Мисля,че майка ми изневерява на баща ми

[LoadRunner]

в тая тема само се вижда на кой колко му е възпитанието и в каква анти-нравствена среда и лайна е израснал и по-точно жените тука и не казвам всички жени щото не всички жени са криви а само тези тук. Най- вероятно и самите им родители са също толкова криви като тях щом не са успели да им дадат някво елементарно възпитание.

[per-dead]

Рънърчо, ти си чисто луд. Дори като говориш относително верни неща, показваш колко покъртително зле си. Има подходящи начини, по които да представиш тезата си, но ти очевидно не ги знаеш.

Подкрепям рънъра, но съм на същото мнение относо начина на поднасяне на неговото.
Към тези, които подкрепят тезата авторката да си държи устата затворена и ще го поднеса по следния начин, понеже са жени: Представете си, че партньорът ви ви изневерява, а в същото време ваша много близка приятелка знае за това, но не ви казва "за да не се месела в чужди отношения". Яко, а?
Или пък дайте да обърнем другата страна - знаете, че гаджето на ваша близка приятелка й кръшка, ама нищо не и казвате, "за да не сте се месели в чужди отношения". Що за приятелка?
Аз ако имам такава приятелка и разбера, че през цялото време е знаела нещо, а си е мълчала, повече няма да я погледна.
Така че, преди да давате подобни "съвети" на момичето, поставете се на мястото на баща й - най-близкият ви човек да знае за скрит проблем в семейството, да си трае и да ви прави на диви и щастливи... какво ли ще е чувството? Хмм...
Ако бащата не знае - това е супер оферта за майката - хойка си, вкъщи се прави на момина сълзичка, има покрив над главата, има кой да и плаща сметките и да я издържа... Звучи доста добре, нали?
Авторке, като се успокоиш, хвани баща си насаме и му кажи това, което знаеш. Под "успокоиш" имам предвид да не правиш циркове и подобни неща, защото тогава проблемът на баща ти няма да е само, че жена му кръшка, ами че и детето е разстроено и уплашено от последствията и няма да направи добър избор. Ще има да мисли "че трябва да започна разводно дело - трябва, ама дъщеричката..." и така ще се разкъсва.
Според мен това е правилната постъпка в ситуацията.

[anonymous708973]

Представете си, че партньорът ви ви изневерява, а в същото време ваша много близка приятелка знае за това, но не ви казва "за да не се месела в чужди отношения". Яко, а?
Или пък дайте да обърнем другата страна - знаете, че гаджето на ваша близка приятелка й кръшка, ама нищо не и казвате, "за да не сте се месели в чужди отношения". Що за приятелка?

Точно това е проблемът. Аспектът е тотално различен. Бащата не е приятел, а човек с 20 години брак зад гърба си.
На приятелка винаги бих казала, защото в най-лошия случай ще разваля връзка с някого, който и без това не е бил за нея. Не знам защо не разбирате разликата.

Я си представи следната ситуация - бащата знае и е окей с идеята (Защото... хайде по-сериозно, живееш с тоя човек, много е малък шансът да не знаеш). Номном написа много хубав пост в началото, идеята беше, че дори бащата да знае и да е окей, мисълта, че дъщерята знае, може да доведе до развод. Дали като защита на егото или като друго... Ми, представи си, че двамата си водят отворена връзка - отново казвам, не опира до това на теб какво ти харесва и дали ти го разбираш, представи си го просто като факт. Изведнъж щерката разбира, казва на бащата, оказва се, че той знае и сега трябва да се чуди и мае какво обяснение на даде на щерката. (Поставям се на мястото на бащата впрочем. По никакъв начин не бих желала да го разбирам от детето си, ако не знам. И първото нещо, което бих попитала изневеряващият партньор е, къде по дяволите е блял, че детето да разбере. Пък чак после ще дискутирам самата изневяра. Виоленца вкара много добър коментар по темата.) Това вече може да окаже влияние върху нейните собствени възприятия.
Не си измислям ситуация, впрочем, познавам семейство, което дълги години имаше такъв тип връзка.

