- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Етична дилема - влюбена в преподавател
Минали са повече от 5 месеца, откакто публикувах тази тема и нищо не се е променило. С какво заслужавам такова наказание? Защо на мен трябваше да ми се случи?!
Трябваше да послушам нашите и да се запиша в АЕГ, можех да го направя, ама не.... Така поне нямаше да го срещна и може би нищо от това нямаше да се случи. Толкова ме е яд на самата мен. Дори не знам доколко е безопасно тук да споделям тези неща, но каквото такова, омръзна ми да крия всичко в себе си.
Дори бях забравила какъв ден е днес. Нямаше и да се сетя, ако поне 25 човека не ми го бяха напомнили така любезно. Повечето от тях са обвързани, има защо да отбелязват този ден, въпреки че за мен е малко безсмислено само 1 ден да е отделен за това. Чудя се къде е и дали има някой за когото не подозирам.
Повярвай ако се появи момче което ще обикнеш като него ще го забравиш бързо а за сега просто се занимавай с разни неща съзнанието ти да е на друго място и с времето ще го забравиш но се иска време
Опитвала съм, повярвай ми. Но не става, не мога просто да забравя, не знам защо не мога. Напоследък често изпадам в особени състояния, станала съм много черногледа, не харесвам това, в което съм се превърнала. В училище започнах да страня от другите, нямам желание да говоря с никого, нямам желание да излизам навън, нямам желание дори да ходя на училище, където преди ходех с удоволствие и ентусиазъм. И всичко това заради един човек, който вероятно пет пари не дава за мен.
Каза човекът, изчел 50те нюанса от кора до кора... Любовта не е един мръсен с*кс, както книги като тази внушават на подрастващите наивни деца.
Иначе... изглеждаш ми умно дете. Дали е възможно да си РЕШИЛА, че изпитваш такива специални чувства към учителя, защото момчетата на твоите години са недорасли и не знаят как да се държат?
няма да чета цялата тема, само ще ти кажа: наслади се на усещането, в този му вид едва ли ще се повтори в по-късните ти години. отчитам аватара и влечението ти към романтизма - изживей си я тази фантазия, усещанията са си твои, тези са годините ти за себепознание и наслада от разкриването на тялото(сетивата) и ума.
като тийнейджър и аз имах потребност от подобно изживяване - от силна/о романтизирана любов, която да ме накара да чувствам и да се вълнувам (вкл. да страдам, това е задължителна част) с интензитет, невъзможен за достигане в реалния свят и взаимоотношения. създадох си подобна... ще я нарека "фиксация", но в същността си е канал/проекция/както-искаш-я-наричай, която функционираше, докато ми бе потребна. не съжалявам за това. изключително (пълно)ценно изживяване, игрово/творческо в природата си. самозадоволяващо.
//когато решиш да преминеш нататък, можеш да хвърлиш едно око на изследването на Ролан Барт върху любовта;
Някой от познатите ти знае ли за това?