях много очудена когато ме приеха точно в неговият град. Лятото на 2012 заминах и след това почнах да уча там. С него разбира се се видяхме и нещата потръгнаха още по-добре отколкото бяха онлайн. След време той ме попита дали искам да се нанесем заедно, аз приех и така.
Разбира се имали сме си нашите дразги и проблеми, но нещата винаги се оправяха и винаги ми е казвал че ме обича точно такава каквато съм и никога не би искал да се променя и ме караше да се чувствам толкова сигурна. Всичко това обаче свърши. Преди около 3 месеца ми се наложи да си правя тест за бременност и той излезе позитивен. Не можах да повярвам на очите си, казах му, той си помисли че се шегувам, но след като си направих още няколко теста, той реши да отидем на лекар. Така и направихме, лекарката потвърди, а той както стоеше до мен направо си я попита без да пита мен какви вариянти имаме за прекратяване на бременността. Тя му каза и аз бях като шокирана. След като си тръгнахме му се развиках, както и той на мен, каза ми че не искал дете. Не бил готов. На 27 години не е готов, все едно че аз съм, но какво мога да направя. В началото и аз си мислех за аборт, но реших че не е правилно и искам да го задържа. Той постоянно ми говори как не искал да е баща, имал цели и дете не било една от тях. Нямало да го признае, нямало да плаща издръжка. Не съм го направила сама все пак това дете че да се държи по този начин. От тогава и спи на дивана, не искал с мен. А да се прибера у нас в България не е опция. Майка ми само ми се обажда по скайп и реве, как съм си провалила живота, да съм го махала това дете и т.н.
Та, благодаря на всички които го прочетоха. Не знам как да постъпя, не мога да го махна а и не искам, ама и сама не знам как ще се оправа. Иска ми се да си промени решението, искам да го приеме, понеже детето не е виновно. Все някак си ще го отгледам но не искам то да расте без баща

[Azoria]

Щом не искаш да правиш аборт - недей. Ще го преживееш много трудно и може цял живот да те гризе.

В много гадна ситуация си определено, но ако имаш как да се оправяш сама не чакай повече да си събереш багажа. По-добре без баща, отколкото с такъв.

Такива мъже са ми много отблъскващи. Това е негова плът и кръв и ако е мъж на място, дори да не го радва мисълта за дете, не би се замислил дали ще му бъде баща или не. Направил си дете - поемаш отговорност, ще ми хленчи като тийнейджърка в цикъл за собствените си действия, ще ме принуждава да абортирам детето ни и ще ми обяснява как сама ще го гледам, ако го задържа... Еми, по-добре сама си го гледай наистина.

Може би когато се роди и го/я види има шанс да си промени решението, но не разчитай на това.

[TheDeath]

Да имаш дете не е , като да имаш плюшена играчка. Променя ти се целия живот, много, за постоянно, не е лесно, смазващо е. Ако си съвсем сама ще ти е още по-трудно. Много хора могат да имат деца, но не могат да бъдат родители. Помисли си сериозно какво те очаква и как ще се справяш. Защо връщането в Бг да не е опция? Мислиш, че по-добре в чужбина и да мизерствате заедно с детето, от колкото да си тук и да имаш подкрепата на родителите си, поне? Имаш добър английски? Значи ще можеш да си намериш работа все някаква прилична, когато ти свърши майчинството. Помисли, провери, пресметни - детски градини, ясли, бавачки. Как се издържаш там? Решението да направиш аборт е трудно, гадно и не е негово , а твое , решението да родиш детето и да се грижиш за него, също е твое, но не можеш да накараш някой да е с теб и да се грижи за дете, което не иска. Не знам законово как седят нещата, дали можеш някак да го принудиш да признае детето и да плаща издръжка - провери и това. Помисли си много добре какво те очаква и вземи най-доброто решение за себе си и за детето си.

