Цецарю Месарю

[lunacy]

Само дето кравата няма съзнание.

та?

[defender]

та?

тревичките също са живи създания, яжте пясък.

ПП: "Остави човек без храна, спаси трева и овца."

[DoctorSatan666]

та?

Щом няма съзнание, не може да страда. Болката не е равнозначна на страдание. Болката е чисто физиологичен процес, докато страданието е неговия психичен еквивалент. Когато двете се приемат за едно и също от тесногръди индивиди, тогава идва ред и на малоумните практики като вегетарианството (когато отричането на насилието над животни е мотив за такава практика, естествено). Разбира се, нямам нищо против самата практика, а против самодоволните, лицемерни аргументи, стоящи зад нея. И естествено на никой не му пука за животните, а за това да " не изглежда като еди-какъв си", щото "правил като еди-кой си". За съжаление над 95 % от хората разсъждават чрез подобни повърхностни асоциации. И тук никъде не може да се намери каквато и да е истинска загриженост за живите същества, а просто всеки си проектира личните позиции и желания, представяйки се на себе си както му се иска. Затова е цялата работа - животните са декора на сцената, където всеки си разиграва избраната роля, а призивите за ненасилие не са нищо повече от зле скалъпени реплики в целия тоз пошъл спектакъл. Зад всяка една такава псевдо-благородна кауза стоят личните, прекалено личните, мотиви на същите дето се борят за тия каузи. Същото е и с екологичното мислене, и с феминизма, анти-расизма, анти-семитизма, и анти-насилието над каквото и да е. Важното е да има някаква жертва и извършена "несправедливост", и тутакси се изсипва цяла тумба с полу-съзнателни олигофрени, да се изживяват като добросъвестни защитници чрез лайняните си, емоционално апелиращи мненийца ...

[defender]

като ти гледам логиката за ролите, направо да вземат да те посадят в саксия и да ти запушат всички сетива, че да не си в роля, или викаш то и това роля.

тогава защо природата ни е дала животните, и ни дала да имаме някакво взаимодействие и отношение с тях.
или викаш и природата играе някаква роля.


обясни, какво трябва да е отношението на човека към животните, че да не е в роля или не трябва да имаме отношение към животните , природата ей така ни е създала в съжителство..

[lunacy]

^^ съгласна съм с първите няколко изречения;а

другото са твои проекции, изградени в/у някакви впечатления; не познавам хора, самоизтъкващи се по такъв начин с хранителните си навици;

ако егоизмът стои в основата на някое добро дело, ако някой реши да извърши нещо хубаво заради значката ПРАТЕНИК НА СПРАВЕДЛИВОСТТА, защо не? чак такъв проблем ли е, при положение че би повлияло положително на света около него?

а другият вариант- да не бъде /да кажем/ част от "псевдо-благородната" кауза, само за да не демонстрира егоизма пред самия себе си? да не демонстрираш егоизъм не е ли пак проява на егоизъм?

ако си част от "псевдо-благородна" кауза и осъзнаеш егоистичните подбуди зад това, осъзнаеш че искаш да го правиш само за да си носител на добродетелите в очите на другите и да нахраниш егото си, ако се откажеш от каузата, само за да не проявяваш егоизма си пред самия себе си, това не е ли пак проява на егоизъм?

т.е. ако се откажеш от нещо, което потенциално би имало добър ефект в/у света, защото съзнаваш че го правиш за самия себе си, отново си егоист, просто решаваш вместо със значката АЗ НЕ ЯМ ЖИВОТНИ примерно, да се накичиш със значката АЗ НЕ СЪМ ЕГОИСТ;

не make-ва много sense, но не ми се редактира повече ::

[DoctorSatan666]

^^ съгласна съм с първите няколко изречения;а

другото са твои проекции, изградени в/у някакви впечатления; не познавам хора, самоизтъкващи се по такъв начин с хранителните си навици;

Мислиш, че мотива с който написах това, е да докажа че убиването и яденето на животни е правилно (а оттам че и аз съм прав)?

[DoctorSatan666]

ако егоизмът стои в основата на някое добро дело, ако някой реши да извърши нещо хубаво заради значката ПРАТЕНИК НА СПРАВЕДЛИВОСТТА, защо не? чак такъв проблем ли е, при положение че би повлияло положително на света около него?

Не е проблем, просто е лицемерно.

а другият вариант- да не бъде /да кажем/ част от "псевдо-благородната" кауза, само за да не демонстрира егоизма пред самия себе си? да не демонстрираш егоизъм не е ли пак проява на егоизъм?

