Отговор в тема
Интересно е когато някой се опира на закона, за съпоставяне на две неща. Ако си представим един имагинерен свят в който двете деяния са с разменени наказания, какво ли ще се получи ? Всъщност, може би тоя свят не е толкова имагинерен, може би вече е съществувал.
Прочетох досегашните коментари по диагонал,че са доста,но ми направи впечатление,че хората дето изневеряват казват следното : Не ми стигаше тва ,не бях щастлив/а ,бяхме се изчерпали,беше ме ядосал...добре ле...Като не ви вървят връзките и усещате накъде духа вятъра и че сте привлечени от някой друг...ми разделете се бе деба ,пък после правете квото искате на воля...АМА НЕ...как да стане : единият ви обича..за другият е секс...искате си ''Здравата връзчица'' където всичко е подсигурено и макар и вече счупено ако продължи бонус за вас докато намерите следващият.
Колкото и смешно да излгежда дори един шибан СмС..с текст всичко между нас свърши преди да спите с друг е по добре..от това което смятате да напрвите след Смс.
Обяснявате че живота бил такъв...ми хората са го направили такъв,ма дай щото хората го правели и ние да си извиним постъпките със същото..няма такова лицемерие... Има хора които никога не са изневерявали..Значи можело бе....
Напълно съм съгласен с мненията на Дреид...изневярата е знак за слабохарактерност,липса на воля и самоуважение..и най-вече към човека който твърдите или сте твърдяли ,че обичате.Всъщност ако обичаш някой истински дори самата мисъл за изневяра не се появява..това трябва да е знак..но кой ли да го гледа..
И да изневярата е равносилна на убийство..убийство на вътрешният свят на партниора ти..цялото ДОВЕРИЕ(най-важната дума)..всички мили думи които си му казвал..стават едно голямо нищо...всичко в което човека до теб е вярвал в известен период от живота си става една голяма лъжа..
Като не върви една връзка..ми поемете отговорност кажете на другият..или оправете нещата ако е възможно или нещо лиспва или се разделете...ПО ДОБРЕ ДА НАРАНИШ С ИСТИНА ,ОТКОЛКОТО С ЛЪЖА...та разделете се и правете квото сърце ви сака...
Последно редактирано от GuardianAngel : 10-21-2015 на 19:53
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
^
Един ГОЛЯМ +!
За изневяра да ходиш в затвора?
Може.
Ако имаш семейство (това не значи непременно да си женен), деца и нямаш договорка с половинката си. Естествено, ако по време на акта не си бил в нормално състояние на съзнанието, това ще бъде смекчаващо вината обстоятелство. (Хахахаха, представям си истории за модерните вещици-прелъстителки, които слагат *произволен наркотик* в чашите на жертвите си).
Това би могло да бъде стимул хората най-накрая да поемат отговорност за желанията и действията си. Ако изневеряваш ей-така, ще спреш; ако го правиш, защото повече не искаш да бъдеш с половинката си - ще се разделите.
Въпросът се поставя - какво правим, когато обожаваш човека до себе си, но въпреки това той не може да задоволи една или друга твоя нужда? Ти искаш да си с него, не би го оставил в никакъв случай, но ти се иска да бъдеш напълно щастлив, задоволен. Повечето хора си намират сексуален партньор (2-3...), който пазят в тайна, ако половинката им не може да приеме идеята. Трябва ли да се забрани на тези хора да бъдат истински щастливи и пълноценни личности? Трябва ли да ги принудим да живеят с празнина в себе си, вечно туптяща, изгаряща? Нима не искаме всеки член на обществото да допринася със 100% от способностите си във всяка сфера - работа, семейство, благотворителност... Един незавършен човек, вечно търсещ и копнеещ за още нещо, не би бил способен да ги даде.
Човек повечето пъти изневерява заради нещо свое си, не заради партньора си. Ако все пак го прави, за да накара другия да се чувства зле, съм убедена, че постъпката му няма да му донесе нужното удовлетворение.
За други пък е нещо нормално. хахаПървоначално написано от GuardianAngel
За всеки различно
А и има един вариант който не сте го споменавали. Аз мисля че в много случаи, мъжете или женити изневеряват (или гледат порно ако не им достига смелост или им е съвестно )когато партньорът им не може да ги задоволи.
