Православие

[Alucard666]

Ааа, нихилиста го прави или не го прави, защото няма смисъл, а ти го правиш или не го правиш, защото и ти не знаеш защо.

Точно така. Всеки път когато си мисля че имам ясна представа защо правя нещо, впоследствие се оказва че това съвсем не е основната причина, така че какъв е смисъла да търся смисъл извън самия себе си? Нали в крайна сметка аз съм този който придава смисъл на всичко? Търсенето на смисъл извън този които сам си задаваш не е нищо повече от фиксиране на егото.

Ама докторе, ти може и да не знаеш защо правиш нещата и да не придаваш никакъв смисъл или липса на смисъл, но все пак тялото ти има естествени нужди, да яде, спи, да му е топло, да ходи до WC и други, щеш-нещеш, някои неща не ги ли правиш заради това, това предава смисъл? Ето, че ти си един подреден доктор.

Представи си че света е една игра. Не, по-добре че света е една иерархична система от игри, така че играта на едно ниво, определя играта и на по-високите нива. Космоса играе една игра, на неговата основа природата(живата материя) играе друга, а на основата на двете, ние хората играем трета игра. Като последни, ние играем всъщност три игри, защото нашата, последна, трета игра, задължително преминава през другите две. И ако се замислиш, просто няма начин да избягаш от играенето, без значение дали играеш за победа или загуба, или забавление или просто за целите на самата игра. Тези три игри са нераздлено вкопчени една в друга и всеки сам избира как да играе в тях. Този който не прави нищо, обикновенно просто бива влачен от другите играчи. Така че, както се казва, "щом си се хванал на хорото...". Та, що се отнася до телесните функции, това е просто играта на живота. Но както казах, ние действаме на няколко нива едновременно. Така че нека погледнем нашата игра, която толкова обичаме да оправдаваме с играта на живота, инстинкта за самосъхранение и т.н. Мисля че съм го давал и друг път като пример но... ти като отидеш до магазина и си купиш шоколад и кока-кола, това с намерение да оцеляваш ли го правиш? Или е защото обичаш шоколад и кола(въпреки че знаеш че е вредно)? Всъщност това двете имат общо, защото в природата сладките неща по принцип не са отровни и са богати на калории, но идеята ми е че човешките предпочитания отдавна вече не са продукт на играта на живота, а на човека. Та, аз нямам проблем да играя нито една от игрите, но явно останалите хора имат, понеже толкова дълго са я играли, че вече си мислят че е истинска. Те са пристрастени към реалността на своята игра и ще направят всичко, всякакво оправдание, всеки налудничав аргумент, само и само за да продължат да я играят, защото там е целия техен живот и без тая игра от тях не би останало нищо - те са реални само в нейните граници. Много ще дадат доказателства от науката, други от морала и религията, трети от политиката, но в крайна сметка всичко опира до това - колко точно искаш да играеш? Колко точно си готов да се отдадеш на фантазията за целите на своята собствена игра? Колко си готов сам да си повярваш, за да стане вярата реалност... Това са все неща от "малкия" аспект на човешката игра. А големия аспект е Бог, във всеки един от нас - онзи който троши старите скрижали и казва - "Това е новия закон, защото такава беше волята ми!".

Паралелите на вярата с детската игра са неоспорими - краткотраен стимул при победа и остра невротична реакция при загуба. Но докато едно дете плаче за счупена играчка 2 минути, а после тича щастливо все едно нищо не се е случило, то играта на "възрастните" е пропита с много повече... сериозност. И точно от позицията на тая сериозност ти ми поставяш въпроса за инстинкта за самосъхранение, но както се вижда от горните доводи, всяка сериозност в такава позиция, оправдана само със средствата на смисъл извън самите хора(тоест с аргументи от физическия свят) е обречена на провал. Точно поради същата причина и науката се провали и сега физиката е една задънена улица. Всичко до което учените стигнаха е заключението че частицата на светлината(фотона), може да премине по два различни пътя, в зависимост от това дали и как е наблюдавана. Айде бе, значи обективния свят функционира различно според това кой го наблюдава, кой би се сетил....?

И така, аз съм принуден да играя тази игра наречена "да си човек", но никога не я взимам на сериозно, защото тя не ме изразява на най-основно ниво. Инстинкта за самосъхранение има своята обосновка, тоест има своя смисъл, само в играта на живота. Всъщност по правилно е, инстинкта за самосъхранение има своя смисъл само в играта НА ЖИВИЯ, защото смъртта и хаоса са също част от играта на живота. Но както казах, ние играем на няколко нива едновременно. При нас, нашата собствена игра е качествено различна - тя надгражда игрите на живота и космоса - и затова смисълът на живота и физическото оцеляване (по мое мнение) е само част от смисъла на човешкия живот, но не го изразява или утвърждава напълно. Нали тъкмо затова вече десетки хиляди години хората се убиват и умират "в името" на нещо повече от техния живот, а не просто ей така....