Демонстрацията е едно, мотивът за нея - друго. Но иначе, да, демонстрацията на не-егоизъм също може да е егоистична

ако си част от "псевдо-благородна" кауза и осъзнаеш егоистичните подбуди зад това, осъзнаеш че искаш да го правиш само за да си носител на добродетелите в очите на другите и да нахраниш егото си, ако се откажеш от каузата, само за да не проявяваш егоизма си пред самия себе си, това не е ли пак проява на егоизъм?

Да. Значи че си си създал идеал за себе си, където се представяш като човек, които не се ръководи от лични мотиви. Но самия стремеж към покриването на този идеал, който се проявява в отричане на егоистичното, също може да се проследи до личен мотив.

т.е. ако се откажеш от нещо, което потенциално би имало добър ефект в/у света, защото съзнаваш че го правиш за самия себе си, отново си егоист, просто решаваш вместо със значката АЗ НЕ ЯМ ЖИВОТНИ примерно, да се накичиш със значката АЗ НЕ СЪМ ЕГОИСТ;

Точно така.

Също така, какво ще рече положително влияние върху света? Кой е критерий за положителност?

[defender]

Да. Значи че си си създал идеал за себе си, където се представяш като човек, които не се ръководи от лични мотиви. Но самия стремеж към покриването на този идеал, който се проявява в отричане на егоистичното, също може да се проследи до личен мотив.

Когато примерно ти трябва домашно кисело мляко от баба Пенка, но тя ти дава млякото без да изисква от тебе каквото и да е в замяна, ти в знак на благодарност можеш да я цуниш по бузата примерно, но тя не ти е искала благодарността и целувката за млякото, но ти я целуваш, защо така си го почувствал т.е. вършиш добро без нужда и без от това да имаш полза за млякото, но ти го вършиш, просто вътрешна реакция, това не е ли чиста проява на добро, това его ли е, ами дори и да е его превърни егото си в благодарност и всяка негова проява да е от неизисквана от тебе благодарност, която дори не контролираш, тя идва сякаш от само себе си, без твое усилие и без да е била изисквана.

[lunacy]

Също така, какво ще рече положително влияние върху света? Кой е критерий за положителност?

*сведено до контекста, -процесът на полагане на- социална конструкция, която гарантира права за по-слабите, да речем
: : : много утопично звучи
*положителната връзка на по-силните с по-слабите;

[DoctorSatan666]

*сведено до контекста, -процесът на полагане на- социална конструкция, която гарантира права за по-слабите, да речем
: : : много утопично звучи
*положителната връзка на по-силните с по-слабите;

Значи имаш предвид положително влияние в света на хората, т.е. в социалния свят? И кое там е критерий за добро и положително ако не самите хора? Тоест, колкото аз съм критерий за положително, толкова си и ти... Ами ако твоят критерий е различен от моя, тогава какво правим? За какви права говориш? За онези измислени социални постановки за това как нещата трябва да се случват, само щото сме решили, че така трябва? Щото били интерес на всички, тъй че никой да не е ощетен? А кой има интерес да не бъде ощетен? Не са ли ощетените? Значи цялата идея отново е продукт на личен интерес - тоест когато личните интереси се припокриват на масово ниво, тогава интереса става социален и съответно прераства в идеята за правата. За целите на тая обща делюзия, на правата се приписва качеството изконност - тоест че те са дадени по дефолт на всеки и никой "няма право" да ги отнема (интересно нали - утвърждаването на едно право става за сметка на друго). А правата не са нищо повече от социален мит - мит измислен от и за целите на колективното съзнание (което всъщност е събирателно проявление на индивидуалното съзнание). Правата са имагинерни и на практика не съществуват - това което държавния апарат пробутва на гражданите за права не са нищо повече от временни привилегии. Защото правата не са права, ако някой може да ти ги отнеме, примери за което има из цялата история. Не разбираш ли колко е крехка цялата тая камара от глупости за права, социална справедливост и пр.? Само за няколко години, при подходящите условия, човечеството може да се върне в каменната епоха. Хората обичат да се мислят за много напреднали, духовни, културни и цивилизовани, но под всичко това си личи колко примитивен и първосигнален е човешкия вид всъщност. Човечеството е все още на ниво детска градина - не хомо сапиенс, а хомо емоционалис. И ти искаш да прокараш идеята че решението на този изначален проблем е да трупаме още и още man-made, self-serving глупости, докато най-накрая не им повярваме достатъчно, че да се превърнат в реалност (макар и наша, но все пак реалност)? Това ли е великата съдба отредена на съзнанието - това мистериозно чудо на вселената?