Нещата не са толкова черно-бели, хора, само това казвам

[sl1nceetoo]

Не е хубаво да си премълчи.
Някой беше писал за примерния вариант- бащата знае за изневярата, но си трае, за да си останат семейство и ако детето вземе, че каже, той вече щял да е с накърнено достойнство и чак тогава щял да предприеме решаване на проблема. Ама той и без знанието на детето ще се чувства наранен и ще си боли, но дълго, докато така ще го резнеш рязко и след време ще мине. Няма как ситуацията да свърши безболезнено.
И тъй като това е хипотетично, независимо от информацията, която има бащата- детето не трябва да каже на него, визирам пер-деад, а трябва да каже на майка си, която от своя страна да се прояви като разумен родител и да сложи нещата в ред (ако е възможно) ако не- по- добре всичко да приключи без да се играе театро.

Едит: ако се окаже, че връзката им е отворена- то не виждам защо да не и го кажат в подобен момент, на 17 е, не на 10.

[therichbitch]

в най-лошия случай ще разваля връзка с някого, който и без това не е бил за нея.

Разбирам да живеехме по 500 години, да търпиш някой парцал да ти се качва на главата 30-40г. Браковете се разпадат също като връзките. Въпрос на виждания явно.

Аз може да знам, че всяка събота еди- кой си ходи по курви, както и жена му, само че не я разпитвам защо търпи и как се чувства, нали.. от възпитание, все пак. Но сега, четейки аргументите ви и начина ви на мислене, си обяснявам отчасти защо около мен има толкова "щастливи бракове". Жалко съществуване е това, пък вие се заблуждавайте, че така е "по- добре за всички"

[Violenza]

Браковете се разпадат също като връзките.

Бракът означава много повече от връзката. След като си решил да сключваш брак се предполага, че не е с човек, който си готов да захвърлиш при първата трудност или неразбирателство (не сравнявам с изневяра, говоря общо).
Това по темата "също като". Не е "също като" и не бива да бъде.

И понеже ти и други потребители започнахте доста да преиначавате нещата, ще кажа, че лично за мен като съпруга, не бих простила в никакъв случай и при никакви обстоятелства изневяра на мъжа ми. Това обаче далеч не значи, че ще тръгна да се огрижвам за жените, които прощават, това е техен избор. Непроменено ми е мнението по темата. И съм далеч от мисълта, че всички такива жени са нещастни и че им е жалко съществуването. Много грозно и необмислено изказване впрочем.
Качествените хора се развиват в хиляди аспекти в живота си. Жените не са само съпруги, само кариеристки, само майки или само еди какво си. И никой не е застрахован, че няма да търпи спадове в някой от тези аспекти.
Около теб явно има кофти хора. Огледай се в други среди.

[therichbitch]

Това по темата "също като". Не е "също като" и не бива да бъде.
Точно "също като е". Казах "и двете се разпадат". Това поради какви причини е и колко лесно не съм засягала, констатирах факти. Лекциите колко по- важна крачка от връзките е и малките деца са ги чували и не е релевантно към изказването ми.
Качествените хора се развиват в хиляди аспекти в живота си. Жените не са само съпруги, само кариеристки, само майки или само еди какво си.
Как, викаш, да ти кръшкат нон- стоп и с различни е положително развитие на семейството?
Споменала си сфери с коренно различна тежест, поне за всяка нормална жена. Да те уволнят от работа ти причинява притеснения и неволи, но да се прибираш всеки ден при човек, с когото сте познати, които едва се гледат е доста по- натоварващо. А детето ти да се разболее от нещо- съвсем. Така че прави те нещастен-да, пък ти си се развивай в кариерата колкото щеш.
Около теб явно има кофти хора. Огледай се в други среди.

Това си беше изсмукано от пръстите елементарно заяждане. Съжалих, че отговорих на останалата част от поста ти.

[anonymous708973]

Хм, защо да е изсмукано от пръстите? Ако средата ти е наистина толкова кофти и опорочена (и на самата теб не ти харесва), наистина може би е добре да я промениш.

