Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan1488 Виж мнението
Така както природата го показва. " Човек трябва да съдържа хаос в себе си, за да даде началото на танцуваща звезда"...
Виж какво ти казвам по-скоро, а не какво ти се струва поетично и т.н.
Твоята идея за Бог се ограничава до едно малко, нищозначещо, необозримо понятие, което нито може да се докаже, нито съществува отвъд семантиката, тоест противоречивото ти писане.
Бог няма, няма го и този враг на себетворящата сила, която е твоят човечец, хубаво; има я тая идея, религиозност, от която бяга като попарен, за да не въздаде суверенитета си на нея, хубаво; и като паднат силата, желанието и властта в неговите ръце, той бива тъй хаотичен, че ражда оригиналния замисъл на вселената, по-хубаво; Съвсем природното му, бездруго необяснимо, творческо начало е хармонията на неговите дадености, веднъж срещнали неговото желание, чудесно; и човек тук би се запитал за какво по-напред му приказват, а единствено в отговор ще ти се изплъзне същото нерационално, догматично и фанатично обяснение на вярата в човека, което ще ти издрънка заучено някой владика, защото видиш ли, ние вярата пределно ясно знаем къде да я поставим, природно, пък после тя ще си свърши работата, туйто, природно!

Единствено питах, ако аз трябваше да те разбера иначе, каква ще да е тая воля, която щеше да диктува човекобога, как бих я различил от задушаващата те християнска идеология?
Хванал си я тая идея и си я турил там дето не бива, в човека, който е съвсем разумно да смяташ за хаотичен и объркан, но не и да приписваш на тая лудост значението на всичко и всеки.
После твърдиш, че християнинът се бои от смъртта, щото го е страх от Бога, но това, което казваш е, че християнинът се бои от това да бъде против Бога, тоест да отнеме живота си самичък; как не виждаш какво ще значи това твое своеволие, тоест как ще победиш страха от Бога?
Това хич не е хаотично, нито пък е природно, то е тъкмо обратното, твоят човечец съвсем съзнателно би се изплезил на света, на значението и на всичко, което го кара да бъде иначе; всичко това е едно негодувание, което тръгва от Бога и пристига в Бога, но и в един момент не се съмнява в своята оригиналност.