Православие

[defender]

Представи си че ти определяш какви да са заповедите, кое е грешното и правилното. Сега хубаво си помисли какви искаш да са заповедите - не просто какви смяташ че трябва да бъдат, а какви искаш да са, но помни че заповедите се отнасят и за теб и трябва да живееш съобразно тях.

Въпросът не е в това какви заповеди ти сам си представяш, а въпросът е тези заповеди, които си представяш с какво те обвързват.
Примерно, ако моята първа заповед, която си представям е да ти завъртя един зад врата (не те обиждам), то тази заповед ме обвързва с тебе. И възможно ли е тогава тази заповед, дето уж аз съм измислил, да ме прави свободен, след като тя ме обвързва с нещо друго.

Човекът сам по себе си не е свободен, той по дефолт е обладан и от тази обладаност изникват представите за неговите заповеди, които той си мисли, че уж сам си съчинява, но всъщност той отдавна е вече предопределен в желанията си от това което го е обладало т.е. дявола. Дяволът обладава шумно и натрапчиво и по дефолт, а Бог говори тихо, изисквайки твоето съгласие, но и без да се натрапва, затова Бог ти изглежда все едно е изкуствено привнесен в живота ти, а дявола ти изглежда толкова естествен за човешката природа.

С две думи докторче ти там, където отиваш и го смяташ за рай, ние християните от там вече се връщаме съкрушени и разочаровани. Въпрос на време и ти да се върнеш оттам съкрушен.