Отделно, честно казано, арогантно прозвуча цялото с "сега разбирам защо около мен има толкова щастливи бракове", един вид... всички са зле и с изкривено мислене и ценности, само ти си добре.
А по повод 30-40-те години, идеята ми беше само да подкрепя тезата, че да кажа на приятелка, че гаджето й от 6 месеца й изневерява, не е същото като да кажа на баща си, че жената, с която е прекарал половината си живот изневерява. И накрая да се окаже, че той знае, примерно.

А това, че браковете се разпадат и връзките се разпадат, е така. Но не се разпадат "също като", просто... не.
Понякога дори да се разделиш с някого, с когото живееш заедно, е мътна и кървава, камо ли ако споделяте живота си от 20 години. И не говоря дори за емоционалната част.

[therichbitch]

Хм, защо да е изсмукано от пръстите?
Ако средата ти е наистина толкова кофти

1. Защото никъде не съм казала, че масово хората близо (различно от около) до мен са кръшкачи. Рандъм хората наоколо не са средата ми, която така или иначе няма общо с темата.
2. Включвания от тип "средата ти е мн лоша" не желая да коментирам.
Средата възпитава и шлайфа, но не ти покрива манталитета. Затова смятам хора, заминали за "хардкор университет в Италия, където средата е много добра и хората мн извисени" за самоизтъкващи се сноби и респективно не възприемам аргументи с подобно звучене от тях в дискусия, отказват ме от желанието ми да коментирам. Тва е.

[anonymous708973]

Тя никъде не каза, че това е твоят манталитет. Каза, че около теб има кофти хора, един вид извадката е по-лоша от средностатистическата стойност и затова не е представителна. Сори за идиотското сравнение, надявам се да ме разбереш.

за университета съм изненадана, помня, че я бях питала на лично дори къде учи, никога не съм видяла да го изтъква.

[102thedream]

дъричбич не можеш да поправиш непоправимото не го ли осъзнаваш /събеседниците/

[[7h3.0n3]]

не казвам че мразя курвите, но ако някоя гореше пред мен и имах чаша вода - щях да изпия водата.
дано след време стане законно да обезглавиш лично невярната си съпруга.

[idkwhatmynameis]

И моята майка е така, 100% съм сигурна, че изневерява, виждала съм толкова много смс-и от него... Много ми е антипатичен, но мисля да си замълча за сега..

[Violenza]

защо около мен има толкова "щастливи бракове".

Това си написала. Близо или далече няма значение. Това е средата - хората около теб, а не само семейството и най-близките. Никакво заяждане не е, жалко, че си го разбрала по този начин, че и се разсъска набързо. Пренебрегна възловите точки, нямащи нищо общо с личните ти примери, за да натъртиш на нещо опарено.
Манталитет и университет (този цитат пък със сигурност не е мой, явно ти пак си интерпретираш нещо коренно различно, ама ги пробутвай другаде тези) пък дори не съм споменавала в темата. Това прави постовете ти още по-абсурдни и отчаяни.

Останалите ти гениални заключения явно не заслужават внимание.

Мислех, че можем да дискутираме нещо, явно съм грешала.

[victoria99]

Ако мъжът ви ви изневерява, не бихте ли искали да знаете или предпочитате да живеете в заблуда?

[per-dead]

Не е хубаво да си премълчи.
Някой беше писал за примерния вариант- бащата знае за изневярата, но си трае, за да си останат семейство и ако детето вземе, че каже, той вече щял да е с накърнено достойнство и чак тогава щял да предприеме решаване на проблема. Ама той и без знанието на детето ще се чувства наранен и ще си боли, но дълго, докато така ще го резнеш рязко и след време ще мине. Няма как ситуацията да свърши безболезнено.
И тъй като това е хипотетично, независимо от информацията, която има бащата- детето не трябва да каже на него, визирам пер-деад, а трябва да каже на майка си, която от своя страна да се прояви като разумен родител и да сложи нещата в ред (ако е възможно) ако не- по- добре всичко да приключи без да се играе театро.

