Православие

[DoctorSatan1488]

Въпросът не е в това какви заповеди ти сам си представяш, а въпросът е тези заповеди, които си представяш с какво те обвързват.
Примерно, ако моята първа заповед, която си представям е да ти завъртя един зад врата (не те обиждам), то тази заповед ме обвързва с тебе. И възможно ли е тогава тази заповед, дето уж аз съм измислил, да ме прави свободен, след като тя ме обвързва с нещо друго.
.

Правилно, обвързва те с нещо друго. Ето това е елемента на отговорността, но не просто отговорността към другите и другото, а към себе си, понеже това как си се обвързал с другото, (дали си виновен или справедлив към него, дали си в дадено отношение с другото) и характера на това обвързване зависи само от теб. Самия акт е без значение сам по себе си, важно е твоето отношение към това действие, и дали това отношение е наистина твое, или ти е дадено от общество, религия и другите. Аз ти казвам че все пак, какъв е характера на това действие или което и да е действие зависи само от теб, а ти пак ми намесваш Бог и Дявола, и ще прибегнеш до всякакви ментални гинмастики, само и само да не поемеш отговорността. И нормално, защото докато ги има Бог и Сатаната, тази отговорност за това какъв е характера на действията ти, винаги пада върху тях, а за теб въпроса се свежда до това кой от двамата да следваш. Оттук се появява и фалшивото схващане, че щом не следвам единия, то значи съм в групата на другия и просто измервам характера на действията си с него. А аз ти казвам че сам съм определил какъв е характера на действията ми, при това без да твърдя че този характер е истински и единствения валиден за всички, но че е истински в смисъла на това че е МОЙ - аз съм го създал, не съм го прекопирал, не съм го приел от обществото или от църквата или от които и да е. В това се състои свободата за която говоря - Свободата да съдиш за едно действие или феномен отвъд рамките на някакво разбиране за правилност или задължение, или по-скоро - свободата да не съдиш изобщо.

[defender]

А аз ти казвам че сам съм определил какъв е характера на действията ми, при това без да твърдя че този характер е истински и единствения валиден за всички, но че е истински в смисъла на това че е МОЙ.

Разбрах те доктор, само ти казах, че това, което мислиш, че си ти, има много голяма вероятност да не си ти.

Изобщо как разбираш, че си ти и че преди това не си бил вече предопределен от нещо друго.

[DoctorSatan1488]

Разбрах те доктор, само ти казах, че това, което мислиш, че си ти, има много голяма вероятност да не си ти.

Точно това се опитвам да кажа - Няма аз и ти, това е само илюзия, концепция за нас самите, с която навигираме действията си към околните, с която проявяваме отношения и желания. Точно там се ражда тази концепция - във взаимодействието с околните, понеже живота ни непременно е съпътстван с даването на оценки и преценяване на ситуации и мотивите на околните. Но извън социалната парадигма, тоест във вътрешния свят, концепцията за АЗ е просто илюзия. Причината за тази илюзия е социалното матрично обособяване, познато като възпитание, където от пред-съзнателна възраст ни се втълпява какви (трябва и не трябва да) сме. А какви сме тогава питаш? Когато си гладен, същия ли си както когато си нахранен? Не, нали, но и в двете се наричаш АЗ. Сега виждаш ли къде е илюзорния елемент?

[defender]

Точно това се опитвам да кажа - Няма аз и ти, това е само илюзия, концепция за нас самите, с която навигираме действията си към околните, с която проявяваме отношения и желания. Точно там се ражда тази концепция - във взаимодействието с околните, понеже живота ни непременно е съпътстван с даването на оценки и преценяване на ситуации и мотивите на околните. Но извън социалната парадигма, тоест във вътрешния свят, концепцията за АЗ е просто илюзия. Причината за тази илюзия е социалното матрично обособяване, познато като възпитание, където от пред-съзнателна възраст ни се втълпява какви (трябва и не трябва да) сме. А какви сме тогава питаш? Когато си гладен, същия ли си както когато си нахранен? Не, нали, но и в двете се наричаш АЗ. Сега виждаш ли къде е илюзорния елемент?