[BlauMeise]

Чакай малко! Това края на света ли е? Не се отказвай, живота ти едва сега започва - това е всъщност живота, това са реалните проблеми в него. Бори се. Знаеш английски - провери всички възможности какво ти предлага държавата, ако си самотна майка. Този го остави. Мисля, че на студентка самотна майка трябва да има решение. Държавата би трябвало да подкрепя майчинството. Не се унижавай, ще се справиш. Помоли и вашите за помощ. На майка ти нищо не и коства да ти гледа детето в Бг, а ти да продължиш да учиш.

[BlauMeise]

Щом не искаш да правиш аборт - недей. Ще го преживееш много трудно и може цял живот да те гризе.

В много гадна ситуация си определено, но ако имаш как да се оправяш сама не чакай повече да си събереш багажа. По-добре без баща, отколкото с такъв.

Такива мъже са ми много отблъскващи.

Да точно - хубаво му беше като спеше с теб, нали? Нещастник, не може да поеме никаква отговорност, за действията си. Това е лигльо - малко му е даже. Роди си детенцето и не му давай да допре до него. Как е възможно да пита за аборт, без да сте го обсъдили заедно? Как може да те унизи така? Ако съм на теб, ще му събера багажа и ще го оставя пред входната врата...

[kaRamella]

Варианта "аз няма да плащам издръжка" го забрави. Щом детето е негово,един ДНК тест и ще го осъдиш да плаща чак до завършването на детето. Такива "аз не искам, да няма" може да си ги избие от главата.На 27 не бил готов. Е на 40 ли ? Казваш , че преди 3 месеца си направила тест, тоест май вече няма кой да ти направи легално аборт..особенно в Англия/Щатите или където си. Това може да го обясниш на майка си. А колкото до постъпката му с лекарката - много жалко и грозно. Не се стряскай. Родителите ти ( каквито и да са) няма да те оставят на произвола на съдбата. Ще ти помогнат. Не си единственната неомъжена майка на света. Вдигни глава. Детето си е твое и ти си единственната, която ще решава съдбата му .

[Ivaaaaa]

лелел, готина история.
как така 'да не расте без баща'. баси глупавото мислене. щом баща му не го иска - ок. негов проблем. и що за майка ще посъветва дъщеря си да абортира... задръж го щом го искаш.
успех

[RapExotic]

Англичаните са педали. Какво очакваш от тях? Намери си нормален мъж, който би приел детето ти и го отгледайте както трябва, вместо да се занимаваш с тия.

[NomNomNom]

Аз щях да поразнърся как мога да го осъдя и дали ще имам средствата за това + как може държавата да ми помогне.
Направили сте грешка, че не сте говорили на тема деца и евентуална бременност и заради това сега и двамата сте в изненада.

Пък не бих се прибирала в България, ако имам опции да го гледам другаде, ако нямаш- можеш да прекъснеш, предполагам, и да се върнеш да довършиш.

[Niakoitam]

Май след 3 месеца вече не е разрешен аборт,защото вече е оформена нервната система.Иначе по темата. Вие с какъв акъл не ползвахте предпазни средства.То не може така.Хем да го карате през просото хем да нямате деца.Големи хора сте уж.Особено той. Това да ти е обеца на ухото за друг път. Друг е въпроса защо понякога жените така се инатите и се запъвате като магаре на мост. Хубаво сгрешили сте,сгрешили. Но човека съвсем ясно ти е казал,че не му е до гледане на деца на тоя етап. По задължение ли ще го караш да го гледа и да ти плаща издръжката? Мислиш ли,че да си самотна майка е много готино? Това бебе на теб и чужд човек впоследствие дори може и да ти пречи за бъдещи връзки с други мъже. Ами грижите по него,основно на майка ти и баща ти ли ще ги прехвърлиш?

