Православие

[hecu2]

Да бе, защото всички доблестни хора през цялата история на човечеството са умрели в името на задгробен живот. Концепцията за достоинство и доблест съвсем не е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, а напротив - за именно за доблестен живот тук и сега, на всяка цена, дори и смърт. Но дори и тази концепция да е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, за някакво продължение чрез тази саможертва, или за външен свидетел, както казва hecu, то е съвсем по-разумно това продължение да е в лицето на нещо обективно и видимо - защита на семеиство, народ, продължение във вечното колективното съзнание...

Разбирам какво искаш да кажеш. Но нека поговорим именно за ценностите.


Ако във вселената не съществуваха ограничения, нямаше да има ценности. Ако нещо се намира навсякъде и в изобилие, то не е ценно, а банално.

Ценностите, освен това, са обективни. Ако дадено ценно нещо е ценно само на някои места из вселената, а на други съвсем не е, то тогава то не е наистина ценно. Да, то е ценно като ресурс, материя, но не е духовна ценност. Би било глупаво човек да пожертва живота си за тези фалшиви или преходни ценности.

Значи ценно е онова, което е обективно, и което не се среща често.

С други думи - ценни са нещата, постигнати с усилия, нещата, за които жертваш себе си: своя труд, своето жизнено време и своето внимание. Ценностите се ПОСТИГАТ, а не се просто така "откриват".

И тези постижения трябва да са обективни.



В крайна сметка ценността на живота е нещо обективно. Няма нито едно съзнание на този свят, за което животът да не е ценност, а смъртта - върховната цена.



Следователно, Източникът на живота е Външният свидетел, на който се крепи добродетелта на всеки добродетелен човек.

Оттук насетне въпросът е кой как си представя този Външен свидетел. Или Обективен свидетел, чието Всевиждащо око дефинира кое е ценност и кое е баналност (или изкушение, ако ползвам религиозна терминология).

Може да са приказки за лека нощ... Може да е колективен образ на цялото човечество (Колективното несъзнавано, както дефинира Юнг)... Може да е колективният живот, събирателна представа за планетата и всяка жива твар...

А може и да е, както казваш ти, "нещо обективно и видимо", например, един въображаем и осъзнаван Сбор от природни и духовни закони.

Всичко това, ако продължи собствената си логика, винаги ще стигне до едно и също място. Искам да кажа, че ще преоткрива Бог.

[Knispel666]

Ако във вселената не съществуваха ограничения, нямаше да има ценности. Ако нещо се намира навсякъде и в изобилие, то не е ценно, а банално.

Вземи например диамантите и това колко са скъпи. А диамантите всъщност са въглерод, 3-тия наи-разпространен елемент във вселената и има цели планети съставени от диамант. Същото се отнася и за всички останали ценни метали. И кое е обективно ценното в случая

Ценностите, освен това, са обективни. Ако дадено ценно нещо е ценно само на някои места из вселената, а на други съвсем не е, то тогава то не е наистина ценно. Да, то е ценно като ресурс, материя, но не е духовна ценност. Би било глупаво човек да пожертва живота си за тези фалшиви или преходни ценности.

Ценностите не са обективни, нито материалните, нито духовните. Че то ако беше така нямаше да има инфлация, а моралните ценности на света нямаше да се променят изобщо. Ако бяха обективно ценни, ценноста им нямаше да зависи от това някои да ги оценява. С други думи, ценността на едно нещо зависи от ползата и търсенето му.

В крайна сметка ценността на живота е нещо обективно.

Оу така ли. А ти довечера какво ще ядеш, камъни ли? Мда, живота e обективна ценност..... но само твоя живот, каква обективна ценност само https://youtu.be/3Djohakx_FE

[hecu2]

Ценностите не са обективни, нито материалните, нито духовните. Че то ако беше така нямаше да има инфлация, а моралните ценности на света нямаше да се променят изобщо. Ако бяха обективно ценни, ценноста им нямаше да зависи от това някои да ги оценява. С други думи, ценността на едно нещо зависи от ползата и търсенето му.

Напротив, духовните ценности СА обективни.

Моралът също е ОБЕКТИВЕН.

И всичко това е, защото доброто и злото не си менят значенията.


Никой няма да спори с тебе, ако не желаеш да мислиш. Като ти се домисли, просто си проследи логиката и ще видиш, че е така. По-ясно не може да се каже.

[Knispel666]

Напротив, духовните ценности СА обективни.

Моралът също е ОБЕКТИВЕН.

И всичко това е, защото доброто и злото не си менят значенията.


Никой няма да спори с тебе, ако не желаеш да мислиш. Като ти се домисли, просто си проследи логиката и ще видиш, че е така. По-ясно не може да се каже.

