Отговор в тема
Добре. Аз пък ще кажа, че не само той е грешен. Неговата грешка е, че нищо не прави за да спечели някой лев и да излезе от статуквото. Ами ти? Цял живот мама и тате ли ще те гледат? Защо парадираш с чуждите пари? Ако на мен някоя ми направи цирк с това, че тя имала пари, но тати и ги дал ще я направя на парцал.
Много си е право момчето. И аз да бях на негово място и аз не бих се занимавал да си търся работа, поне докато не завърша или ако не е по специалноста. Каква е файдата? За 250 лв на месец да почне на някое място където ще троши нерви, ще го стресират, ще го експлоатират и т.н. Като знам как процедират работодателите в България нищо чудно да го запалят и да не му платят парите. Не си заслужава поне на този етап да се занимава с глупости само и само да отговаря на клишето, че щом другите можели да бачкат и учат значи и той можел. Айде бе, кой го казва това?
Иначе авторката е мръсна усойница. Така извърта нещата, че да изкара човека мързелив и ненужен, а себе си едва ли не някаква работохоличка която е почнала от 0-та и печели хиляди... Видяло се е, че търсиш морална подкрепа от останалите форумни овце, които се връзват за да го зарежеш. Просто тука мнение трябва да изразяват хора които са независими от парите на родителите. Останалите просто нямат право на глас...
Подкрепям с 2 ръце с постовете на umri
Извинявай, ама umri далеч не каза, че е нормално въпросният да е търтей.
Разбира се, защо да работи... нека да врънка гаджето си за пари за цигари.
Зарежи го.
И какво от това, че са 200лв. Нали все пак са пари, все от някъде трябва да започне с работа, ученето не го спира да работи просто трябва да си има желание. Аз съм на 16-17 години и дори сега си мисля дали ще мога лятото да си намеря работа. Имам си приятелка връзката ни е сериозна и си мисля, че като почна работа и ако почна дори 100лв да изкарвам на месец пак ще е добре, ще може да ходим нагоре-надолу, а не да чакам от родителите ми. Според мен всичко си зависи от ЖЕЛАНИЕТО за прогрес върху себе си.
Има нещо много умно измислено,което даже на мен понякога ми е трудно да приема. А именно;
"Преди да започнеш да осъждаш някой вземи неговите обувки, мини по неговия път, пробвай неговите сълзи, усети неговата болка и като се спънеш във всеки камък на пътя, в който той се е спънал... чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си !!!"
Призовавам абсолютно всички,който са писали,четат или ще прочетат темата, да прочетат и това и да се опитат да се замислят и да вникнат в него. След което отново да дават епитети...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
все по-симпатичен)Първоначално написано от Niakoitam
Има нещо много умно измислено,което даже на мен понякога ми е трудно да приема. А именно;
"Преди да започнеш да осъждаш някой вземи неговите обувки, мини по неговия път, пробвай неговите сълзи, усети неговата болка и като се спънеш във всеки камък на пътя, в който той се е спънал... чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си !!!"
Призовавам абсолютно всички,който са писали,четат или ще прочетат темата, да прочетат и това и да се опитат да се замислят и да вникнат в него. След което отново да дават епитети...
Обаче има и една българска народна приказка ''Който не работи, не трябва да яде'' нали или можем да лежим на гърба на другия според някой от вас.
Niakoitam, дори да приемем, че поради някаква извънземна причина пича не може да работи, има една тънка граница, която не трябва да прекрачва. На мен ми звучи нагъл и нахален. Щото и аз уча, а не работя и съм на гърба на нашите, защото работа намирам, ама никой не ме взима, обаче не съм седнала да се тръшкам за дрешки и прищявки. И не е защото нашите нямат възможност, просто се чувствам неудобно и не са ми наложащи тези неща. Отделно не държа сметка защо днес ще вечеряме тва, а не онова..