[desperate_and_alone]

Благодаря на всички, които прочетаха и дадаха съвет.
Нека отговоря обаче на някои неща.
Казах, че няма как да се върна в България, понеже и там няма при кого да отида. Родителите ми живеят в апартамен, а и сестра ми все още е при тях, всички работят и няма как аз да им се тръсна и да очаквам да се съобразяват с мен. Какво бъдеще имаме аз и детето там? А и както казах те са напълно против бременността ми и дедето ми, постоянно ми се обаждат да ми обясняват колко са разочаровани от мен, как баба ми едва не получила инфаркт заради мен, как съм си провалила живота, как съм щяла да бъда срам за семейството с това си държание. Всички вече от блока ги обсъждали как дъщеря им била отишла в Англия не да учи, а да стане "момиче на повикване" (разбира се това не са думите, които използват) Дори ми казаха да не се прибирам ако го задържа. И да, в 4тият месец съм вече. Както казах все някак ще свържа двата края и ще го отгледам.
Относно това защо не сме ползвали предпазни средства- ползвахме, именно за това и беше такава изненада и за двама ни и си правих както няколко теста у нас, така и посетих лекарка.
И не, не мисля, че е "готино да си самотна майка" напротив, точно това и казах, но просто никога няма да мога да си го простя ако си убия детето. Наша е грешката, че съм забременяла, но аз съм на 21, не на 12 и смятам да си понеса отговорността. Сега обаче като гледам, че и ти си горе-долу колкото бащата на детето ми разбирам, че има и други като него, които са готови да си убият детето, само и само за да се подсигурят за в бъдеще, и бъдещите си връзки.

Развръзката е, че се изнесах с една колежка да живеем заедно вчера, а днес той ми предложи да дойде с мен при лекарката на контролен преглед. Той още се държи дистанцирано и не си говорим почти, но като че ли малко поне ми носи надежда.

[per-dead]

Май след 3 месеца вече не е разрешен аборт,защото вече е оформена нервната система.Иначе по темата. Вие с какъв акъл не ползвахте предпазни средства.То не може така.Хем да го карате през просото хем да нямате деца.Големи хора сте уж.Особено той. Това да ти е обеца на ухото за друг път. Друг е въпроса защо понякога жените така се инатите и се запъвате като магаре на мост. Хубаво сгрешили сте,сгрешили. Но човека съвсем ясно ти е казал,че не му е до гледане на деца на тоя етап. По задължение ли ще го караш да го гледа и да ти плаща издръжката? Мислиш ли,че да си самотна майка е много готино? Това бебе на теб и чужд човек впоследствие дори може и да ти пречи за бъдещи връзки с други мъже. Ами грижите по него,основно на майка ти и баща ти ли ще ги прехвърлиш?

+1
Ама пък има и чувствителни хора, които не биха посегнали на муха, камо ли на детето си.
Авторке, на теб вече ти е късно за подобни размили, но не си ли се замисляла т'ва дете какво ще го правиш? Още си студентка, как се виждаш ходейки на лекции, работейки и гледайки някво отроче в същото време? Да не си забравила 2те години, в които трябва да си плътно до него? Какво ще правиш? От де пари? Твоята колежка ли ще те издържа? Или бащата на детето, който не се признава за баща? Или пък родителите ти, които само те обвиняват и казват, че си срам за семейството? Нали сама каза, че детето с нищо не е виновно? Ами тогава?! Трябва ли да страда в мизерия, само защото на теб ти е било жал да го убиеш, още докато е било плюнка? Едно е да убиеш плод на няколко седмици, друго е да измъчваш вече живо същество докато не навърши 18 и не намери начин само да се измъкне.
Егати къв гаден пророк съм.
Но това е истината.
Толкоз.

[NomNomNom]

Семейството ти са бахти олигофрените, честно - щели на те одумват в блока глупости.
Ако ми правеха такива изцепки, нямаше да им дам да му видят очите.
Спокойно, ще се оправиш, не всички деца са очаквани, но това не означава, че сега ако имаш трудности, после също ще имаш.
Пък и този може да се вразуми.

[BlauMeise]

Семейството ти са бахти олигофрените, честно - щели на те одумват в блока глупости.
Ако ми правеха такива изцепки, нямаше да им дам да му видят очите.
Спокойно, ще се оправиш, не всички деца са очаквани, но това не означава, че сега ако имаш трудности, после също ще имаш.
Пък и този може да се вразуми.

