Православие

[DoctorSatan1488]

Доколкото зависи от моите сили е себеутвърждаване. Но не аз съм Спасителя. Ако си спомняш, нали ти бях писал, че човек няма как да се спаси сам от плаващи пясъци, като се издърпа за косата.

Ама ти точно това правиш. Сам си се вкарал в пясъците, а с Бог се опитваш да се издърпаш за косата. Естествено за целите на тая илюзия, ще кажеш че Сатаната те е вкарал в пясъците, а Бог ще те издърпа, стига да направиш А и Б. Но това е просто игра на егото. Сатаната е просто символ на всичко онова което отричаш в себе си, а Бог - на онова към което се стремиш. Махни първото, и второто става безсмислено. Но ти искаш нещо което да отричаш и нещо към, което да се стремиш, защото без това, не ти остава нищо друго. А аз точно казвам че е необходимо - да не остане нищо друго, това е смъртта на Егото.

[defender]

Ама ти точно това правиш. Сам си се вкарал в пясъците

Не съм сам се вкарал в пясъците, човек по принцип още, като се роди е в пясъците. Той каквото и да прави, както и да живее накрая умира, тоест живота му е ирационален за самия живот.

Остава да избереш дали смъртта е истината за човекът или живота е истината.

[DoctorSatan1488]

Остава да избереш дали смъртта е истината или живота е истината.

И двете са истина, защото истината винаги е парадоксална. Или както казва Ницше "Ирационалността на едно нещо не е аргумент против съществуването му, а напротив - тя е условие за съществуването му". Живота без смърт е безсмислен, както светлината без тъмнина.

[defender]

И двете са истина, защото истината винаги е парадоксална. Или както казва Ницше "Ирационалността на едно нещо не е аргумент против съществуването му, а напротив - тя е условие за съществуването му". Живота без смърт е безсмислен, както светлината без тъмнина.

И двете са истина, но смъртта е истина, която няма битие. Смъртта е като дявола, тя съществува, но няма битие, в смисъл тя е ирационална. Смъртта съществува, като дух лишен от съдържание. А това че нещо съществува в никакъв случай не означава, че е истина, само защото съществува.

[DoctorSatan1488]

А това че нещо съществува в никакъв случай не означава, че е истина, само защото съществува.

Това че коня е кон, съвсем не означава че е кон, само защото е кон. Мамка му, спри с менталните гимнастики.

[defender]

Това че коня е кон, съвсем не означава че е кон, само защото е кон. Мамка му, спри с менталните гимнастики.

Това, че либерализма съществува, означава че се нарича "либерализъм", но не означава, че е истината.

Това, че еврейската пропаганда съществува, не означава, че е истината, само защото съществува.

Изобщо да сравняваш смисъла на казаното за смъртта с кон е много тъпо.

[DoctorSatan1488]

Това, че либерализма съществува, означава че се нарича "либерализъм", но не означава, че е истината.

Това, че еврейската пропаганда съществува, не означава, че е истината, само защото съществува.

Изобщо да сравняваш смисъла на казаното за смъртта с кон е много тъпо.

Не е тъпо, понеже наличието на смъртта е прост факт, както и коня че е кон, е факт, а либерализма е мнение за факти.
Да отречеш че смъртта е толкова истина, колкото и живота, значи имаш някакво разбиране за истина отвъд речниковото значение.

[defender]

Ама ти точно това правиш. Сам си се вкарал в пясъците, а с Бог се опитваш да се издърпаш за косата. Естествено за целите на тая илюзия, ще кажеш че Сатаната те е вкарал в пясъците, а Бог ще те издърпа, стига да направиш А и Б. Но това е просто игра на егото. Сатаната е просто символ на всичко онова което отричаш в себе си, а Бог - на онова към което се стремиш. Махни първото, и второто става безсмислено. Но ти искаш нещо което да отричаш и нещо към, което да се стремиш, защото без това, не ти остава нищо друго. А аз точно казвам че е необходимо - да не остане нищо друго, това е смъртта на Егото.

Това състояние, което описваш в този свят е невъзможно, за да постигнеш това състояние ти трябва да отречеш, че животът и смъртта в този свят съществуват и да живееш, в статично състояние на безвремие, или като саксия и кон с капаци, а това не е истина. Това състояние, което описваш е възможно може би чак след смъртта.

Дори електроните се движат от плюс към минус и така протича енергия, такива са природните закони в този свят, а ти отричаш минуса и плюса и така според мен си изпаднал в някакво фантазно състояние на духовно гниене, което наричаш освобождение.
Или просто си лицемер към себе си и не живееш по начина, който описваш, но продължаваш да си вярваш, че живееш точно така, както описваш.

ПП: Твоята философия има по-скоро магичен, окултен характер, но на практика ти живееш по друг начин, а с философията си само се самохипнотизираш, че уж живееш по друг.

Май си отишъл в света на духовете, още преди да умреш.

[DoctorSatan1488]

Това състояние, което описваш в този свят е невъзможно, за да постигнеш това състояние ти трябва да отречеш, че животът и смъртта в този свят съществуват и да живееш, в статично състояние на безвремие, или като саксия и кон с капаци, а това не е истина. Това състояние, което описваш е възможно може би чак след смъртта.

Разбирам че е трудно да се разберат идеите, които предавам, най-вече защото представени като идеи, те са една материализация на нещо нематериално, и това е само бегла метафора. В основата обаче стои идеята, която помежу впрочем я има и във вашата книга, че между човека, вселената и всичко в нея има едно подобие и съответствие. С това и човешкия вътрешен свят се явява една подобна на вселената система, с безкраен характер и потенциал за експанзия. Сега спомни си какво казах за тишината, вечността, небитието и другите. Цялото съдържание на човешкото съзнание се излива и разпространява тъкмо в една подобна на вечността и небитието среда, като може би тишината най-близко се доближава до подходяща метафора за тази среда. Сега, можеш ли да чуеш нещо, ако постоянно говориш? Не, нали? По същия начин, когато човек не може да постигне вътрешна тишина, той изживява себе си като вътрешния си глас, но не може да го чуе като външен слушател. Самоосъзнанието се проявява именно в тази вътрешна тишина, и отново, това не са революционни идеи, а хилядолетни. Има ги и в християнството, и в исляма, и в източните религии най-вече.

Дори електроните се движат от плюс към минус и така протича енергия, такива са природните закони в този свят, а ти отричаш минуса и плюса и така според мен си изпаднал в някакво фантазно състояние на духовно гниене, което наричаш освобождение.

Не отричам нито плюса, нито минуса. Казвам че играта и музиката на съществуването неминуемо минава през плюса към минуса, през високите към ниските тонове и поради това всяка истина е парадоксална и иррационална. Вселената, човека, битието като цяло е една игра на плюс и минус, на ИН и ЯН, на вътрешно и външно. Както и да, не съм тук да проповядвам висши истини - които може сам ще види играта и ще чуе музиката в света и в себе си. Но докато е просто участник, докато е плюс или минус, за него тя винаги ще си остане мистерия.