И сега да поясня аз се влюбих в него без да знам, че има приятелка и разбрах от негов приятел. Той не искаше да ми каже сам „не искал да ме наранява”..прекратихме всякакви контакти и така няколко пъти, докато той не ме търсеше ВИНАГИ първи, въпреки че аз умирах вътрешно всеки ден, защото ме болеше адски много събирах сила да не грабна телефона и да му звънна.. но той каза „няма да ме търсиш и аз няма да те търся..така е по-добре” и после когато му скимнеше се сещаше за мен и редеше хубави и сладки приказки „искам да те видя; липсваш ми; обичам те; ще дойда при теб” /той е от друг град и се виждаме АДСКИ РЯДКО/ или пък ей така да ми се оплаче как не издържа повече така, че се чувства като във затвор с нея,etc.. и после изчезва без да каже и дума както се казва ни вопъл, ни стон и на мен тъкмо ми е минала малко болката и съм го преживяла докато не се появи ОТНОВО, за да ме нарани за пореден пъти всичко това докато те двамата живеят заедно...Мога да напиша супер много неща, но думите са излишни ПОПАДНЕТЕ ЛИ В ТАКАВА СИТУАЦИЯ СЕ ИЗМЪКНЕТЕ ДОКАТО Е ВРЕМЕ, ЗАЩОТО ПОСЛЕ, КОГАТО СЕ ВЛЮБИТЕ ЩЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО!
Отначало всичко е на шега симпатичен е, харесва ми и до там. Е да, но не до там, а до тук половин година след първия път, в който го видях.. Половин година изпълнена с толкова много болка и за съжаление толкова малко сладки мигове с НЕГО..
п.п.: тя разбра за нас на няколко пъти/около 3-4, мисля/ и му прости, каза му „прави каквото искаш само бъди с мен”
Последно редактирано от khkh : 12-06-2011 на 21:55