Съжалявам, но и аз смятам същото за твоето семейство. Мисля, че никое дете не заслужава това от родителите си. Но все пак нали за тях е по-важно хорското мнение, а не дали дъщеря им е добре, мозъкът им е промит, поради факта, че трябва да се показват и доказват пред другите хора. Едно не мога да разбера: Как е изтекла информация в блока, където си живяла преди за тези неща? Как може да има такива смотльовци, бас държа, че това са някакви изперкали тъпи бабички, които от комплекси не могат да дишат. Съжалявам за силните думи. Не обичам да се изразявам така за възрастните хора, защото съм медицинско лице. Както да е. Но ако беше се случило на мен, не само нямаше да видят детенцето ми, но и моите очи нямаше да видят повече. Съжалявам, че родителите ти са толкова тесногръди. Станалото станало - твоята случка буди съжаление, разбира се. Но нали знаеш, че трудностите ни правят по-силни.
Не се предавай, мило момиче. Хубавото в живота ти тепърва ти предстои. Пожелавам ти да срещнеш човек, който ще те обича, теб и детето ти и ще те уважава. По мое мнение трябва да преустановиш контактите с бащата на детето ти. Той не заслужава дори да го види, дори и да ти се извини. Първосигналната му реакция не го оправдава. Това е мое мнение, не е нужно да приемаш съвета ми. Ако той се върне при теб и решиш да бъдеш с него отново, това твое решение, просто исках да ти кажа, че никой свестен мъж, който те обича би постъпил така. За съжаление живота не е само чукане и купони. Много мъже трябва да го разберат. За радост все още се намират и свестни. Затова аз ти пожелавам да срещнеш такъв. От все сърце.
Хубав ден и горе главата.

[marilyn]

Моето мнение е, че си постъпила глупаво. На 21 си, можеш да имаш деца и след няколко години, когато си по-подготвена. КАкво можеш да осигуриш на това дете към днешна дата? Нищо.
Това, че той не иска детето, негово решение. Не можеш да го караш да го иска, да бъде готов. Да имате дете не е еднолично решение, все пак сте двойка и тия неща е трябвало да ги коментирате. Това, че ти искаш детето си е пак твое решение. Родителите ти от своя страна сигурно са прави, но могат да се опитат да ти помогнат, все пак не си на 10, решила си, че ще раждаш, тъпо се държат. Просто не разчитай на "бащата" на детето, явно той не го иска. И да го осъдиш да плаща издръжка, все пак отглеждането на едно дете не е само пари. Дано срещнеш човек, с когото да се разбираш и да се обичате.

[kalpazanka]

^с риск да съм груба, но едва ли се е допитвала до родителите си, когато си е лягала с въпросния. След като е на възраст да прави секс, би трябвало сама да може да се справя с последствията. Мама и тате са й били длъжни на нея и сестра й. Някак си е нагло да им тръсне внуче за гледане.

[marilyn]

^с риск да съм груба, но едва ли се е допитвала до родителите си, когато си е лягала с въпросния. След като е на възраст да прави секс, би трябвало сама да може да се справя с последствията. Мама и тате са й били длъжни на нея и сестра й. Някак си е нагло да им тръсне внуче за гледане.

Принципно си права. Имах предвид, че е тъпо да кажат, че ги е посрамила, сякаш повече им пука какво говорят клюкарките в блока.

Иначе ми се струва, че това детенце накрая ще го гледат баба и дядо. На 21 не вярвам да може да се справи съвсем сама в чужда страна. А и тук да се върне, с кирливото майчинство, което ще получава, ако не са мама и тати, не виждам кой ще издържа нея плюс бебе. Но хората са прави да не искат да имат внуче на тоя етап. Според мен, човек е готов за деца, не само когато му се приискат, а и когато може да си ги позволи финансово.