Последно редактирано от djipsito : 01-31-2012 на 22:13
Сериозно ли има хора, които мислят така в България?? Нека позная: живееш с ваще и мама ти готви манджички и ти дават по някой друг лев да се радваш на жалкото си съществуване.
И какво значи няма смисъл да се работи за малко пари. Естествено, че има. Най-малкото 250 лв са с 250лв повече от 0лв. А ти какво очакваш, родителите ти да те издържат здрав и прав мъж до не знам си каква възраст?? Кажи ми според теб кога е редно един човек да започне да се издържа сам, па и важен нямало да работи за малко пари... Авторке, я ги запознай тия свежари да се взимат че са от един дол дренки.
Иначе по темата така както звучи наистина ако е вярно това, че дори не иска да търси работа и все гледа тънко да мине, го махай.
Това е от ония фразички, които звучат страашно дълбоко и смислено и прочее, а всъщност нямат абсолютно никакъв практически смисъл.Има нещо много умно измислено,което даже на мен понякога ми е трудно да приема. А именно;
"Преди да започнеш да осъждаш някой вземи неговите обувки, мини по неговия път, пробвай неговите сълзи, усети неговата болка и като се спънеш във всеки камък на пътя, в който той се е спънал... чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си !!!"
Призовавам абсолютно всички,който са писали,четат или ще прочетат темата, да прочетат и това и да се опитат да се замислят и да вникнат в него. След което отново да дават епитети...
Niakoitam, изписа един куп причини, поради които не можел да работи. Аз ще ти отговоря с една фраза, която, за разлика от твоята, има доста широко приложение в живота. "Който иска - търси начини, който не иска - търси причини". Той не иска. Нима това не ти е ясно?
- вътрешен рев - дори да приемем, че му е криво, а не го показва по абсолютно никакъв начин... човек променя това, което не му харесва с цената на всичко.
- притеснявал се да сподели - значи, авторката е пуснала тема, това показва, че й пука за него. Ако се притеснява да сподели, значи има от какво да се срамува. Ако има от какво да се срамува, да положи малко усилия, за да го промени.
- На кое място да се постави авторката? Че тя ако се постави на неговото, доста ще й е добре. Кеф му цигари - взима пари от приятелката си, гладен бил - тя готви... Идеално му е даже.
- Можела да го скъса? ... А защо всъщност да не го направи? Той е слабохарактерен и нерешителен КАТО ЦЯЛО, не просто в даден момент, за да му помогне тя, както би следвало да направи. За какво й е такъв мъж? Какво бъдеще ще гради с него?
Усещаш ли, че независимо от причината, решението е едно - че той ще намери работа, ако наистина иска. Не е в позицията да казва какво са пари и какво не. Не стига, че търтей, ми и нагъл.
djipsito, в случая тази граница вече е прекрачена. А в една граница винаги има две страни - тази на прекрачващия са, и тази на територията, която е прекрачена, и която се счита от обществото за "забранена". Или казано по други думи - докато има риби, ще има и рибари. Че момичето пусна темата да добие кураж, повече от ясно е, и за това не можем да я съдим, така е решила, нейн избор. Аз също бих й препоръчал да прекъсне връзката си(поне временно) с това момче, но поради факта, че в нея вече нещо куца - в случая момичето е забелязало неща, които не й се харесват и не й дават комфорт, и в тази връзка, ако не се вземат бързи оздравителни мерки от всички страни, тя загива. Такива мерки има в много от препоръките на писалите тук, но авторката не загатва дори самата тя да е взела подобни(приятелят й също), а пък и фактите говорят друго. И наистина е много трудно да се каже кое ще даде резултат. И дали хората - обект на дискусия в темата, ще трябва да се "опарят", за да преминат нещата, или всичко ще мине по-леко и безболезнено
Амиии...много съм поласкан.(изчервяваща се иконка).Значи все пак симпатиите са ни взаимни,защото и ти на мен си ми доста симпатична.
