Православие

[defender]

А нима сегашната система да не произвежда в пъти повече тъпаци и отпадъци, когато днес лошотията и пошлотията се издига буквално в култ?

Ми то тая система може би също е пътник ве. С технологичното развитие, човечеството все повече се изнежва, а и мисля че не може да се гони безкраен материален растеж (защото мисля че развитието в материята е изчерпаем ресурс), затова може би накрая наистина ще се стигне да някакъв чип, с който да се контролира биохимичната среда на мозъка, за да се поддържа в хората някакъв стимул за да не деградират от увеличаващия се материален комфорт. Но това е все още в областта на научната фантастика.
Разбира се това не се отнася за много от християните, за които стимула към съвършенството на Бога не може да бъде повлиян от никакъв технологичен напредък и материален комфорт.

Нормално е да има толкова много учения, защото това си е частен бизнес. Православните църкви да не мислиш, че не правят бизнес от суеверието и глупостта на хората?

Не знам, защо изключваш и себе си от това суеверно, защото гоненето на безкраен материален растеж при капитализма също е суеверно явление. Да не говорим и за явлението невидимата ръка на пазара.

А „вярващи“ в превъзнасяните технологии, за тях Карл Ясперс говори за „научно суеверие“.

[TrollFactory]

Разбира се това не се отнася за много от християните, за които стимула към съвършенството на Бога не може да бъде повлиян от никакъв технологичен напредък и материален комфорт.

Повечето християни са такива точно от стимула за някакъв комфорт. В случаят нематериален, а душевен или вътрешен комфорт за усещането на някакъв привиден смисъл. А животът е безсмислен. Просто и теб те е страх да си го признаеш! И се криеш зад някакви остарели догми придавайки им символично някакъв по-осъвременен смисъл. Как стана християнин всъщност? Историята интересна ли е? Преживя ли някакво откровение и какво? Или просто така си реши в един прекрасен ден?

[defender]

Повечето християни са такива точно от стимула за някакъв комфорт. В случаят нематериален, а душевен или вътрешен комфорт за усещането на някакъв привиден смисъл. А животът е безсмислен. Просто и теб те е страх да си го признаеш!

Човек ако не вярва че има смисъл става хаотичен, и се мята, без цел и посока, той не живее, а по-скоро вегетира, носейки се по течението, а тебе, като те гледам си доста последователен в ценности и поведени си, т.е. и ти явно си намерил някакъв смисъл около, който си изградил поведението и смисълът си да съществуваш.
Защо да отричам човешката природа, ми да, човека му е вродено да търси смисъл (то затова е създадена и философията), защо да отричам човешката природа, за да се правя на мъж ли?

И се криеш зад някакви остарели догми придавайки им символично някакъв по-осъвременен смисъл. Как стана християнин всъщност? Историята интересна ли е? Преживя ли някакво откровение и какво? Или просто така си реши в един прекрасен ден?

Вече съм говорил за това. Накратко, преживях нещо неприятно, някакво изпепеляване на ума и на всичко, в което съм вярвал дотогава и съм се развивал в него, мечти и всичко. Изпаднах в състояние, което за мен тогава беше някакво свръхестествено неприятно изживяване. Сега си го обяснявам благодарение на християнството и донякъде психологията. Психологията ми даде някакви отговори, но по никакъв начин не ме измъкна, както и не ме излъкнаха всевъзможни други учения, лекари, психолози (уж светила в България) и гурута при които съм ходил - просто високопарни думи, които наистина изглеждаха много умно и възвишено, но пък в това състояние ,в което бях, никаква полза не чувствах от тях за душата си, въздух под налягане. Само християнството ми помогна. И наистина разбрах, че спасението на душата на човека е само в Иисус.

Не ми се навлиза в подробности, а и тогава дори родителите ми не ме разбираха, в какво психично състояние съм изпаднал, та вие ще ме разберете. Останах сам със себе си, буквално пред лицето на смъртта, 3 години половина в ада, докато някаква непозната жена срещнала майка ми и й дала Новия завет, като й казала да ми го даде. Не знам от къде се е появила тази жена, може и да ме е видяла накъде, че съществувам, като парцал, но пък от къде е познавала майка ми, че да й даде Новия завет да ми го даде, не знам. Наистина странна история.