Губиш фокуса на темата...причината не е толкова важна,важна е как ще постъпиш след като си осъзнал причината.
Искаш да изневериш ок..важното как ще го направиш дали ще го направиш подло и ще си премълчиш и ще лъжеш все едно нищо не е станало или ще се разделиш с него поради явните осъзнати от теб причини и ще бъдеш с чиста съвест.
Ако ти липсва задоволяването..раздели се с човека до теб..намери си някой дето да та такова ...но осъзнай ,че повече може да не получаваш обич..ако за един човек физическото задоволяване е по важно от емоционалното той ще си го намери..но ще трябва да се примири с последствията а не да тъче на два стана...щото тва е жалко..
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
Още ли има хора, които защитават изневерите? Къде попаднах...
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Мила ми да те питам аз нещо...хората дето са бедни и нямат какво да ядат дори да не говорим за някви битови удобства..да вземат да крадат ,че да си набавят достатъчно..що трябва да ги лишаваме да се чувстват пълноценни членове на обществото тъкмо и професия ще си имат...Как ти звучи ? Оправдаваш човека до себе си или себе си..не знам това..но оправданията ти са смотани...и се чудя как воъбще си вярваш...Ама нали знаеш те хората в днешно време ИСКАТ да бъдат лъгани ,че да живеят по-лесно с реалноста ,която не им харесва и в която не искат да поемат отоговорност за живота и постъпките си !
Понеже ти четох пъврият пост..ми нека ти кажа нещо това,че си допълваш нещо от някъде за да се чувстваш ''пълноценен''..е нищо повече от неискренност ,безотговорност и егоизъм.А тези трите неща са всичко друго ама не и любов...
Свобода е едно - Свободия съвсем друго.Как може да обичаш някой и да приемаш това за нормално ?Къде точно се изразява любовта в случая не разбирам ? Нали идеята на връзката с някои е да си с него възоснова на това,че този човек ти дава всичко,което другите нямат възможност да ти дадат..доверие ,сигурност ...и най-вече пълно отдаване ?
Заква празнина говориш..тва е лицемерие и страх от това дали ще си намериш някой друг ''Достоен''...Като някой не ти дава всичко има решение...разделете се..Нали Обичаш...освободи човека да си намери щастието ако ти не си достатъчен...А не най-егоистично да си мислиш ,че ти си Неговото Щастие на всяка цена и за да е така трябва да му дадеш да прави квото си иска..с условието да ти казва.И защо да ти казва ? за да си направиш бърза равносметка дали другият му партниор не е по добър от теб...и дали скоро време няма да видиш бялото знаме...
За каква туптяща празнина говориш..никои не те кара да си с някой на сила..ако искаш секс бъди необвързан прави го с които искаш..като се обвържеш се разбира край на тея неща...ако не ти отърва ,ще говориш сладки приказки на ''партниора си'' и с устните с които го целуваш и му казваш ,че го обичаш..ще целуваш друг и ще му казваш колко ти е яко с него...пфффф ...догнуси ми се само като го пиша..по цял ден гледам и работя около кръв ,урина и други кофти гледки в болницата..ама някой хора явно прага им е по висок...
Моля те не бъркай зависимост с обич !
Последно редактирано от GuardianAngel : 10-21-2015 на 21:11
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
Изпитах същото, като прочетох някои коментари в темата.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
В днешно време самата дума любов може би се е изродила в нещо друго. Може би това е следствие от липсата на правилна интерпретация на други думи като морал, уважение, жертвоготовност, отдаденост и т.н. Самият факт, че говориш само за твоето щастие е показател за прогнилата ти теория и изкривените ти разбирания за човешките взаимоотношения. Много хора независимо дали са мъже или жени имат навика да бъдат страхливи и да се крият зад думи. Интересуваш се само от твоето щастие и изобщо не отбелязваш факта, че по този начин ще нараниш човека до теб. По темата с изневерите може да се пише много, а в момента нямам никакво желание да пиша, за това и ще спра. Моля да не пишете оправдания които са фасада на егоистични подбуди.За изневяра да ходиш в затвора?
