- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
Пия кафенце и
След малко ще изляза да си свърша малко лична работа и после лягам, че довечера нощна.. ;д ае приятен ден на вс
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Анархи, покажи си татуировките бе. лъжечко такъв
im fine, емоционалността ми от вчера май накара някои хора да се осъзнаят, ще видим какво ще стане.. и съм бясна на колегите ми, безгласни овце такива, грр
Екстра съм, по-хубав вариант на графика няма как да има, пу, да не си го урочасам! И се очертава, че като не броим заплатата, за два дни изкарвам парите, които докато учех получавах за цялата седмица. Една се опитва да ми се репчи, ама я поставих на мястото ѝ, за тъпи селянки нямам нито време, нито нерви.
Има ли общо с тая песен или е в по-банален смисъл ;д?
за пореден път не сгреших
жалко надявах се да греша само се чудя дали мога още да прощавам на хората
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Hey little sister,
I know I haven't been around,
Let me say what's on my mind
I have to say what's on my mind
Съботна носталгия. Милите ми сестрички, така очаквам с нетърпение да ги видя на родна земя... Единствените ми толкова ценни приятелства. <3
Харесва ми, че съм станала общителна и доста по-усмихната с всички. Като се има предвид преди колко бях затворена и постоянно се зверих, сега съм направо цветенце!Промяната ми определено е в положителна насока и най-хубавото е че я осъзнавам, усещам и мога да се нарадвам на момента.
И все пак биполярността ми много си казва думата. Половин час ми е тъпо за нещо, после решавам, че грам не ми пука и така си и остава, но не разбирам защо напоследък си сменям мнението толкова бързо. Сигурно съм много изнервяща на моменти.
Преди 2-3 месеца си харесах нов татус и много ми се искаше да го направя още миналия месец, но нещо ме спря (сигурно идващите жеги и факта, че ще го съсипя, ако ходя на плаж) и сега ще трябва да чакам поне до средата на септември.. а аз съм от нетърпеливите, обаче каквото-такова, сама си реших така. ;d
Като цяло свежичко ми е горе/долу, но да видим до кога.![]()
http://ask.fm/iwwkaa
Връщам се мислено назад месец и половина във времето и все повече сякаш започвам да усещам готините чувства и емоции от...определения тип сънища, които сънувах през последните бая години. Живот, който не ми допада особено, някаква рязка и неочаквана граница и след това живот, който много ми допада и въпреки известната носталгия вече няма как да се върна към стария, защото от него има останали само бледи следи...
Та сега нищо все още не е сигурно въпреки, че вече се пускат реплики от важни лица за евентуална постоянна работа след тази, но го има това чувство дето ме връща към тези сънища. Дано не е поредната заблуда, но...сякаш точно в момента преминавам границата между тези "два свята". Така се подредиха нещата, че поне на този етап през по-голямата част от времето не съм просто един придатък на баща ми. Имам и време да подишам без неговото присъствие. Не съм и постоянно залепен за компютъра, нямам чувството, че времето просто си минава покрай мен и ме заобикаля, доста по социален съм, запознах се с много нови хора и продължавам да се запознавам с още нови хора. Забавлявам се покрай тях. Изкрвам си пари, трупам стаж, осигурявам се.Постоянно се засичам, напоследък поне по веднъж на ден със съученици, съученички или просто познати, което от отдавна не е било. Мога да кажа, че си имам и три нови приятелки поне засега. Е, вярно по мургавички, но и много печени и си се забавляваме яко на работа. Двете са си се обявили за циганки, а третата дето е и малко по-бяла казва, че е българка. Поне моментно сякаш разни мои страхове изчезват или се притъпяват.Шивачките се оказаха по дъртички и предимно ги слушам без да говоря. Има и две по-млади и готини девойки, с които все още и здрасти не си казваме.Едната май си има някакви любовни проблеми с бивше/настоящо гадже, а другата понякога си пуши самичка и не мога да твърдя със сигурност, но май ми се стори, че я виждах периферно, че докато не гледам ме наблюдава въпреки, че отскоро се засичаме и то само няколко пъти досега.
И така
Иначе вече съм по средата на втория месец и чакам с нетърпение третия. И ако онова предсказание за него наистина се окаже вярно ще е много интересен и запомнящ се месец.
Знае ли човек. Щом толкова много промени, надявам се не просто краткотрайни настъпиха при мен за месец и половина, какво ли може да се случи след още месец и половина...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Дадада!!! Правилният избор съм направила, определено! За пореден път го виждам! Как може толкова малки неща да имат тякъв смисъл за мен... <3 Обичам го!!! Може да е всякакъв - деспотощичен и на моменти твърде крив - но когато реши, е най-добрият Човек на света. <3 И го обичам още повече, отколкото снощи!
А аз искам да ти кажа друго нещо.
Нека живота ми продължи да се развива по начина, по който ме кара да изпитвам същите чувства и емоции като от тези сънища и метафорично погледнато да си случва баш същото защото сънищата ми ми даваха поне процент надежда за бъдещето ми....досега, и въпросното предсказание наистина да е вярно, защото наистина го желая със цялото си сърце, пък такива рационални типчета като теб дето вярват само на това дето могат да докоснат, помиришат и хапват, какво ще говорят в някакъв си форум за мен въобще не ми и пука. Затова и често не съм баш истински пред заобикалящите ме хора от реалността. Не съм чак толкова силен за да понеса последиците от тези си действия...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Иска ми се това да стане реалност. Въпреки трудностите, които осъзнавам, че ще са факт. За пръв път наистина се замислям какво би било. Не че преди не съм, просто не осъзнавах какво реално би било. В главата ми беше само идеята за това. Хубаво е да усетиш този тласък. Но ме е страх. Знам, че това е само в главата ми, и въпреки всичко ме е страх да не греша.
Не съм вярвала, че някога ще ми правят впечатление такива дреболии. Все пак трябва да спра да го показвам, пък и да спрат да ме интересуват. Не искам да се самообвинява заради моите глупости...