Православие

[Pitancho]

"Защото ти не се излагаш доброволно на злото (както прави Иисус), не градиш смелост срещу него, още по-малко пък активно да се бориш с него, а напротив - изолираш се от него, наричаш го грях, и с това се откъсваш от основния градивен елемент на всяка смелост."
То няма и нужда. Злото е победено от Христос, изправил се е срещу него, борил се е, победил е гордостта чрез смирението на кръстната жертва... но съучастието в победата съвсем не е пасивна летаргия, а борба, при която желанието и усилията са от нас, а победата е от Господа. Когато някой няма смирение и се нахъси да се бори със свои ресурси, за да се докаже колко голяма работа е, Бог го оставя да познае от опит колко може сам, без Негова помощ. но не за да се откаже от борбата, а за да разбере чрез кой може да победи. затова Христос е наречен в пророчество Камък краеъгълен (който е основа и свързващо звено на цялата сграда); камък за препъване и изправяне.
А и съм съгласен с думите на Ницше, че е глупост човек да забрави предназначението си - живее на земята, за да се роди за небето. Религията не предлага фиктивна утеха и сигурност. Когато Бог призовава апостол Павел, не му обещава такива комфортни неща, а обещава да му покаже колко ще пострада, докато проповядва между народите. А тленният живот е несигурен, за да не се привързваме към него - най-много атеисти и индиференти има сред осигурените бюргери в северозападна Европа. Обещава на ученицине си скърби и гонения, а не нирвана и безметежен живот. А дето ги обещава във вечността, тя е само продължение на нещата, които човек предвкусва, докато се бори. иначе вариантът е някакава форма на забрава тук - рутина, работохолизъм, екстрийм или опиатски кеф. Забрава защо си тук и още по-лошата забрава, че не си за тук, а за вечността, за която трябва да се погрижиш сега. И стига с тая дъвка за робската психика, над която се присмиват робите на греха и дявола. Изобщо не го пиша от позицията на роба, дето най-мразел не господаря си, а свободния. Именно илюзията за свободате кара да забравиш предназначението си, което и според Ницше е глупост, макар че му вадя думите от контекста.