Едит: ако се окаже, че връзката им е отворена- то не виждам защо да не и го кажат в подобен момент, на 17 е, не на 10.

+++
Най-вече едита.

[draid]

Дойдох да кажа на тия дето искат да си трят - жалки сте. Ще се развежда на секундата в която разбера че жена ми е изневерола. Съмнявам се обаче да се ожени за такава която би го направила.

[anonymous708973]

Ти пък така и не проумя, че няма никакво значение ти какво смяташ. Това, че ти не би изневерил и че ти би постъпил еди-как-си не е важно в случая. Това е друга двойка с други разбирания. Дали е отворена връзка, дали човекът просто знае и си затваря очите... не е важно дали ти го възприемаш.
Суперегоцентрично е постоянно да вмъкваш своите идеи и разбирания. Просто... светът продължава да се върти около слънцето, не около теб... или който и да е било от нас.

[Naive]

Ами всъщност отговорът защо не го казват е очевиден, а въпросът сам по себе си абсурден. По принцип(в общия случай) родителите през целия живот на детето се опитват да му предадат някакви ценности и да бъдат достатъчно добър модел за него. В момента, в който признаят такова нещо, му представят лош модел и плюят върху всичко, на което евентуално са го учили. Такива неща не се заявяват толкова лесно и нормално.

Иначе една раздяла при наличието на брак би могла да бъде отлагана и поради фактори като съвместен бизнес, когато обществото ви приема за едно цяло и някакви подобни неща, отделно, че някои хора са си окей с изневерите и си имат такива уговорки. Дали е редно или не, е въпрос на гледна точка.

Да гледаш нещата само от едната страна на монетата е незряло. Всички имаме свои разбирания и убеждения, но това не означава, че трябва да отричаме чуждите.
Да, аз съм против изневярата и твърдя, че сама по себе си не бих могла да я превъзмогна, но това касае мен и моите възприятия, майка ми прости, много други прощават и това не ги прави жалки и недостойни, те са просто хора с техните решения, емоции и възгледи, различни от моите. А и в крайна сметка докато не ти се случи, никога не мжоеш да си супер категоричен как би постъпил самия ти.
И моя личен пример показва, че невинаги дори и когато децата знаят, хората се разделят.

[Ivaaaaa]

по-скоро ме съмнява вашата среда каква е щом допускате, че това може да е уговорка между родителите. не мисля, че обществото ни е толкова отворено /??/, особено за хора на 40+
той човека повече има логика да се срамува от жена си и потенциалните знаещи за системните й изневери /че едва ли не, не може да я задоволи, омръзнали са си или там каквито доводи предполагате, че би имала/, отколкото от детето си, която е ЧАСТ от семейството. дъщеря му отдавна знае, че дядо коледа не съществува пък какво остава да й обяснява за птичките и пчеличките.
това е единственият аргумент, който приложихте в тезата си ПРОТИВ /поне аз това четох по метода на вентилатора, щото не ми се намират излишни нервни клетки за убиване, четейки небивалици/ и честно казано е смешен. както вече казах, заради някаква си хипотетична ситуация, да оставиш собственият си родител да бъде лъган и унижаван, говори доста повече за вашите морални устои.

[Blab]

аз няма да взимам страна по темата, точно защото смятам, че е въпрос на личен избор (а знаем, изборите ни определят), няма и да посочвам отделни цитати, да не вземе някой да го приеме лично и да скочи да напада/се защитава.

темата, обаче, е показателна за динамиката и естеството на взаимоотношенията в (българското?) семейство, а именно:
* нарушено или липсващо/повърхностно общуване на родители и деца (родителите не ти били приятели, не си в правото си да общуваш наравно с тях?);
* вечният мироглед, превърнат в мантра - какво ще кажат/ще си помислят другите?
* ако нещо не те засяга пряко, няма за какво да го адресираш.