Може.
Ако имаш семейство (това не значи непременно да си женен), деца и нямаш договорка с половинката си. Естествено, ако по време на акта не си бил в нормално състояние на съзнанието, това ще бъде смекчаващо вината обстоятелство. (Хахахаха, представям си истории за модерните вещици-прелъстителки, които слагат *произволен наркотик* в чашите на жертвите си
Това би могло да бъде стимул хората най-накрая да поемат отговорност за желанията и действията си. Ако изневеряваш ей-така, ще спреш; ако го правиш, защото повече не искаш да бъдеш с половинката си - ще се разделите.
Въпросът се поставя - какво правим, когато обожаваш човека до себе си, но въпреки това той не може да задоволи една или друга твоя нужда? Ти искаш да си с него, не би го оставил в никакъв случай, но ти се иска да бъдеш напълно щастлив, задоволен. Повечето хора си намират сексуален партньор (2-3...), който пазят в тайна, ако половинката им не може да приеме идеята. Трябва ли да се забрани на тези хора да бъдат истински щастливи и пълноценни личности? Трябва ли да ги принудим да живеят с празнина в себе си, вечно туптяща, изгаряща? Нима не искаме всеки член на обществото да допринася със 100% от способностите си във всяка сфера - работа, семейство, благотворителност... Един незавършен човек, вечно търсещ и копнеещ за още нещо, не би бил способен да ги даде.
Човек повечето пъти изневерява заради нещо свое си, не заради партньора си. Ако все пак го прави, за да накара другия да се чувства зле, съм убедена, че постъпката му няма да му донесе нужното удовлетворение.
Последно редактирано от draid : 10-21-2015 на 21:27
Ама моля ти се..тук няма хора които да защитават изневерите..нещо си се заблудила...
..тук има само такива хора ,които са изневерили или са им изневерявали и оправдават себе си...слабият си характер,извратенето си разбиране за любов и връзка и пълната липса на уважение към себе си човека до тях...
Щото ако тези хора не бяха изневерявали щяха да покрепят Дрейд и другите които не са го правили с двете си ръце и голямото си сърце.
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
Прав си, Драйд, в основата на гореописаната позиция стои идеята, че за да можеш да дадеш на другите, първо ти самият трябва да си добре.
Моралните ценности, както и всичко останало, което си описал,са различни за всеки и в днешния век това си личи все по-ясно.
Поставяйки в основата на отношенията си комуникацията, повечето от горните обвинения се изпразват от смисъл - за да кажеш на партньора си, че искаш отворена връзка, се иска кураж, признак е и на отговорност и на доверие... А и самата думичка "изневяра" се изпразва от смисъл. Това го подчертавам.
Друг е въпросът, че повечето хора не го правят и водят двоен живот. В моите очи не си струва; след като те го правят явно им е добре.
Ангелче, питаш ме за любовта. За мен тя не се изчерпва с физическият аспект, физическата отдаденост.
Можеш ли да обичаш достатъчно някого, за да го оставиш да прави всичко, което ще го направи щастлив, дори това да значи, че ще преспи с друг?
А какво ще кажеш за триадите? Или пък, сега ми хрумва, нимфоманията?
След като се чувстваш добре с твоите етикетчета, това е прекрасно, продължавай да си ги ползваш! Мен ме натоварваха, за това и ги оставих настрани.
Свободата значи именно отговорност. Пълната свобода на един, когато се срещне с пълната свобода на друг, трябва да стане така, че двете да съществуват заедно, така че на всички да им е добре. Тук е мястото на комуникацията. Тя, отново повтарям, в каквито и да било отношения, трябва да бъде на изключително високо ниво. Та, свободата е и отговорността да я притежаваш, начинът по който ще я използваш.
Ще засегна въпроса за "природата" и това, което е "естествено", който беше повдигнат малко по-нагоре. На сърце ми е.