Добре бе човече, ти нямаш ли някакви автоматични импулси, които се пораждат, нямаш ли нервна система и сетива, върху които външни свят оказва влияние без значение дали искаш или не.

Ми то тогава според тебе няма еволюция. Нали външната среда влияела върху организма и го кара да еволюира.
Но ти хем вярваш в еволюцията, хем казваш, че външната среда не може да ти въздейства върху живота и решенията.

Има ли вероятност ти да си разбрал, че свобода не съществува и затова просто да си я фантазираш и цялата ти философия да е това - една фантазия за свобода.

За мене свобода на съществува (тя е само в това да избереш кой да ти е господар), човек или е предопределен от дявола или от Бога, но при Бога той поне намира себе си.

Мислиш ли, че Азът разчекнат между То и Свръх Азът има някаква свобода, той не е ли само потърпевш наблюдател, който само решава на кого да се подчини.

[DoctorSatan1488]

Добре бе човече, ти нямаш ли някакви автоматични импулси, които се пораждат, нямаш ли нервна система и сетива, върху които външни свят оказва влияние без значение дали искаш или не.

Естествено че имам, това не е въпроса тук. Дадох примера с глада като прост пример. Автоматичните импулси и инстинктите са само най-нисшата степен на човешката същност. Действително не глада и жаждата са главни фактори в сложните морални, между-личностни и себеутвърждаващи измерения на Азът. Там нещата са далеч по сложни и тънко уловими. Чувството за глад го има животното, но по-различни са чувството за вина, за духовно удовлетворение и всички онези сложни неща, родени в сферата на социалното, които обаче се пренасят и във вътрешното, в духовното на всеки човек. А все пак тук си говорим именно за духовното, не за физиология. Все пак, причината за глад е валидна за всички, но защо там където един се чувства виновен, друг се чувства безразлично или дори удовлетворен. Не е ли защото тия неща са тъкмо резултат от социални фактори? И ако са такива, защо приемането им за лични е адекватно?
Достатъчно показателно е, че тези които са овладяли и проумяли вътрешните механизми на психиката си, придобиват контрол над нея, а оттам и частично над физиологията си. Ето че дори и средностатистическия неосъзнат член на масовката има по-добър контрол над физиологията си от едно малко дете, и може да се задържи да не се опикае, въпреки че го прави по силата на заучени социални порядки, а не по-собствена преценка и желание. И ако контрола над физиологията е първото на което се учи едно дете, то осъзнаването на вътрешния свят е следващата стъпка в духовното развитие на човека изобщо, където човек придобива уменията да манипулира процесите и настороенията в себе си, а страничен ефект от това познание е че отпада нуждата да обединява всички тях в идеята за АЗ. Тази идея става просто абсурдна. Азът е просто израз на тия които не осъзнават процесите и настроенията в себе си в общуването им с другите, където изразяват своите потребности, материални или духовни. Осъзнатия човек няма духовни потребности, поне не и такива, които обществото може да задоволи. Нуждата от приемане, от милувки и сигурност, от чувство за принадлежност, за част от семейството - това са все духовни потребности на неосъзнатия, и не случайно са по-видими при децата, отколкото при възрастните.

Ми то тогава според тебе няма еволюция. Нали външната среда влияела върху организма и го кара да еволюира.
Но ти хем вярваш в еволюцията, хем казваш, че външната среда не може да ти въздейства върху живота и решенията.

Съвременната еволюционна теория е само наполовина вярна. Тя твърди че организмите се променят в следствие на околната среда, но изключва факта че организмите не просто реагират пасивно на средата, но напротив, в тях също е заложен принципа да се усъвършенстват и надмогват границите на възможното. Тоест еволюцията е активна, не пасивна. Ако беше пасивна, живота щеше да си остане на ниво едноклетъчно, понеже едноклетъчните виреят във всяка среда, а вместо това той непрестанно се усложнява, прогресира и покорява нови и нови територии.