Православие

[defender]

Да не се пречупваш и да си господар на себе си е ценност само по себе си и не е задължително обвързано с никакви външни свидетели, задгробни животи и т.н.

Пречупването на себе през самия себе си не е ли пак его. Трябва да пречупиш себе си през себе си, но разглеждайки се, като част от Бога. Защото това, което наричаш себе си, то не ти принадлежи, то ти е дадено при рождението по дефолт от Нещо друго (а ти си Негов образ) и затова трябва да се пречупваш през Него, защото Той е извора на живота и подателя на това, което наричаш себе си и го е вложено в тебе при рождението.
И целта е преминавайки през този свят да се завърнеш при Него без его-примеси т.е. чист, както си се родил, но вече съзнателно и доброволно.


Защо си мислиш, че това, което наричаш себе си е някаква даденост без произход при рождението ти?