Колкото култури по света са проповядвали моногамията, толкова са били и полигамни. Да, в повечето случаи става въпрос за мъжка полигамия, ала и женската е често срещана. Мога дълго време да изреждам различни видове връзки - например в една част на Китай, има матрилинейно общество, в което завинаги живееш в къщата на майка си. Това е къщата на баба ти, в която живеят и всички братя и сестри на майка ти и баба ти. В това общество мъжете от селото могат да посещават момичетата, които са си харесали - дали за да си говорят или за да правят каквото и да било друго. Повечето жени имат някой предпочитан, ала почти никога не са само негови - и това е по техен собствен избор.
Така че какво идва от природата и какво от културата е един твърде спорен въпрос; не може да бъде посочено ясно разграничение между двете. По същия начин можем да питаме от къде идва сексуалната ориентация - от пола (биологично, природа) или от възпитанието и влиянията, получени при съзряването (социум). Реално ако се замислим малко става ясно, че е и от двете по малко.
ПП: Хайде да не съдим гледните точки на другите; никой от нас не може да каже на другия дали е крив или прав. Всеки има собствено виждане за света, което е също толкова валидно, колкото и на всички останали. Нека дискутираме идеите без да ги характеризираме качествено.
Последно редактирано от Верена : 10-21-2015 на 23:05
^толкова много думи, с които не каза нищо? о.О
че даже и примерите ти са извън контекст...
а призива да не съдели другите - само си погледни думите, с които "дискутираш" гледните точки на останалите - "етикетчета", really? //така е модерно;Д
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Never trust a bitch
Имах едно сериозно гадже и може да се каже, че съм й изневерил. Аз не го приемам така, но ако тя беше разбрала щеше да е на другия полюс
Да.
Тоя път не си направих труда да прочета всички мнения, хвърлих им око по диагонал и заявявам, че някои от елементарност очите си не могат да отворят. Възможно най- първосигнално е умозаключението, че някой е против еди- какво си, защото се е опарил, има гузна съвест или са го наранили. Просто на тези, които смятат така, думата 'принцип' нищо не им говори.
еми да е, ама и фанатичното "горете на кладата" за всеки някога прегрешил ми идва малко в повече, сигурно 'щото все пак съм прегърнала някои християнски устои по воля или неволя, като например че не е зле човек да може да прощава.
да се изневерява, разбира се, е принципно погрешно и долна постъпка. особено ако е осъзнато и целенасочено, въпреки че е спорно до каква степен изневеряващите винаги имат осъзнати (следователно и откровено лоши) подбуди.
спомням си, в някаква тема, някаква се жалваше, че е изневерила и кого от двамата сега да избере? бях единственият човек, отнесъл се с нея човешки, от гледна точка на нейната дилема, на състоянието на нейните чувства в момента на това терзание - колкото и смешно да изглежда то в очите на другите. после бях обвинена, че пиша социално-желателни мнения на лично от друг потребител.
еми не е така. явно е много трудно да имаш състрадание към някой, който прави нещо, което никога не би искал на теб да ти се случва. и което, действително, си е принципно неправилно, егоистично и несъобразително. но не винаги хората са силни и морални - за жалост. за мен цаката е да можеш да предложиш съчувствие и човешко отношение дори на грешника, особено ако то е поискано. хората имат тая способност да се отклоняват от правия път понякога.
има и друго, ами логично е, един "неверник" да почне да се защитава. кой обича да го обричат на смърт (метафорично), да му обясняват, как се гнусят от него и подобни? атмосферата по тази тема е изключително осъдителна и даже на моменти нечовешка. напомня на сцената, дето всички искат да мятат камъни по грешницата, но не се поглеждат, че и те не са перфектни.
напомня ми как след дълги години на диктаторство и терор, гражданите после се гаврят с тялото на убития свален държавен глава, падайки и те толкова ниско и агресивно в желание за някаква разплата (въображаема или реална?).
и как един човек може да признае грешката си и да поиска прошка, ако го посрещат по този начин?
да, реално, отборът на никога изневерилите има добри доводи и морални обяснение, защо НЕ трябва да се изневерява и защо това е изначално грешно. подкрепям ги, изживяла съм ги, и това е Истината. но много хора се отклоняват от нея и може да не им се режат главите за това.
изобщо не съм чела поста на момичето, нито последвалите километрични публикации.
опитвам се да погледна на целия развой на темата чисто психологично.