ПП: Представи си тогава колко далече съм бил от мисълта, че православието може да ми помогне, щом изобщо не съм се сетил за него, докато през това време съм пробва всевъзможни други неща.

[Knispel666]

Вече съм говорил за това. Накратко, преживях нещо неприятно, някакво изпепеляване на ума и на всичко, в което съм вярвал дотогава и съм се развивал в него, мечти и всичко. Изпаднах в състояние, което за мен тогава беше някакво свръхестествено неприятно изживяване. Сега си го обяснявам благодарение на християнството и донякъде психологията. Психологията ми даде някакви отговори, но по никакъв начин не ме измъкна, както и не ме излъкнаха всевъзможни други учения, лекари, психолози (уж светила в България) и гурута при които съм ходил - просто високопарни думи, които наистина изглеждаха много умно и възвишено, но пък в това състояние ,в което бях, никаква полза не чувствах от тях за душата си, въздух под налягане. Само християнството ми помогна. И наистина разбрах, че спасението на душата на човека е само в Иисус.

Не ми се навлиза в подробности, а и тогава дори родителите ми не ме разбираха, в какво психично състояние съм изпаднал, та вие ще ме разберете. Останах сам със себе си, буквално пред лицето на смъртта, 3 години половина в ада, докато някаква непозната жена срещнала майка ми и й дала Новия завет, като й казала да ми го даде. Не знам от къде се е появила тази жена, може и да ме е видяла накъде, че съществувам, като парцал, но пък от къде е познавала майка ми, че да й даде Новия завет да ми го даде, не знам. Наистина странна история.

ПП: Представи си тогава колко далече съм бил от мисълта, че православието може да ми помогне, щом изобщо не съм се сетил за него, докато през това време съм пробва всевъзможни други неща.

Тва звучи като сюжет от лош епизод на Съдби на кръстопът Тои търсел нещо да му помогне, ама след като прочел учебника по психология за 9-ти клас и нищо не му помогнало, решил да търси помощ от Бог ... Ахахахахаххаха идиот. Науката, психологията и познанието като цяло, не са там специално за теб, че да ти помагат с ученическите депресии, калтак. Изобщо истината никога с нищо не помага, особенно ако си свикнал да живееш в лъжи и илюзии, дотолкова че да търсиш помощ, посока и наставления от нещо извън себе си.

[defender]

че да ти помагат с ученическите депресии.

Мисля, че това не беше просто ученическа депресия. Болката беше изцяло психологическа, имах чувството, че умът ми се самоизяжда, като някаква черна дупка, която се самопоглъща. Съзнавах, че поведението ми става налудничево, но в същото време не можех да го контролирам и супер изплашен от това, което става с мене. Почти изгубих говора си, можех да казвам само откъслечни думи, но да кажа изречение от няколко свързани думи ми беше изключигелно трудно. Един от психолозите до, които съм ходел не можеше да повярва, че може да ми се случи нещо подобно с говора на тази възраст, като преди това никога съм нямал проблеми с говора, никакви. Интересното беше, че където и да съм ходел за помощ, още на 2-рия, 3-тия път веднага ми ставаше ясно, че нямам полза от това и се махах.
Че аз тогава изобщо не знаех какво е това "себе си", това, което си мислех за себе си, изобщо не беше това, гледайки го вече от сегашната ми гледна точка. Просто старата ми личност беше изпепелена, като при това изпепеляване ти не седиш в някакво неутрално положение, а чувстваш втрешния си ад т.е. обяснявам си го, че както тялото, като умре гние, така и мъртвата ти душа почва да гние, а психичната болка е тази носеща се от нея смрад (може би, като умрем, именно това ще е ада, не знам). И почнах да я градя отново личноста си, но по нови правила и вярвания, от нулата, като сила за това ми даде единствено християнството.