[Niakoitam]

И не, не мисля, че е "готино да си самотна майка" напротив, точно това и казах, но просто никога няма да мога да си го простя ако си убия детето. Наша е грешката, че съм забременяла, но аз съм на 21, не на 12 и смятам да си понеса отговорността. Сега обаче като гледам, че и ти си горе-долу колкото бащата на детето ми разбирам, че има и други като него, които са готови да си убият детето, само и само за да се подсигурят за в бъдеще, и бъдещите си връзки.

Не, ти отказваш да мислиш реално за бъдещето живеейки едвали не ден за ден с тази мисъл. А щом отказваш ще си носиш последствията,защото сега да го дадеш в дом ще е още по-тъпо нещо. Както го обясняваш никой няма вина.Просто понякога и предпазните средства не може да са 100% гарантирани. Не живеем в Средновековието,а не вярвам да си и част от тези секти дето забраняват абортите и кръвопреливането. Какво дете си убиваш? Тука малко емоцията е в повече от нуждата. За това е позволен и аборта до определено време,защото детето ти не е дете, Това,което ни прави живи същества е нервната ни система. До този период плода е просто нежива тъкан. Някакво струпване на клетки като...знам че ще прозвучи грубо,но хайде ще го кажа...като тумор или ако трябва да го гледаме библейски няма и частичка душа в него. След образуването на нервната система вече се води живо същество,но не и преди това. То по твоята логика ние мъжете сме супер убийци на неродени деца,защото при едно изхвърляне на сперма от нас се отделят милиарди евентуално бъдещи деца. Та те и родителите ми ако следваха твоята логика аз сега нямаше да имам един брат,а още 3-4 братя и сестри сигурно. Не се кара в живота толкова емоционално мислейки си как ще убиеш детето ти дето още няма живот в него,а се мисли какво може да му осигуриш. А не заради една грешка да принуждаваш и друг човек да променя живота си заради твоя инат и отгоре на това изобщо да не знаеш дали ще можеш да направиш това дете щастливо.Защото те и циганите се размножават като мишки,но друг е въпрса,че така да се каже в един момент незнаят имената на първите си деца и ги карат,да живеят в кочина и мизерия и ги учат да крадат и просят.Това не е тамагочи,за което може да спреш да се грижиш,когато ти писне.Това е дете,за което трябва да се грижиш минимум 18 години и да му предложиш възможна най-добрите условия,на които си способен. Но щом си ината сега ще си търпиш последствията,защото вече може да го извадят единствено незаконно и да все още е недоразвито,но ако го направят гарантирано ще го убият. И с който и да си знай,че той може и да обича това дете евентуално много като изключим,че леко ти поспадат възможностите както казах по рано. Но никога няма да го обича като своето ако си направите друго...

И да с право всички са се обърнали срещу теб,защото разсъждават.Понякога не трябва да се усланяш само на емоцията и ината си,а да се вслушаш и в някой и друг човек.

[kalpazanka]

marilyn
За раздухването на бременността сме на едно мнение- по-голяма простотия едва ли има. Каквото става в семейството, би трябвало да си остава в семейството.
То е ясно, че бабата в активна трудова възраст ще го гледа, обаче тогава се обезсмисля думата *майчинство*. Пък за изграждане на авторитет/или липсата му спрямо родител/и, модели на възпитание и връзка майка-дете направо не ми се мисли...
Винаги се сещам за онази мъдрост, че мама и тати възпитават, а баба и дядо глезят.

[marilyn]

marilyn
За раздухването на бременността сме на едно мнение- по-голяма простотия едва ли има. Каквото става в семейството, би трябвало да си остава в семейството.
То е ясно, че бабата в активна трудова възраст ще го гледа, обаче тогава се обезсмисля думата *майчинство*. Пък за изграждане на авторитет/или липсата му спрямо родител/и, модели на възпитание и връзка майка-дете направо не ми се мисли...
Винаги се сещам за онази мъдрост, че мама и тати възпитават, а баба и дядо глезят.

