- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Продадох си душата на ДЯВОЛА
Не си прав. Не търся последователи. Всички ме следват така или иначе. Всеки е там някъде по пътя си, кога и къде ще стигне си зависи индивидуално от всеки. Като и отговорноста за това си я носи всеки. Пътя за всеки е сам през себе си, защото всеки е пътя сам за себе си. Аз само споделям неща от моя път.
Сатанаиле, ти отхвърляш вярата изначално. Според теб няма нищо, в което да си струва да се вярва, всичко е проекция на съзнанието ни, няма понятия и няма категории, всичко е една илюзия, създадена от нас хора. Тогава как вярваш изобщо в твоите догми и нещата, които говориш/пишеш? Вярваш ли? Объркан човек ли си?
Понятия и категории има, просто повечето хора забравят че понятията са условни и относителни, като източник на тая относителност са самите те. Къде съм писал неща с догматичен характер, още повече пък да съм изтъквал вяра в тях? И не, не вярвам в нищо - не изпитвам вътрешна необходимост да вярвам в каквото и да е.
Не вярваш и в собствените си думи ли? Тогава как разбираш дали говориш истини? Ами ако всичко е една голяма илюзия, ако всичко е проекция на съзнанието ти? Какво ако си милиш, че имаш контрол над нещата, а всъщност нямаш? Въпроси, въпроси. Как отговаряш без вътрешно убеждение? Ти и аз съществуваме ли наистина или и това е илюзия? Можеш ли да си сигурен, че не е? Ти ли определяш, че понятията са условни и относителни? Как разбираш, че са? Какво, ако всъщност не са?
защото надеждата е стимула за всяко дело, да го започнеш.
да кажеш друго би било лицемерие
Хайде бе, Сатанаиле, давай ми отговори, нали винаги ги имаш?
Не.
Не разбирам. Не вярвам в абсолютни истини.
Ама то е. Точно затова всичко е релативно. От субективизма не може да се избяга, единствено е възможно да се подобри коефициента на адекватност.
Аа, не знам. Питай Нео от матрицата. Аз съм отворен към всички възможности. Все пак единственото налично битие е това в моето съзнание. По същия начин както за теб е налично и единствено достъпно само твоето съзнание. Въпреки че за последното няма как да съм сигурен. Все пак логично е да се допусне че няма да има възприятия, ако няма какво да се възприема. Което съвсем не омаловажава тоталността и ограничеността на съзнанието.
Понятията са мисловни конструкции, които целят да опишат и систематизират предполагаемо обективната действителност. Но както вече намекнах, те не съществуват извън съзнанието, което определя и тяхната релативност. Проверката на тая релативност е проста. Може ли да има понятия без съзнание? На говоря за това, което понятията изразяват, описват или генерализират, а за самите понятия, за самата функция и необходимост от тях.ю
ПП: Нещата с понятията стоят по следния начин: Последния етап при формирането на всяко понятие и категория е генерализацията - тоест синтез на общите елементи. Проблемът е че предпоследния етап е абстракцията (от лат. - абстракцио - отделяне), тоест трябва първо да отделиш "важния" елемент за да го синтезираш после в общото. И точно тук тая важност е крайно релативна.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 05-20-2015 на 22:33
Това не е абсолютна истина, а е част от онази група на общовалидни положения, източник на чиято валидност са самите те за себе си, без да е нужен допълнителен доказателствен критерии. Самото "понятие за понятие" по дефолт имплицира съзнание. Самото съждение е доказателство за себе си. Няма друг начин. Тук не се изисква доказателство или аргумент та да е истина. Ако дотук написаното ти се струва като аргумент на абсолютна истина, ок. Но за мен това не е абсолютна истина, така че противоречието произтича от твоите дефиниции, не от моите. Под абсолютна истина имам предвид истина, която се приема безусловно, въпреки възможността тя да не е истина.
ПП: Общо взето почна да задаваш недообмислени въпроси, на които няма как да дам отговори с които да ме разбереш. Трябва да можеш да си "играеш" с дефинициите, да можеш да гледаш на нещата от различни ъгли едновременно, а за това аз няма как да ти помогна, щото избора и контрола върху това си е изцяло твой. А ти си избрал една позиция и фиксирани дефиниции и се придържаш към тях, и затова не осъзнаваш тоя момент на относителност, още по-малко пък да го приложиш. И после се чудиш що сметките не излизат. Не става така.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 05-20-2015 на 23:18
Терминът, който търсиш е аксиома. Но не виждам как твърдението ти е аксиома. Когато двама или повече човека (разбирай съзнания) възприемат дадено явление за факт, то не започва ли да съществува извън съзнанието им? Ако теб те няма(и съответно съзнанието ти не съществува), това изключва ли съществуването на всичко останало?
Последно редактирано от Corb1225 : 05-20-2015 на 23:17
Ще си позволя да не се съглася. Ако се придържах към каквото и да било, нямаше да задавам въпроси, а да твърдя факти. Винаги съм гледал от различни ъгли, но никога не съм стигал до крайности, които потенциално да размият напълно основите, на които се полагат разбиранията ни за Света. Та от тази гледна точка си оставам рационалист. Моите разбирания са, че когато имам дилема, трябва да избера пътя, който ми се вижда най-вероятен и най-логичен, на мен - не на някой друг. Дори си има научен термин, с който се нарицава това действие, но в момента ми избяга, ще съм благодарен, ако можеш да ми помогнеш.
Нали точно това ти обяснявам - съзнанието е отражение на съществуващото, но само по себе си не е гарант за съществуването на каквото и да е, освен за самото съзнание. Възприетото от двама човека като факт не е нищо повече от консенсусна истина, проявление на колективното съзнание. А колективното съзнание е само осреднен сбор от индивидуалните съзнания ( на двамата човека в случая). Като такова, то оперира на друго ниво, по други закони, но негова първа и единствена основа е индивидуалното съзнание.
ПП: Това е последния ми коментар за тази вечер. Повече утре.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 05-20-2015 на 23:35
Farewell.
И се надявам да не ме разбираш погрешно. Въпреки че на моменти съм по-рязък и изглеждам нападателен, подбудите ми са съвсем други и мисля, че това стана ясно.
още по-тъпо е да се опитваш да пребориш лицемерието със сатанизъм, след като е в пъти по-неправеден от която и да е друга религия