ПП: Докторе, има 2 варианта - ти или наистина си някакъв с поне 10 класи над нас (обикновените хора) и затова не можем да те разберем, или си пълен глупак. Едно от двете е, друго обяснение нямам.

Има и 3-ти вариант, целенасочено ни говориш някакви глупости и въдички, а ние се пънем да те разберем, докато ти всъщност се ебаваш с нас. Просто една ежедневна сатанинска гавричка, на един потресаващ сатанист.

Има и 4-ти вариант : Комбинация от трите.
https://www.youtube.com/watch?v=urcqQC02YbY

[defender]

Паралелите на вярата с детската игра са неоспорими - краткотраен стимул при победа и остра невротична реакция при загуба. Но докато едно дете плаче за счупена играчка 2 минути, а после тича щастливо все едно нищо не се е случило

Не е така докторе, тука бъркаш, няма моя победа, да, има моя загуба, но няма реакция стигаща до невротична, но няма да обяснявам защо.

[Alucard666]

Не е така докторе, тука бъркаш, няма моя победа, да, има моя загуба, но няма реакция стигаща до невротична, но няма да обяснявам защо.

Поне един път ще разбереш ли, че когато говоря за вяра, нямам предвид конкретно религиозната такава, още по-малко пък твоето конкретно изображение на тая вяра?

Под невротична реакция влагам най-общия смисъл на думата - реакция съпътствана с вътрешен конфликт, чийто произход не може да бъде осъзнат от индивида. Ето примерно, едно дете винаги ще оправдава своята реакция със счупената играчка, въпреки че нито играчката, нито нейното счуване са определящи за тая реакция, а съществено е как връзката между играчката и нейното притежание (тоест фиксирането на егото върху обект) са нарушени, от което идва и негативната реакция. Що се отнася до религиозната вяра, там нещата са малко по-объркани, защото фиксацията не е върху обект, а върху субект, така че съвсем закономерно тук не се набляга на характеристиките на обекта, а върху връзката и отношението на тоя субект с Егото, което се фиксира върху него. С други думи, за религиозно вярващия, неговото отношение с Бог е много определящо за характера на вярата му, отколкото това каква форма Бог ще приеме. Но все пак формата на Бог в индивидуален аспект, не е случайна - тя е винаги съответствена на нуждите на Егото в неговата фиксация с Бог. Сега да съпоставим това с аналогията за детето и играчката. Понеже Бог е неизменен, вечен и неунищожим, и понеже той нито може да бъде спечелен или загубен, то следва невротичен характер да се търси другаде - в отношението на човека с Бог. Все пак играчката няма отношение към детето, но Бог има отношение към човека. И в двата случая става дума за отношение на притежание. Засега разгледахме две отношения човек-обект и човек-Бог. Ще добавя и още едно отношение човек-човек. Сега да видим трите заедно : При човек-обект, отношението е от човека по посока на обекта - човешкия елемент е доминиращ - "Аз харесвам, аз искам". Но в (не)съзнанието и рационализациите всичко това е се явява с противоположен знак, там се въприема само обекта - "Тази кола е супер"," Тази рокля стои много добре" . При отношение на човек-човек, всичко се свежда до една от двете страни и всяка една от двете страни може да бъде доминираща или подчинена. Впрочем затова човешките взаимоотношения се свеждат до законите на привличане и отблъскване, положително с отрицателно и т.н., защото само така може да се извърши някакъв трансфер на необходими и за двете страни елементи. Невротичната реакция в тия случаи е позната на всички - единия обвинява другия през своята перспектива и никой не вижда позицията на другия. И последно, отношението човек-Бог, където Бог е доминиращия, началния, водещ аспект, а човека в случая е крайната точка на това отношение. Естествено в несъзнанието и рационализацията, Бог е оправдание и крайна цел на всички религиозни практики . Що се отнася до невротичния аспект - Молитвата, жертвоприношенията, изповядването на грехове, покръстването - това са все практики, които представляват едно символично изглаждане на несъответствия и конфликти между нисшите и висшите аспекти на АЗ-а. Всъщност трите отношения които дадох, са само различни форми на едно и също отношение между висшите и нисшите форми на Егото.
Та, в този смисъл религията е един опит на ума сам да се излекува, и точно това е една от дефинициите, които Фроид дава за неврозите. Ако погледнеш симптомите на класическите случаи на невроза - нервни тикове, гризане на нокти, странни лицеви изражения , ще видиш че тяхната основна функция е да намалят стреса, да изтласкат стресовите елементи от съзнанието, като ги разсеят и запълнят с нещо друго. Паралела с религията е ясно видим - търсенето на опрощение за греховете, засилване на вярата в стресови ситуации и др.

[defender]

Разбирам те за какво говориш, но не е така, но няма да обяснявам защо! Не ми е важно дали ми вярваш.

ПП: При християнски секти и други религии може и да е така, а и то си е до човека, разбрал, неразбрал и т.н.

Сега разбрах за колко елементарен ме мислиш, баси. Лошо ми е.