Здравейте!

Преди всичко, искам да кажа, че съм на 13 години със силен проблем..
Имам силното желание да съм по-голям (20-22 години).
Защо ? Защото осъзнавам, какви неща съм изгубил, като не съм бил роден по-рано..
Не съм усетил истинско забавление, истински живот.. Всичко става пред телефоните и другите технологии в днешно време..
Мисля си, че ако бях примерно на 13 през 2010, щях да се забавлявам с приятели навънка, не пред компютрите..
Това не е забавление.. Всичко е толкова по-развито, 13 годишното поколение е.. животът е скучен!
Предполагам, че ако сега бях на 20, щях да имам дом с приятелка (НЕ СЪМ ЗАГОРЯЛ), щеше да ми е забавно, щях да работя (искам да работя)..
Не ми е приятно, когато чуя 20-25 годишни от улицата, които се забавляват, всичките приятели, а моите приятели стоят пред компютрите си и играят забутаните игри..
Вярно е, че съм се ориентирал към програмиране, сега уча здравата, но си представям 2024-2025.. като пълен ад, всичко ще бъде толкова безинтересно...
Представям си, че ако бях на 13 през 2010 или някоя по-долна година, щях да имам възможността АЗ да открия част от компютрите, програмите, технологиите... И щях да усетя забавление на улицата (играене с приятели, не на компютъра)..
Изпадам в депресия, като си помисля за това, тоест - винаги...
Искам да решавам истински проблеми, като разумен човек, проблеми, които се срещат след тийнейджърските години, а не за някоя двойка или да слушам проблемите на връстниците, които са от сорта на "Загубихме играта", "Нямам си гадже, а ще ставам 7ми клас", "Още съм девствен/а"..
Занимавам се и с хакерство и съм се замислял "Ако успея да се проникна в сигурността на телефоните, системите и другите технологии, ще успея ли да ги изтрия, да изтрия новите игри, новите системи, един вид да върна технологиите 7-10 години по-рано, така че да се усети живота, който не е пред компютрите (Знам, че аз ще пострадам, но ще успея ли някак да върна истинското забавление и истинския живот на другите)"
Някаква идея, как да преодолея тази депресия ? Как да забравя за тези неща и да гледам позитивно над бъдещите неща, които предполагам, че няма да има...
Надявам се да ме разберете..