в темата присъстват няколко изказвания (по-скоро опровержения) какво не е бракът и какво не е (ценност на )семейството. интересно ми е как възприемате семейството и бракът сами по себе си. разбрах, че бракът не било (като) връзка, а нещо по-трудно/бавно разрушимо, и че в семейството никой не може да се бърка в чуждите взаимоотношения, което ме кара да се питам - какво прави едно семейство семейство - споделено съжителство, бизнес/бюджет, фамилно име?

и, да, една от отговорностите в това да създадеш семейство с деца е да се грижиш за тях, да бъдат защитени - не само физически;

(авторедакция на отплесване в посока егоизъм като основно човешко съдържимо и невъзможността/нежеланието за споделеност. та нетфликс пуснаха сериал, който да изследва как биха реагирали хората, ако наистина общуваха:Д няма как да не ни светне лампичката, че това е, което всички искаме, и което ставаме все по-неспособни да дадем/получим/случим. тъжно)

казах, че няма да взема страна по темата, но ще го направя: постъпи така, както смяташ за добре. егоизмът е здравословен в измерението му да се чувстваш добре. изборите ни определят, но не всичко зависи от нас, но всичко ще бъде наред/за добро!)

[jghgh]

therichbitch, остани си винаги толкова крайна.

сериозно.. адски много ми харесва, че винаги си защитаваш гледните точки "до смърт", и че за теб явно понятия като чест, достойноство, истина, чистота и т.н. са важни.

харесвам хора с идеали.
не харесвам хора, които са "практични".

намесвам се, защото просто ми беше кеф да прочета тези мнения. светът има нужда от повече такива хора.
не защото не харесвам другите, и не защото "само едно-единствено мнение е правилно", а просто защото е рядкост някой да има принципи, които не са "гъвкави" или "практични", а са "или-или", в полза на някакъв идеал, на нещо добро.

не искам да влизам да добавям нищо по темата.
смятам, че и двете гледни точки са разумни. не dis-вам опонентите. има релевантни причини и да се замълчи за такова нещо.

просто исках да изкажа едно "мазно" възхищение от теб.


смисъл.. всеки във форума си има някаква сила, но ти наистина се открояваш поне в моите очи.

/да, това беше за темата "Какво мислите за потребителя..", ама аз исках да го изкажа тук

малко се чувствам лейм да го постна това, ама нека го има черно на бяло

[anonymous708973]

Майка ми има един лаф: Приятели ще имаш много, родители само едни.

Самата дефиниция на родителят като фигура включва далеч повече отколкото дефиницията на приятел. Родителят може да ти е приятел, но трябва да бъде много повече от това. Представи си го като две множества. А е за родители, С за приятели. А и С имат общи елементи, но А /=C. (това е знак за "не е равно на")
И сега:

Частта от A, която няма общ елемент с часта от С, или ролята на родителя като ментор:
Родителят трябва да има обективността да те насочи към действия, които биха могли да развият потенциала ти; да те откаже от загубените каузи; да те накара да правиш всички онези неприятни, но полезни неща, наречени навици; да те изгради като личност. Родителят е ментор, водач, възпитател. Да го наречеш само приятел е направо обидно... принизяващо. (Сега.. без скачане с най-лошото тълкувание, нали, в стил 15-годишна, на която приятелите са центъра на живота й... всеки от нас е прекъсвал контакт с приятел, предполагам. Колко от нас са прекъснали отношения с родител?)

Препокриващите се части от А и С, или ролята на родителя като приятел:
Да седнеш да изпиеш едно мохито, да обмениш малко акъл относно тренировки, да обсъдиш последната прочетена книга, да се размрънкаш как ти е изгорял еди-кой-си уред вкъщи; да отидете заедно на фризьор или на излет. Коментирай астрология, смисъла на живота, конспиративни теории, устройство на автомобила, спори кой компютър е по-добър. В общи линии - да си с този човек по избор, защото искаш да го включиш в кръга си с приятели, а не защото си изтеглил такъв билет от лотарията. В известен смисъл, да наречеш родителя си и приятел може да е комплимент, мдам.

Ще си спестя заключенията коя част от двете е задължително да присъства по моето скромно мнение.