[Knispel666]

Мисля, че това не беше просто ученическа депресия.

Определено е било просто ученическа депресия, ако си имал и някакви странични проблеми, това може да е усложнило малко нещата. Моята такава депресия също премина доста зле, понеже съвпадна с това че майка ми почина. Проблема тук по-скоро е че имаш менталната устоичивост на една разлигавена ученичка и това си личи дори и сега, като почнеш да цивриш като малка кучка.

Интересното беше, че където и да съм ходел за помощ, още на 2-рия, 3-тия път веднага ми ставаше ясно, че нямам полза от това и се махах.

Значи си се отказвал още на втория-третия път, но иначе веднага ти ставало ясно че няма да ти помогне? Лол. Каква отдаденост. Ти тоя психолог какво очакваш - да размята вълшебната пръчица и ти мигновено да станеш пълноценен? Не става така. Първо тоя психолог трябва да ти научи цялата история и всичко най-лично, съдържанието на вътрешния ти свят, за да може евентуално да ти помогне, но това няма как да стане, ако се отказваш още на второто посещение.

Един от психолозите до, които съм ходел не можеше да повярва, че може да ми се случи нещо подобно с говора на тази възраст, като преди това никога съм нямал проблеми с говора, никакви.

Човека сигурно си е казал: " Тоя е бахти аутиста, по-добре изобщо да не се захващам"

Че аз тогава изобщо не знаех какво е това "себе си", това, което си мислех за себе си, изобщо не беше това, гледайки го вече от сегашната ми гледна точка.

Никой на тази възраст не знае кой е и какво се случва с него. Не всеки обаче е лабилен толкова че да му придава някакво специално значение и да почне да се филмира че умира, изпепелява се и прочие глупости.

[defender]

Определено е било просто ученическа депресия, ако си имал и някакви странични проблеми, това може да е усложнило малко нещата. Моята такава депресия също премина доста зле, понеже съвпадна с това че майка ми почина. Проблема тук по-скоро е че имаш менталната устоичивост на една разлигавена ученичка и това си личи дори и сега, като почнеш да цивриш като малка кучка.

Не мисля, че е било просто ученическа депресия, защото не стана постепенно, примерно постепенно да се отчайвам от живота или пък да съм объркан за бъдещето си и някакви ей такива пубертетски неволи, а всичко стана рязко, изведнъж, а живота и поведението ми също се промени рязко. Спомням си, че точно бяхме ходили с едни приятели на море, като спахме у баба му на единия и като се върнахме, всичко си беше ок и до 1-2 седмици друг човек, направо си бях умрЕл, абе пътник си бях.

По-скоро го отдавам на някакво внушение, или е изплуване на някакъв проблем за който съм нямал никакво решение и буквално ми е изпепелил мозъка. Мозъка се изпълни с кортизол и се скова.

[defender]

Значи си се отказвал още на втория-третия път, но иначе веднага ти ставало ясно че няма да ти помогне? Лол. Каква отдаденост. Ти тоя психолог какво очакваш - да размята вълшебната пръчица и ти мигновено да станеш пълноценен? Не става така. Първо тоя психолог трябва да ти научи цялата история и всичко най-лично, съдържанието на вътрешния ти свят, за да може евентуално да ти помогне, но това няма как да стане, ако се отказваш още на второто посещение.

Както съм написал, това наистина беше много интересно, явно бях станал супер чувствителен към това което може да помогне и кое не може. Може би дълбоко в себе си аз самия съм знаел какво може да ми помогне и затова съм получавал и бърз отговор за простотията и суетата и че няма смисъл повече да си губя времето и да си давам парите. И не съжалявам, че се махнах. А и то само, като чуеш какви неща започват да ти се говорят, дори само, като видиш стойката и поведението на човека и ми ставаше ясно - супер ми се беше изострила чувствителността.
Например, както ти ми развиваше теорията, дето на тебе никой не може да ти каже коя кола ще ти хареса, защото само ти знаеш верния отговор.