Православие

[DoctorSatan-666]

Без вяра в Бог, човек няма свободна воля, живота му, мисленето му, реакциите му, логиката му са предопределени от външния свят, най-вече в лицето на тези, които владеят информацията и я налагат на другите.

Аха, а вярата в бог изобщо не е използвана от външния свят в лицето на тези които владеят информацията, тоест тези , които буквално претендират че са единствените които знаят кой и какво е бог. Все пак библията е писана от хора, и то много различни, а дори и Стария Завет, още по времето на Иисус, евреите не са решили кое точно е канонично и кое не. Това става 100 години след Иисус. А пък Новия Завет е решено в края на 3-ти век чак, кое точно е правилно и кое неправилно тълкуване, кое канонично и кое ерес. Естествено в следващите 1700 години, това "правилно" се променя още десетки пъти. Същите тези хора, на които уповаваш вярата си, под претекст че е вяра в Бог, всъщност са тези които 2000 години горят и репресират също толкова просветлени като Иисус хора. Джордано Бруно е изгорен, Майстер Екхарт е заклеймен, и т.н. и т.н.
Така че дори и да искаш, изобщо не можеш да се отърсиш от хилядолетията удобни лъжи и изкривяния на вярата в Бог, които религията тотално е интегрирала дори и в самата Библия. Да не говорим че и оригиналните текстове са били едно бегло подражание на това което Иисус е искал да каже. Така че не виждам каква свободна воля може да има във вярата в Бог, конкретно християнската вяра в Бог. Твоите външни източници на информация с какво са по надеждни от тези, които сам човек може да намери в себе си , било то по чисто логически път или чрез някакво лично божествено вдъхновение? А нима текстовете на Майстер Екхарт или тези на будистките учители да не са постигнати пак чрез същото?

Точно затова казах, че хаоса във Вселената е само зачатък на абсолютния хаос след смъртта. Ако вселената все още не е погълната от хаоса, това е само благодарение на Божията благодат, която държи Вселената да не се превърне в абсолютен, непоносим за човека хаос, чакайки нашето покаяние.
И ако твоя ум е изградил подобие на този зачатък на хаоса във Вселената, то след смъртта тялото умира, но умът пренася този хаос в другия живот, където той се превръща в негова вечна съдба.

Сега почваш да ми звучиш като нпп, които ги плещеше същите неща. Не че тогава имаше начин да му докажа защо теорията му за вселената и космическия ред издиша. Просто си личеше че въз онсовата на нещо нерационално като християнската религия, се е опитал да конструира нещо рационално. И ти сега се опитваш да правиш същото. Първо няма никакви доказателства за това, и второ дори и битието да функционира благодарение на волята на някаква мистична, интенционална енергия или отвъдбитиино същество, то всеки опит да се каже нещо конкретно за такава енергия или същество, би било чиста догадка. В догадката и размишлението няма нищо лошо, нито пък има лошо човек да се свързва с този елемент на вселената, които е присъщ и за него самия, тоест своята собствена воля. Именно там се крият загадките на вселената, или поне на човешката вселена, на базата на която после може да се правят догадки и за външния свят. И почти всички велики мистици стигат до едно подобно откровение - че границата между външния и вътрешния свят е само фиктивна, и всички сме проявление на едно съзнание, проявяващо се обаче субективно. А именно границата между вътрешния и външния свят е това Его, това отцепване от тоталното проявление на съзнание и воля. И дори и библията това е основния мотив - като почнеш от Стария до Новия завет, само че се иска едно по метафорично и символно мислене, защото явленията от философски характер поначално могат да се опишат само чрез символи и метафори.

Детето още като се роди не изпитва вина, защото все още, то тогава може би е най-близо до Бога, но още с раждането си неговото Божие подобие се прилепва към този свят и се разцепва от Божия образ в него и оттам насетне то започва да придобива вина. И от това, човек не може да се спаси сам, без Бога.

Напротив, точно че само САМ човек може да се спаси от капана, които сам е направил за себе си. Тъкмо защото само човек сам за себе си може да разбере какъв точно капан е построил, това е неговия и само негов капан. Само той има достъпа и инструментите да го разглоби. Но естествено че тези които продават свещи, ще ти кажат че само те могат да те спасят. А спасението е много просто, но като повечето прости неща, се крие в сянката на очевидното. А именно - от капана на Егото не можеш да се спасиш, докато играеш ролята на Спасяващ се и влагаш волята си в името на това спасение. Изобщо не става с насочване на воля и съзнание в някаква посока, каквато и да е тя. Това е като да си хванат в примка, а ти с повече и повече дърпане да си мислиш че ще се освободиш. Еми няма как, само ще затягаш примката още повече. Скритата истина е в това, че поначало не е имало примка изобщо, нито пък Его. Не е имало никой хванат в капан, та да се търси спасение. Отделяйки се от всичко съществуващо, ти сам поставяш границите на нещата, които да те хващат в капан и после волята ти отчаяно се блъска в тези граници.
Естествено веднъж излязал от този капан, започваш да разбираш общото на всички капани, на Егото изобщо, и тогава лесно попадаш в другия капан - този на месианството, където се опитваш да измъкнеш другите от техните примки, чрез просветляване. Но истината е че това също е просто капан, точно защото всеки следва сам да извърви своя път и да износи своя кръст, а не някой друг да му го носи вместо него. Докато идолизираш Големия човек, умрял за теб на кръста, ти вечно ще си останеш грешник (Ако не беше грешник, защо изобщо би го идолизирал?). Едва когато умреш на собствения си кръст, едва тогава ще бъдеш спасен.