Ключова роля във възпитанието ми е било общуването. Така сме си общували с майка ми, къде на по-нисък тон, къде на по-висок, къде до 3 през нощта, когато първоначалната тема е била защо аз не съм в леглото в 11... Наясно съм, че не във всички семейства е налично подобно задълбочено общуване - вероятно не е било нужно; вероятно не е имало време; вероятно е имало твърде много разстояние - измерено в километри или в разстояние между възприятията на генерациите. Вероятно просто е било различен вид общуване. Сигурна съм, че много хора също имат здравословна връзка с родителите си, без да са изприказвали милиарди думи през годините. Зарежи това.

Какво значи наравно общуване? Ако наравно общуване означава да си знаем подробности от сексуалния живот, Боже, опази.
Ако имаш предвид да общуваш с майка си, както баща ти общува с майка ти... ами, просто не е редно това. Не сме равни. Аспектът е различен - това е партньорът й, това е основата на семейството, това е двойката на глутницата. Тя решава проблемите си самостоятелно.
В тази връзка ти играеш ролята на дете - независимо дали си на 5, 25 или 45. Сигурна съм, че във форума има хора с разведени родители, където поне единият родител има нов партньор и детето е станало свидетел на развода, после периода на свикване, започването на срещи с нови хора, розовият период, в който майка ти става тийнейджърка. В този момент дори ти продължаваш да си дете, подкрепяш безусловно, но не си вреш носа.
Ти не си равна с баща си, няма как да общуваш наравно.

А ако променим аспекта и говорим само за общуване между двама човека - нали, без да съпоставяме твоята роля в семейството и тази на баща ти + майка ти като трети човек. Просто двама човека. Ами, разбира се, нивото на общуване се определя от положението в семейството/йерархията... или по-точно казано - какво можеш да си позволиш се определя от положението. Примерно: Предполагам повечето от нас сме изяждали по някой друг шамар като деца. Колко от вас са си позволили да го върнат обратно? Естествено, че няма. А да сте се опитвали да забраните на родителите си да излизат, да им спрете компютъра или джобните? Да сте им се скарали що се прибират късно? Не сме равни и това е напълно окей.
Познавам семейства - предимно разведени - в които т.нар. дете е поело ролята на възрастен. Там ролите са разменени, т.нар. дете си позволява повече - някой друг остър коментар и т.н. , защото примерно издържа родителското тяло, което има нужда от помощ и обгрижване. (не говорим за старческа немощ, нали, а за психическа незрялост за възрастен)

Та, изясни какво имаш предвид под "общуваш наравно с тях"?

[Blab]

и все пак не забравяй, че това е твоята гледна точка, твоето разбиране (/опит) за семейство, (приятелски) взаимоотношения - естеството, дълбочината им и прочее.
за мен, например, всички са равни в едни взаимоотношения между двама души, а ако те се основават на любов/обич - значи неизменно присъства и грижата за другия в това общуване, какво друго е близостта, освен откритост, споделеност и грижа?
родител, приятел - това са просто наименования, чието съдържание всеки сам въвежда в масива. моите, като че ли, се припокриват. това имах предвид под наравно - че и двамата сте хора и никой не е по-високо от другия. при интеракция на два елемента и двата се повлияват/променят. ти (може да) си и учителят, и ученикът. винаги. и никога не знаеш какво ще получиш/научиш и какво ще дадеш. (в което е и красотата на общуването, мисля си))
//и не съм сигурна, че сами избираме който и да е човек в живота ни, но това е тема за друг разговор.

[anonymous708973]

и все пак не забравяй, че това е твоята гледна точка, твоето разбиране (/опит) за семейство, (приятелски) взаимоотношения - естеството, дълбочината им и прочее.

Разбира се!

Чувствам, че изказването ми е твърде практично/прагматично, сравнено с твоето; като цяло май само за откритостта съм поставила границата малко по-тясно, сякаш. Но иначе го казваш много добре и искрено се надявам да съм била и учител в общуването ми с когото и да е било^^