не се опитвам да оправдавам всеки неверник, или пък да тривиализирам изневярата като нещо невероятно нормално и незаслужаващо морална оценка. напротив, изневярата си е табу и така ще си остане, и е принципно погрешна.
но цялото пенене като бясни кучета от "опозицията", ами това си е притеснителна реакция също, бях го написала по-рано, това си личи и по използвания речник на една част от потребителите.
уморих се. фин :Д
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Извъртя го приемливо. И ме докосна (почти). Повечето мнения в темата не са фокусирани в/у прошката, а върху правилно и грешно (да, заповядайте, мили потебители, хванете се за тези 2 понятия). "Опозицията" се пали заради жалките опити да се заобиколят "християнските ви устои" и този акт да се изкара като нещо нужно, невъзможно за избягване, нещо надличностно, извън контрола на конкретния индивид.
И понеже си на тази вълна, както каза в дневника, не смяташ ли, че човек може да надскочи id-a си стопроцентово, респективно да се контролира? И ако да- то тогава отпада аргументът, че може да е несъзнателен акт, че си подчнен на желанието си, инстинктите си, привличането си и т.н.
Последно редактирано от therichbitch : 10-29-2015 на 18:49
Еми то това е интересното, че не винаги можеш да си над Ид-а, и това понякога се проявява дори в ежедневието, за грешки, за които обаче няма да се бичуваш. ("Психопатология на ежедневието")
Фройд е казал, че Азът не е господар дори в собствената си къща, въпреки че това е идеалът на повечето индивиди - да са осъзнати и над ниските си страсти на 100%. И всеки трябва да се стреми към това състояние.
Но това не значи, че като си над тях, те не съществуват - там са си, и трябва да си наясно, че са си там, че ги има, че може и да пробият. Не можеш да си съвършен, можеш да се опитваш да бъдеш и това е прекрасно.
Изневярата категорично не е нещо нужно, неизбежно, и др. епитети, които изброи, и все пак е възможна, ето че на някои се случва.
И е съпътствала човечеството от край време. Това е нещо, което го има, и трябва да сме достатъчно реални да го приемем, просто че е там, че се случва. Не означава да го харесваме.
Включих се, защото си обяснявам защо някой би искал да се "измъкне" от обвиненията, и предлагам и тази гледна точка. Просто като обяснение защо вие ще говорите на човека колко е зле той, а той пък няма да се съгласява.
Искам да се види и другата страна на нещата. Просто за спорта ако щеш.
Абсолютно нормална Азова реакция е да не си кажеш: "Аз съм баси гнусната шаврантия". Интересно е, най-разпалените съдници, вие това ли искате? Жертвите ви да си сложат сами главите на дръвника и да чакат секирата? Да ги обиждате и те да казват: "Да, да, такъв/-ава съм" и да питат за още? Ти как си обясняваш компенсаторните теми, напр. онази в Кофата, "Презокеанския круиз"? Приемаш ли това желание за преследване като нещо нормално?
Както потретвам, личи си компенсаторната свръх-реакция, и възвръщането на агресията, желанието да унижиш, да обезчовечиш всеки, дръзнал дори и с малко да сгреши, сякаш това не е човешка постъпка. Вече отива на садизъм, а не толкова желание да обясниш на някого, че греши (което е така - да, той греши.)
Има разлика да си против нещо и да си имаш аргументи, и да се изживяваш като рицар, изкоренител на злото, готов да лиши всеки грешник от главата му. Наистина не смятам всички реакциите в темата за нормални, поне в по-голямата си част.
И наблюдавам като явление, не само в тази тема, а изобщо по принцип, когато масовата реакция се обедини срещу нещо, което принципно е зло, или пък се обедини ЗА нещо, което е добро, колко лесно това се изражда в някаква форма на ... диктаторство, агресиране и като цяло опорочаване на иначе добра кауза.
И да, никой не говори за християнски устои, ама аз пък говоря.Защото исках да го споделя като впечатление.
пп. Признавам си, че до голяма степен просто си упражнявам уменията, No hard feelings, не подкрепям изневярата, не смятам че е нещо нормално, не се гордея, че някога съм го направила, говорим си.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Устата му не е издържала.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