Имам чувство, че в България много хора приемат тия работи за съвсем нормални. Имам предвид да родиш рано и майка ти и баща ти да ти отгледат детето. Да не говорим, че повечето пъти младата майка решава, че все пак ѝ се живее и иска да си ходи по дискотеки и на купони, а детенцето - айде при баба.
Освен това не вярвам, че човек на 21 сам може да се справя перфектно и да осигури нужното на едно детенце. Аз съм на 22 и да оставим това, че не искам деца, ама дори сега трудно се справям финансово, представям си едно бебе сигурно струва 1000 лв на месец.

[kalpazanka]

Кърменето ти маха автоматично разходите за кърма. Дрешки, количка и кошче може да вземеш втора ръка или *харизани* от приятелка, чието дете/деца са пораснали. Хигиенните съображение ги оставяме настрани с уговорката, че ще се простираме според чергата. Лекарствата са голямо перо и памперсите, освен ако не решиш да переш пелени, докато ти изгният ръкавите във вода. Материално криво-ляво ще вържем двата края. Остава въпросът за непълното семейство, авторитетът, възпитанието.

[NomNomNom]

^с риск да съм груба, но едва ли се е допитвала до родителите си, когато си е лягала с въпросния. След като е на възраст да прави секс, би трябвало сама да може да се справя с последствията. Мама и тате са й били длъжни на нея и сестра й. Някак си е нагло да им тръсне внуче за гледане.

То е ясно, че ще е тъпо да им го тресне на тях, ама те директно й заявяват, че тя е срам и позор за семейството си - според мен направо са си психично болни на тема хорското мнение :д

Майка ми, дето е заклет кариерист, само ми мрънка - хайде роди едно де, остави ми го, аз ще го гледам, а аз също съм на 21.


----------

Другото е, че някои хора и на 30 не са готови, трети се оправдават с финансовото положение, четвърти вече имат дете и се оплакват от финансовото си състояние ..

Та щом тя иска това дете, според мен е достатъчно, на 21 не е малка. Пък иска, не иска, вече не може да направи аборт.
По-добре да нямаш големи финансови възможности и да искаш детето, от колкото да имаш и да го щеш изобщо.

Иначе, вярно е, материално детето се нуждае от много неща, нематериално - от любов и грижа.
Пък на 21 вече си достатъчно оформен индивид че да възпитаваш втори. Нито ще станеш по-умен, нито кой знае колко по-уравновесен, щото по тази логика да чакат хората до 50 за дете.

Пари се изкарват, все някак си. Любов и желание - не идват с парите.

[NomNomNom]

И да с право всички са се обърнали срещу теб,защото разсъждават.Понякога не трябва да се усланяш само на емоцията и ината си,а да се вслушаш и в някой и друг човек.

От къде на къде някакъв мърльо и спрелите й родители ще й казват дали да има дете, или да няма.
Ако гореизброените я оставят без пари, сама да се оправя, ще са най-големите боклуци - детето е благословия, щастие, толкова хора искат да имат, а не могат, а някакви малоумници, едните:
- ми аз не съм готов на 27г.
другите:
- посрами ни тука, леле ужас :д

Щом имат пари да й дават да учи в UK, значи имат пари да й платят и количките, и каквото друго е необходимо.
Това да накараш майка да абортира, без да иска, е престъпление. Срещу човешкото, срещу индивида. Без значение кой за какво е готов, кой колко пари има и т.н.
И да я съсипват емоционално така, направо не са хора тези около нея.

[marilyn]

Kalpazanke, ти си наясно, че не винаги кърменето е възможно. Иначе е вариант, да. А като цяло съм съгласна с теб.

[NomNomNom]

Kalpazanke, ти си наясно, че не винаги кърменето е възможно. Иначе е вариант, да. А като цяло съм съгласна с теб.

^ако вкъщи не й се получава кърменето, винаги може да отиде да покърми в мола
сори, като чуя кърмене и се сещам за онази лелка :д