Кой е най-добрия начин за самоубийство?

[Smrazqvashta]

Може и странно да прозвучи но за момента нямам никакво желание да се променя. Преди година и нещо бях се надъхал да тренирам. Правих 150 лицеви и 240 коремни за около 30 минути дневно в продължение на 2 месеца. Тъй като нямаше никакъв резултат освен чести мускулни трески аз спрях да тренирам. Ако бях постигнал поне малко резултат, това би ми създало голяма воля да продължа да тренирам. Толкова трудно се мотивирах да тренирам едва 2 месеца... и без резултат. Знам че за да се оправя психически и физически на мен ще ми трябва много време. И само като си представя че ще ми трябва много време това автоматично убива цялата ми мотивация.

Да промениш себе си не означа непременно да подложиш тялото си на определени упражнения. Да не говорим, че тренировките вървят за ръка с храненето и т.н. Като за начало трябва да промениш начина си на мислене. Докато ти не погледнеш на себе си по различен начин от този в момента, няма как да очакваш и другите да го направят.

Няма как мотивацията ти да е убита, тъй като ти изобщо нямаш такава. Не може нещо, което въобще не съществува при теб да е убито.

А относно разочарованието и т.н. може да си сигурен, че не си единственият, няма и да бъдеш. Просто приемаш прекалено тежко нещата, защото имаш много ниска самооценка. Ще ти цитирам нещо над което искам да се замислиш "Не е важно колко красив си, важно е да намериш същият изрод, като теб". Това важи за теб, за мен, за всички останали.

И може да прозвучи доста тривиално и знам, че си го чувал много пъти, но има хора - обезобразени, без семейства, изнасилени, опетнени и т.н. и не са се предали. Винаги може да бъде по-лошо. Най-лесно е да кажеш "аз се самоубивам".

[RazorEyes]

И може да прозвучи доста тривиално и знам, че си го чувал много пъти, но има хора - обезобразени, без семейства, изнасилени, опетнени и т.н. и не са се предали. Винаги може да бъде по-лошо. Най-лесно е да кажеш "аз се самоубивам".

Вместо да си казвам, мале колко много имам! Има хора които нямат и това. - Вместо това гледам хората които имат повече от мен. В фейса гледам хора които понавам още от училище, те си имат пари и КРАСИВИ приятелки. Те са олигофрени и лицемери, а аз съм кротък мил и нежен. Защо те имат повече от мен? С какво съм заслужил това? Винаги когато се опитвам да се сравня с някой по зле от мен се сещам за тях.

[Smrazqvashta]

Вместо да си казвам, мале колко много имам! Има хора които нямат и това. - Вместо това гледам хората които имат повече от мен. В фейса гледам хора които понавам още от училище, те си имат пари и КРАСИВИ приятелки. Те са олигофрени и лицемери, а аз съм кротък мил и нежен. Защо те имат повече от мен? С какво съм заслужил това? Винаги когато се опитвам да се сравня с някой по зле от мен се сещам за тях.

И като имат пари, какво? Като имат красиви приятелки, какво? Много повърхностно гледаш на нещата. Казваш го все едно красотата и парите са най-важните, нима? Вземи се стегни и излез от тази черупка в която си се затворил. Намери си работа, една, две, три, петнайсет смени, ако трябва, докато намериш нещо, което ще ти е интересно. Ще срещнеш хора и лоши и добри, всякакви. Все някъде там има някой човек, който ще е твоят човек. Ще се сблъскаш с злоба, с много злоба, ще се бориш няма как. Това е живота.
Най-лесно е да имаш някой там да ти дава - мама, тати, баба, дядо, който щеш. Не си малък, здрав си, прав си, стягай си гъза и си докажи, че и сам можеш.
Ти какво си мислиш, че на всички им се дават пари на готово ли? Че всички си имат някой, който да им държи ръката и да им подава кърпички, когато не са на кеф? Я стига глупости. Не си мисли, че си единственият, който трябва да се справя с живота сам и няма близки до себе си, по една или друга причина. Единствената разлика между теб и всички, като теб е, ниската ти самооценка и нежеланието ти да се бориш.