[Corb1225]

Значи имаш предвид положително влияние в света на хората, т.е. в социалния свят? И кое там е критерий за добро и положително ако не самите хора? Тоест, колкото аз съм критерий за положително, толкова си и ти... Ами ако твоят критерий е различен от моя, тогава какво правим? За какви права говориш? За онези измислени социални постановки за това как нещата трябва да се случват, само щото сме решили, че така трябва? Щото били интерес на всички, тъй че никой да не е ощетен? А кой има интерес да не бъде ощетен? Не са ли ощетените? Значи цялата идея отново е продукт на личен интерес - тоест когато личните интереси се припокриват на масово ниво, тогава интереса става социален и съответно прераства в идеята за правата. За целите на тая обща делюзия, на правата се приписва качеството изконност - тоест че те са дадени по дефолт на всеки и никой "няма право" да ги отнема (интересно нали - утвърждаването на едно право става за сметка на друго). А правата не са нищо повече от социален мит - мит измислен от и за целите на колективното съзнание (което всъщност е събирателно проявление на индивидуалното съзнание). Правата са имагинерни и на практика не съществуват - това което държавния апарат пробутва на гражданите за права не са нищо повече от временни привилегии. Защото правата не са права, ако някой може да ти ги отнеме, примери за което има из цялата история. Не разбираш ли колко е крехка цялата тая камара от глупости за права, социална справедливост и пр.? Само за няколко години, при подходящите условия, човечеството може да се върне в каменната епоха. Хората обичат да се мислят за много напреднали, духовни, културни и цивилизовани, но под всичко това си личи колко примитивен и първосигнален е човешкия вид всъщност. Човечеството е все още на ниво детска градина - не хомо сапиенс, а хомо емоционалис. И ти искаш да прокараш идеята че решението на този изначален проблем е да трупаме още и още man-made, self-serving глупости, докато най-накрая не им повярваме достатъчно, че да се превърнат в реалност (макар и наша, но все пак реалност)? Това ли е великата съдба отредена на съзнанието - това мистериозно чудо на вселената?

MIND=BLOWN


Честито, току-що захвърли с лека ръка няколко хилядолетия човешко развитие. Всичко щеше да е чудесно, ако даваше решения, но даваш само въпроси. Анархистите сте чуден вид, единственото, което знаете е да сте "против" нещо, аплодисменти за "конструктивната" позиция. Тази седмица ходи ли да хвърляш коктейли "Молотов" по банки и магазини, и да палиш коли ;Д?

[lunacy]

Значи имаш предвид положително влияние в света на хората, т.е. в социалния свят? И кое там е критерий за добро и положително ако не самите хора? Тоест, колкото аз съм критерий за положително, толкова си и ти... Ами ако твоят критерий е различен от моя, тогава какво правим? За какви права говориш? За онези измислени социални постановки за това как нещата трябва да се случват, само щото сме решили, че така трябва? Щото били интерес на всички, тъй че никой да не е ощетен? А кой има интерес да не бъде ощетен? Не са ли ощетените? Значи цялата идея отново е продукт на личен интерес - тоест когато личните интереси се припокриват на масово ниво, тогава интереса става социален и съответно прераства в идеята за правата. За целите на тая обща делюзия, на правата се приписва качеството изконност - тоест че те са дадени по дефолт на всеки и никой "няма право" да ги отнема (интересно нали - утвърждаването на едно право става за сметка на друго). А правата не са нищо повече от социален мит - мит измислен от и за целите на колективното съзнание (което всъщност е събирателно проявление на индивидуалното съзнание). Правата са имагинерни и на практика не съществуват - това което държавния апарат пробутва на гражданите за права не са нищо повече от временни привилегии. Защото правата не са права, ако някой може да ти ги отнеме, примери за което има из цялата история. Не разбираш ли колко е крехка цялата тая камара от глупости за права, социална справедливост и пр.? Само за няколко години, при подходящите условия, човечеството може да се върне в каменната епоха. Хората обичат да се мислят за много напреднали, духовни, културни и цивилизовани, но под всичко това си личи колко примитивен и първосигнален е човешкия вид всъщност. Човечеството е все още на ниво детска градина - не хомо сапиенс, а хомо емоционалис. И ти искаш да прокараш идеята че решението на този изначален проблем е да трупаме още и още man-made, self-serving глупости, докато най-накрая не им повярваме достатъчно, че да се превърнат в реалност (макар и наша, но все пак реалност)? Това ли е великата съдба отредена на съзнанието - това мистериозно чудо на вселената?

