Православие

[hecu2]

Тъй като Бог е операционната система върху която съществуваме, то човек, който отхвърля Бог, върху него започва да действа компесаторни духовни закони и процеси (все едно върху него започва да действа антивирусната защита, докато чрез нея, този човек не осъзнае бацила в себе си, който му пречи да вярва в Бог и не позволи антивирусната да сложи бацила под карантина).
Ако нямаше Бог, ние щяхме да можем да бъдем всякакви, и да правим каквото си искаме без това да ни води до страдание. Но страданието показва, че ние излизаме от рамката, която Бог (операционната система) е поставила.
Например самият факт, че докторчето страда и търси самоосъзнаване, означава, че той сам по себе си не е правилния път, а той търси правилния път.
Защото ако докторчето сам по себе си беше бог, т.е. правилния път, той каквото и да реши да прави нямаше да страда. Страданието докторче, означава, че живееш в чужда къща, чиито собственик е Бог.
Но тъй като човека по принцип е горделива коза, той трябва да мине през дълъг път на разтърсвания и самоосъзнавания, докато най-накрая види, че неговия път и Божия път съвпадат и че те са едно и също нещо.
Просто Бог ни дава правилния път наготово, както ако майка ти ти каже вземи си якето, но ти не си вземаш якето, цял ден мръзнеш, и следващия път сам ще си вземеш якето – по този начин човек с времето осъзнава, че Божия път съвпада с негови път.

Разбира се има горделиви кози, дето и целия живот не им е достатъчен. За тях ми е мъчно, преателе.

Аз не бих се съгласил с такава версия на визията, понеже според мен звучи така, сякаш се пренебрегва свободната воля.

А Бог е дал на човека свободна воля - волята да прави избор.




Аз бих казал...

Че в Сътворението (ще рече природата) има съграждащи принципи, и разграждащи принципи. Като всичко, разбира се, идва от Бог като Творец.



Лична теза:

И разграждащите и съграждащите принципи според мен са СЪЗИДАТЕЛНИ. Според мен не може да се посочи нищо, което да не е съзидателно.

Обосновка:

За обосновка ползвам Закона за запазване на енергията - енергията не се създава и не се унищожава, тя просто Е. Следователно, не съществува такава концепция като "идеално унищожение", защото нищо не може да бъде идеално унищожено. То може да бъде изменено... до неузнаваемост... но това означава, че унищожението "създава нова форма на нещото".

В Кабала се гледа от тази гледна точка... че преди Сътворението е бил само Бог. Тъй като го е имало само него, то в такъв случай Бог е използвал Самия Себе си като платното, върху което да рисува.

Следователно, това е причината Сътворението и всяко нещо да се СЪДЪРЖА в Бог и да няма нищо извън него - защото ВЪРХУ и ОТ Бог е направено всичко и всяко нещо представлява разграничена част от Него.

Така в Кабала концепциите за божествено и небожествено се дефинират спрямо пълнотата на капацитета си - безграничните неща са божествените, ограничените неща са небожествените. Но няма "външни" неща за Бог.

И по тази логика, идеано унищожение никога не е имало и няма как да има, защото Бог винаги остава.

Следователно, в корена на нещата, говорим за ред или за хаос, а не за създаване или унищожаване (като идеални понятия).





Така че според мен човек е свободен да избира между съграждащите и разграждащите принципи в природата (тоест, Сътворението).

Според мен болката е свързана с разграждащите принципи.

Според мен, злокачественият порядък е ПОСТРОЕНИЕ, чиято цел е, да осигури някакъв ред, за да ПРИКРИЕ или за да ПРЕДОТВРАТИ болката... вместо да я превъзмогне истински, чрез доброкачествен порядък.

Доброкачествен порядък би бил онзи вид ред, който създава възможност за безкраен ред по-нататък. Злокачествен порядък би бил онзи, който създава ограничени възможности за бъдещ порядък, до един момент, в който порядъкът става невъзможен.

Това би се вързало с горната ми лична теза, че божествените неща са безграничните, а небожествените - ограничените.

Туморите и раковите заболявания биха били пример за злокачествен порядък в тялото. Самозалъгването и илюзиите биха били пример за злокачествен порядък в психиката. И двете неща са порядък, който временно спасява от болката, но не избавя и затова обрича на много повече бъдеща болка.





Лична теза:

И затова според мен Злото си има структура и порядък, както и разграждащите процеси имат някакъв ред и последователност. А това значи и цел.

Обосновка:

Използвам Кабала за обосновка... въпреки че текстовете на еврейския мистицизъм са в 90% недостъпни за изследване и почти цялата общоизвестна информация за това е на доверие. Затова е много трудно да се посочи конкретен източник или изследовател.

В Кабала учението за Злото се нарича Клипот.

В Клипота, злото се представя метафорично като обвивки, които изолират от божественото. Човешкото същество се представя като семе, или като лукова глава. В неговия център и сърцевина се намира божественото. Всяка от външните обвивки, според Клипота, цели, да прикрие и маскира божественото.

Най-външните обвивки се разглеждат като най-покварени и отдалечени от божественото, а най-вътрешните се приемат за полу-божествени или просто греховни.

Според Клипота, идеята на всичко това е, да не се прахосва божествената светлина извътре, а вместо това, чрез обвивките на Злото, вместо да блести навсякъде, на божественото да се даде насока, цел и съсредоточаване в някакво направление. Точно както покълва едно семе или луковата глава - кълнът и същността се развиват и разцъфват точно в една посока, определена от обвивките, които защитават и предпазват (от разхищаване и прахосване), скриват и маскират сърцевината.

Това евентуално обяснява дарбите и заложбите и разликите в характера от човек до човек. Божественото у всеки човек е скрито по различен начин (добродетелта е една, но пороците са безкрай, както се описва във всички познати морални системи).



Затова личното ми мнение е, че опознавайки своите пороци и ограничения, човек открива определения градивен път за своето развитие.

И в подкрепа на своето мнение бих изтъкнал факта, че точно така се действа в ритуалното сатанистко насилие, когато се създава умствено контролиран роб - проявата не се заповядва, а се предопределя чрез съобразеното умишлено създаване на ограничения. (Извратената форма на действителния божествен принцип в Сътворението.) И по този въпрос вече мога да се позова на конкретни изследвания и документи (за разлика от кабалистичните спекулации).





Затова личното ми мнение е, че свободната воля на човека не може да се нарушава, като в горното представяне на нещата.

По-скоро бих казал, че човек може да избере да унищожава себе си (да разгражда себе си)... което е път към гибелта, КАКТО И път към изцерението и винаги носи болка.

Човек може да избере и да изгражда себе си, което носи удовлетворение, блаженство или с други думи духовно удоволствие. Само че, както и в нормалното строителство, този градеж не може да се случва като един вечен и непрекъснат процес, а на етапи определени изградени структури (без които не е било възможно да се продължи) трябва да бъдат разрушавани.

Както в строителството се изграждат скелета и дори спомагателни бетонови построения, за да се доведе строежа до определена височина, но които на по-късен етап трябва да бъдат съборени, за да може да се продължи с градежа.


Същото е и с душевната болка и душевното удоволствие. А човек трябва да избира правилно (стремеж към духовното блаженство) в продължение на този процес. Според мен.