Че аз не съм дошъл тук да споря. Но все пак е смешно да отправяш голи твърдения, а в следващия пост да искаш доказателства.
Доброто и злото очевидно имат променливи значения, понеже колкото хора има, толкова и различни интерпретации има за това какво е добро и добро, от което следва че моралът е изцяло субективен и в природата такова нещо като добро и зло не съществува, а те са просто понятия от човешкия свят. Доказателства трябва да дадеш ти, ако твърдиш че има някакъв обективен показател за добро и лошо, като под обективно разбирам нещо извън човека, т.e. нещо което може да се измери, установи и изчисли по научен метод. И, едно друго уточнение, под добро и лошо да не се разбира полезно или необходимо, защото това са различни неща. Очевидно едно нещо може да е полезно или необходимо, но това винаги се осъществява в някакъв контекст. Тук се търси нещо което е конкретно и солидно винаги добро или лошо, без значение от обстоятелствата и случая. Ако успееш да ми намериш такова нещо ми се обади.

[hecu2]

Доброто и злото очевидно имат променливи значения, понеже колкото хора има, толкова и различни интерпретации има за това какво е добро и добро...

Не говориме за битовите ти дреболии, братле. Би ли минал на една идея по-сложно възприятие, ако обичаш, за да си говорим като пораснали?

На мен ми е очевидно, че добро абсолютно винаги означава добро и никога зло. На тебе друго ли ти е очевидно?

Тук се търси нещо което е конкретно и солидно винаги добро или лошо, без значение от обстоятелствата и случая. Ако успееш да ми намериш такова нещо ми се обади.

Свободата да избираш е винаги добро и никога лошо, без значение от обстоятелствата. Да ти го драсна ли на лично?

[Knispel666]

Не говориме за битовите ти дреболии, братле. Би ли минал на една идея по-сложно възприятие, ако обичаш, за да си говорим като пораснали?

Кои е казал нещо за битови дреболии? Това са принципни положения.

На мен ми е очевидно, че добро абсолютно винаги означава добро и никога зло. На тебе друго ли ти е очевидно?

Да, добро винаги означава добро, като дефиниция на думата добро. Но добро винаги се отнася за нещо, отнася се за НЕЩО, което е ДОБРО. Питам те пак, кое е това което е винаги добро. Защото за мен е очевидно че едно добро много бързо може да се окаже лошо, ако сменим гледните точки. А това винаги е показател за субективност

Свободата да избираш е винаги добро и никога лошо, без значение от обстоятелствата.

Оу така ли. Свободата да избираш е винаги добро? Добро за кого? Добре, значи, аз ако имам свободата да избирам, бих избрал ти да си ми роб и да нямаш свободата да избираш. Как ти се струва това? Ще жертваш ли свободата си в името на това да имам свободата да избирам? Не, нали? Значи моята свобода да избирам се органичава до това да не нарушавам твоята свобода да избираш, тоест аз нямам пълна свобода на избор, понеже моята свобода да избирам може да се окаже противоположна на твоята свобода да избираш, тоест по дефолт свободата да избираш не винаги е добро, поне не и за всички. Опитаи пак! Пък ако искаш и по месинджъра ми пиши като намериш нещо абсолютно добро.

Доказателства, моля? За това, че човекът е еволюирал през времето?

https://lmgtfy.com/?q=%D0%95%D0%B2%D...0%BA%D0%B0&s=g

[hecu2]

Оу така ли. Свободата да избираш е винаги добро? Добро за кого? Добре, значи, аз ако имам свободата да избирам, бих избрал ти да си ми роб и да нямаш свободата да избираш. Как ти се струва това?

Ами не е ли добро ТИ да можеш да избираш? ДОБРО Е.

За мен няма как ТВОЯТА СВОБОДА да е зло. За мен зло е твоята НЕСВОБОДА.

А ако ТИ избереш да отнемеш моята, аз ще се отбранявам и защитавам.

Защо си мислиш, че няма да го направя? Защо ПО ПРЕЗУМЦИЯ си мислиш, че аз имам интерес да ти отнема свободата, за да не отнемеш ти моята? - Няма логика. Ако аз отнема свободата на друг, И ДВАМАТА ставаме роби - той на мен и аз на него, по различни начини. Робовладелецът, или царят на робите, е един от робите.

Ще жертваш ли свободата си в името на това да имам свободата да избирам? Не, нали?

Свободата си никога не бих жертвал. Понеже именно това е, което продължава и след живота и е по-голямо от него.

Значи моята свобода да избирам се органичава до това да не нарушавам твоята свобода да избираш, тоест аз нямам пълна свобода на избор, понеже моята свобода да избирам може да се окаже противоположна на твоята свобода да избираш, тоест по дефолт свободата да избираш не винаги е добро, поне не и за всички.

Нищо подобно.

Всичко, с което разполагаш, са предразсъдъци. Нищо ново.