според теб защо се е стигнало до решението "така трябва" ? дори това да е резултат от емпатията, която беше описал някъде по-горе, щом са продиктувани от нещо такова, какво ги прави /не/имагинерни? емпатията има склонноста да дерационализира каквито и да е аргументи, не оспорвам;
ако правата са продукт на твоята реакция към злощастието на другите, примерно, и решиш че не искаш да ти се случва на теб това, което си видял да се случва на Пешо, това е пак много емпатично преживяване, пак е "делюзия"
тогава можем ли да кажем че правата пак са в основата си придатък на личните мотиви на голяма група хора, които масово емпатизират на чуждото нещастие и не искат да им се случва на тях?



правата могат да бъдат отнети, но заради съчувствието/емпатията/както искаш го наречи, стремежът към права, към някакво крило, което закриля всички винаги ще присъства в човешката природа; в този смисъл илюзията и желанието за тях не могат да бъдат отнети, а това обосновава съществуването на вътрешна "правна" система, дори да няма външна/законова такава

: :ако искаш да няма "man-made, self-serving глупости", тогава вероятно няма да има и емпатия; определянето на съзнанието като "вселенско чудо" не е ли твърде антропоцентрично изказване, при положение че и други същества показват принципи на съзнателно поведение?
-- самото съзнание без емпатия не съм сигурна доколко е съзнание въобще;

[Corb1225]

Щом няма съзнание, не може да страда. Болката не е равнозначна на страдание. Болката е чисто физиологичен процес, страданието е неговия психичен еквивалент. Когато двете се приемат за едно и също от тесногръди индивиди, тогава идва ред и на малоумните практики като вегетарианството (когато отричането на насилието над животни е мотив за такава практика, естествено). Разбира се, нямам нищо против самата практика, а против самодоволните, лицемерни аргументи, стоящи зад нея. И естествено на никой не му пука за животните, а за това да " не изглежда като еди-какъв си", щото "правил като еди-кой си". За съжаление над 95 % от хората разсъждават чрез подобни повърхностни асоциации. И тук никъде не може да се намери каквато и да е истинска загриженост за живите същества, а просто всеки си проектира личните позиции и желания, представяйки се на себе си както му се иска. Затова е цялата работа - животните са сцената, където всеки си разиграва избраната роля, а призивите за ненасилие не са нищо повече от зле скалъпени реплики в целия тоз пошъл спектакъл.

Правиш презумпции, базирани на твоите лични субективни възприятия, които пък изглежда да са твърдо отражение на литературата, която си изчел. В този ред на мисли - не усещаш ли, че си се превърнал в догматик, неразличаващ се от религиозните такива?

[DoctorSatan666]

Правиш презумпции, базирани на твоите лични субективни възприятия, които пък изглежда да са твърдо отражение на литературата, която си изчел. В този ред на мисли - не усещаш ли, че си се превърнал в догматик, неразличаващ се от религиозните такива?

И кой са тези презумции? Че всичко което човек мисли, говори и прави може да се проследи до вътрешни мотиви, които се проектират върху явления от външния свят? Моля, чувствай се свободен да докажеш противното.

[Corb1225]

И кой са тези презумции? Че всичко което човек мисли, говори и прави може да се проследи до вътрешни мотиви, които се проектират върху явления от външния свят? Моля, чувствай се свободен да докажеш противното.

Какви са мотивите на човека, който се хвърля в бурната вода, за да спаси давещите си, още преди да е успял напълно да осмисли случващото се?

Не говоря за спасителите, на които това им е работата.

[DoctorSatan666]

Какви са мотивите на човека, който се хвърля в бурната вода, за да спаси давещите си, още преди да е успял напълно да осмисли случващото се?

Виждаш че хората се давят => представяш си че и ти се давиш => изведнъж ти се приисква да не си представяш че се давиш => хвърляш се и ги спасяваш.

[Corb1225]

Виждаш че хората се давят => представяш си че и ти се давиш => изведнъж ти се приисква да не си представяш че се давиш => хвърляш се и ги спасяваш.

Какво представяне? Човекът се хвърля мигновено. Може и така да става, но е някъде на подсъзнателно ниво. Тогава теорията за обмисления и осъзнат мотив отпада.

[defender]

И кой са тези презумции? Че всичко което човек мисли, говори и прави може да се проследи до вътрешни мотиви, които се проектират върху явления от външния свят? Моля, чувствай се свободен да докажеш противното.

и какво странно или лошо има в това - има външен свят, имаме и вътрешен свят нормално взаимодействие?

а ти как го преодоляваш?

ПП: отричаш външния свят!?