има дявол защото има "тъмнина", "тъмнината" не е създадена от истинския Бог, а от нея се раждат всички нейни явления: сатана, "звярът", "смъртта", "адът", бесовските духове, и пр., но истинският Бог не участва в нейните дела, нито има пръст в техния произход - те са две отделни царства
тези неща се изпитват чрез правилно упражняване на вярата в Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог, не става само чрез четене, учене и философстване, иначе би могло да се достигне до истината на истинския Бог дори и чрез разсъждаване, но трябва да си много обективен и честен към себе си и другите, както и точен, освен че и без чиста любов към другите за изобилен и вечен живот не е възможно да се достигне до съвършената истина
ето един пример за такъв начин на мислене, ако истинският Бог беше създал дявола с някаква възможност в него да (съ)греши, то тогава Бог щеше да е грешен, след като създава такова същество, влагайки/полагайки в него (малко или много) грешно естество, например ако ти създадеш робот и допуснеш в него да има някакво несъвършенство така щото след като бъде пуснат в експлоатация той започне да прави грешки поради несъвършенството, което си допуснал в него, тогава кой ще бъде отговорен за това, ти или роботът, който си създал така?!, следователно няма как истинският Бог да е създал дявола, особено след като все още е безгрешният Бог на цялата безкрайна вселена...
Последно редактирано от npp : 10-08-2015 на 22:59
Бог ни създал със свобода. Той само може да създава условия за да ни подтикне да изберем доброто, но не може насила да ни кара да го изберем ако не искаме.
Бог не е грешен, че ние сме избрали злото, въпреки че Той ни създал условия да изберем доброто, стига да поискаме.
Бог щеше да е грешен ако не ни беше създал свободни същества.
Последно редактирано от defender : 10-08-2015 на 23:03
преди говореше за дявола, а сега изведнъж започна да говориш за човеците
значи все едно да създадеш робот със свободна воля и да го поставиш в добра среда (благоприятна) за това да прави правилен избор, но въпреки това той да предпочете да греши от даден момент нататък, поради това че си го направил да избира така - просто не се връзва със здравия разум, все едно че говориш за някакъв безумен бог, обаче в Библията е писано, че човеците са били добри, и нямало никакви изгледи да съгрешат, но започнали да грешат едва от онзи момент нататък, в който сатана се явил и ги измамил, че дори и Бог знае, че те (едва ли не) биха придобили много повече ако започнат да "ядат" от "дървото" за познаване на доброто и злото, или точно както ако създадеш принципно безгрешна машина, но някой я преправи/хакне/кракне впоследствие, вследствие на което тя започне да греши - виж това вече звучи по-възможно
а нима не правиш разлика между свобода и слободия?!, понеже гледам отново се опитваш да ни преметнеш, че слободия (едва ли не) значи истинска свобода, обаче много добре знаеш и ти, че слободията в крайна сметка е нежелана от всеки, защото дори и за малко време да се вижда някому благоприятна, когато "ножът опре до кокала", тогава вече (първоначалните) мнения (относно нея) се променят радикално, следователно едно е истинският Бог да направи човека свободен в Неговото(Божието) царство, а друго щеше да е ако го беше направил с естеството да (съ)греши, понеже какво е виновен истинския Бог задето дяволът някак си се възползвал от момента докато Той(Бог) е в състояние на съненост за да хакне човешкия ум, който впоследствие се оказал дори като трайно кракнат от "тъмнината" така?!
зависи от гледната точка:
"В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта." 1 Йоаново 4: 17-18,
"И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт." Откровение 12: 10-11
едно е да мразиш угаждайки (така) на "тъмнината", а друго е да не обичаш угаждайки (така) на истинския Господ Бог...
защо трябва да умираш?!, и каква е гаранцията, че ако умреш ще отидеш на по-добро място след смъртта?!, при това съм умирал и мога да кажа от опит, че състоянието на смърт може да бъде доста неприятно, не сме ли получили живота си от истинския Бог?!, следователно след като Той ни го дава, едва ли (ще) иска да се мъчим, в такъв случай защо да си мислим, че Той ни мисли злото или че не би ни спасил от него - колко е просто правилното обяснение, което ни прави свободни!