- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 30
Ами приеми просто,че живота на хората е различен и толкова.Ако за теб понеже си много оправна пътя до Германия е на едно свиркане разстояние,за мен като доста така да го кажем неоправен пътя от Бургас до София,че и много по-малко си е бая голяма разстояние.Може би просто защото в живота без значение от възрастта ми не ми се е налагало да изминавам кой знае какви големи разстояния.Може да ми го натякваш при всеки наш спор знапред ако така ще ти е по-добре.
Edit: Юли месец станах точно на 29 години.Адски съм спрял знам си го...![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 08-01-2015 на 14:42
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Да ве! Колко съм корава, че на крехките 18 си хванах автобуса от Пловдив и отидох на баба на гости, пък ако искаш да знаеш, тя дори не живее директно в Бургас, а в едно село до Бургас, ми трябваше да сменя единия автобус с друг.
Или пък другото ми голямо постижение - на също толкова крехките 20 си хванах автобус Пловдив - Варна (откъдето съм минавала транзитно с нашите преди... пф, 9-10 години), оттам смених за Златни, успях да си отворя устата да питам шофьора къде се намира хотелът, който търся, изкарах си почивката с гаджето - което тогава още не беше такова - изпратих го до летището във Варна, хванах междуградски до гарата, оттам автобус за Бургас, в Бургас смених автобуса с друг и пак отидох на гости на баба. И тва с 20+ кила куфар.
Мегакоравата съм, ни са ибавай.![]()
не съм те питал кво си правил
напълно прав е че хората не са еднакви
аз ходех от град в град на 12 дали ми пука
въпросът е че се заяждаш безпричинно
да
забелязва се
Аз пък викам да хванеш да си избиваш комплексчетата по някакъв друг начин,защото първо не си ходила с моите обувки и не знаеш от какво са породени всякакви мои страхове и второ вероятно и грам идея си нямаш какво значи да не можеш да видиш среден надпис или да разпознаеш човек на 5-6 метра разстояние,че понякога и от много по-малко,защото ти трябва определено бездвижно време да го фокусираш. Капиш...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
онтопик:
боли ме апендицита пак :/ и си направих една бърза застраховка, ако се наложи да ме режат, ама силно се надявам да не се стигне до там, просто вкъщи не ме боли, защото си ям саладки и плодове само, а тук някаква тежка храна и меса и накрая ..
сложих си ярко червено червило, влязох в стаята му, напипах къде е ( смъкнал е щорите и нищо не се вижда в стаята :д ) и го целунах по челото, като се събуди, ще ме мрази, толкова си го обичам.
ще ходим днес до един замък и нямам търпение вече, пък се е сдобил с каска за скутер като онези от втората световна и ще може да ме вози до там ! :д
@пинки, аз все се заричам, че ще ходя в прага за 3-4 дни, ама все не намирам подходящ момент, сигурно ще стане чак когато и ти отидеш :д
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
супеер, имам близък приятел там, ще го малтретирам предимно него, но и с теб трябва да се засечем някъде :д
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
всички ще ходим в прага
само че в момента ще се задоволя с ходене до кухнята, мързи ме мн![]()
Е, никой не я чакаше на летището, сама си излизаше от Хийтроу и си пътуваше до тях.
Прочетох писанията отгоре отгоре, не става дума за години, думата, както каза Някойтам, е "оправност".
Това е, има хора и на 40, които не обичат риска, експериментите и не биха тръгнали сами на път. Не е въпросът дали някой ще те грабне, то това винаги може да стане.
Нещо, което разбрах на свой гръб е, че неволята учи, ама много учи. Имах няколко случая подред, след които вече си казвам: ми кво като изпусна влака/автобуса (за самолет признавам, че доста ще ми се стопли главата), ще хвана друг, ако се загубя, все ще питам някого, ще спя, ако трябва някъде в забутан хостел, ако става дума за 5-6-7 часа, и на гара съм чакала.
Много малко неща са необратими и човек не трябва да подхожда нито с пълна самонадеяност, нито с толкова много притеснение![]()
Именно.
Ауу
гоуеми мелодрами
гоуеми съвети
а по моя проблем със сешоара никой нищо не ми каза или посъветва