Реално малко хора лежат на гърба на други.Предимно разни богаташчета,които не знаят цената на парите и само врънкат мама и тати за поредната глезотийка. Повечето други макар и неработещи през свободното си време често са заети и с много домашни задължения
Напълно те разбирам.И на мен вече ми е неудобно.Само че забележи...дали е точно така или не изобщо не се знае.Може и да е муфтаджия, а може пък и да не е. Това е само и единствено показано през призмата на авторката, която също не познавам, но да отбележим как обясняваше че имала собствен бизнес.Била си отворила магазин от парите от бала, а пък техните и били давали пари само за Коледа.След като umri я скастри,всъщност излезе че парите за бала били колкото да си купи една кола(по всяка вероятност не трошка),магазина и бил към фирмата на майка и техните и казвали понякога кога да ходи. То по същата логика и аз имам една съученичка,която баща и има заведение и тя и сестра се водят на работа при него, а всъщност работят, когато могат и искат.И вече си била живяла сама.По всяка вероятност или живее в апартамент и къща на техните или и е преписан.Нещо много не ми се вярва че на тези години може да си позволи да си ги закупи.Най-малкото трябва да живее под наем,но това си е доста несигурна работа.А за "извънземните" причини ще спомена в отговор на следващият цитат.
Не само звучат страшно дълбоко и смислено, а са си точно такива,въпросът е човек да се опита да ги разбере въпреки че понякога е страшно трудно.А това дето си го написала.Да важи,но в някои случай само въпреки че в някой ситуации ми е харесвало доста повече от това което съм написал аз.Ще разкажа нещо.От 2ри януари започнах да получавам чести почти постоянни позиви за уриниране(сега май малко се постабилизираха нещата).Само ме разкарваше,а не е като да имах кой знае колко,но чувството броени минути след като съм ходил беше ужасно неприятно.Ходих на лекар.Направиха ми изследвания на кръв и урина и казаха че абсолютно нищо ми няма и съм напълно здрав.А бяха минали вече около 5 дни.Все пак личната ми лекарка казала на баща ми че може и да имам песъчинки в бъбреците, а те понякога били трудно уловими.Предписа ми една опаковка от 6 блистера, с едни билкови хапчета за профилактика.Сега уж съм доста по-добре,но имам да пия още 4 дни и половина.Въпросът е какво ще стане,когато ги спра. Та покрай този проблем се поинтересувах в интернет от какво може да се получава и всичко около него,включително и камъни на бъбреците.И докато така си разглеждах разни форуми и сайтове попаднах на нещо интересно,което може да предизвика много физически проблеми и неприятни усещания и което е доста разпространено в малки или големи дози при различните хора.Колкото по-емоционален е даден човек толкова по предразположен е пред него.Това да го чете и djipsito и SisiStrange пък и много други.Това нещо се казва...Паническо Разстройтво.Ето малко информация за него: http://www.forum.evropea.com/.Тогава попаднах на един интересен сайт,който сега не мога да намеря,но в него пишеше следното: Ако някога получите психическа атака и някой ви съветва да мислите позитивно и ви убеждава че всичко е само в главата ви му предложете следното.Да изпие няколко кафета набързо и след това да си бие няколко инжекции адреналин.И след като го е направил и вече не може да контролира организма си и иска просто всичко да отмине и да свърши му кажете да мисли позитивно и че всичко е само в главата му.Та и при мен така.Така и не се разбра от какво се получи това.Аз си имам няколко теории.Или наистина са песъчинки или съм имал някакво възпаление на пикочните пътища или всичко е на психическа основа.Аз съм много емоционален човек въпреки че често не го показвах и понякога наистина съм се чувствал като търтей.Някой хора си мислят че живота ми е наистина лесен.Дори и баща ми не е като да не му се е случвало да ме нарича мързеливец.В този момент обаче освен че мислех,за всичко,което по принцип ме притеснява и хич не е малко имаше и още едно.Почти 13 годишният ми котарак почина на 28 декември.Този същият...за който спорехме с valdesbg с теб преди време.Всичко започна около месец преди това.Но последната седмица вече влошаването беше очеизвадно.И понеже найка ми е на работа нямах търпение да дойде да го намажем и да го нахраним или да му дадем хапчето,което е човешко беше поскледният шанс, но може би закъсняхме.В тази една седмица сърцето ми постоянно биеше като лудо през целият ден,събуждах се рязко през ноща с биещо сърце и едвам го успокоявах и успявах да издържа до деня за да го видя как е,влошен ли е и дали е изобщо още жив.Последните дни не съм споменал на никой, но от напрежението леко ме втрисаше като че ли имам температура, а май нямах. Та нищо чудно и това да е породено от това и отпускането ми след товаДаже по едно време след това получавах и болки в корема и червата.
На всички тирета поотделно поне засега няма да отговарям, но ще ти кажа нещо. Всичко си зависи от условията.Ами ако родителите ти нямаха връзка с Лондон...най-вероятно и ти нямаше да имаш на тези година.Ами ако ги беше страх да те пуснат до Сърбия камо ли пък до Великобритания?Ами ако се бяха преместили някъде другаде?А ако нещо по пътя те притесняваше тип паническо растройство,защото и ти и който и да било изобщо не е защитен.Не става дума само за ловци на крокодили.Ами някой пък например може да те покани на среща от интернет и да реши че си супер слабохарактерна щом не смееш. Всичко е въпрос на възприятия и моментна настройка.Ще ти кажа и още нещо щом съм започнал.Случва се понякога в интернет или пък не на някой непознат видимо да му допадна с мисленето си и/или действията си.Даже си мисля че за нерешителната ми натура и поради факта че все пак съм мъж това не се случва много рядко поне според моите критерии.Понякога в подобни ситуации си казвам: "Де да беше така и като ме опознаете както си трябва.Най-вероятно поне 90% ще се разбягате,защото ще сте видяли и не чак толкова хубавата ми страна,за която аз през цялото време си знам,но която често е докарала до това,което ви е допаднало в мен. Та така.Разни хора разни идеали.Като на авторката не и харесва да си търси някой друг,който можев да я "осигури материално".Е понякога заради подобни неща,когато попаднете случайно на някой разочарован не бива да слагате всички мъже под общ знаменател.Все пак и аз не го правя с всички жени
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
И понеже не ми дава да го постна цялото ето още малко:
И все пак много се съблазнявам да отговоря на тиретата.
Все пак да не забравяме че е даже и студент.
-ами може пък и да не може така лесно,например по някоя от гореизброените прични.
-Пак същата работа само че допълнение и че авторката била пуснала темата,защото и пука. Може и да и пука,може и да и пука,но да мисли като теб и много други, може просто да се интересува от мнението на хората във форума, а пък може и да си търси съчувствие за да го разкара без да я гризе съвестта. Нищо не е напълно сигурно.
-да бе...може и да е така,пък може и да не е.... На хората отстрани винаги им е много лесно да обсъждат как ще се чувства някой си в дадени условия при условие че не сме всички роботи правени под една матрица.Да има идентични ситуации и аз понякога се правя на знаещ,но е защото мисля доброто на даденият човек, а не защото съм напълно убеден че ако вляза в неговото тяло при същите условия няма да правя същите грешки и глупости,който прави той.
-ами да...така е на-правилно. Само после да не реве ако някой по силнохарактерен я скъса,защото е решил че е слабохарактерна или по-лошото...реши да се подиграва с нея. Като една позната.На предишното си гадже и една чаша вода не искала да му занесе като я помолел.Но той нали е бил малко по-скромен.Сегашният е доста богат и само като я погледнел подпалвала джапанките да му носи вода,да му готви,да му поднася храна. Но съдба...такъв е животът какво да се прави.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Авторке, видимо момчето има и други затруднения, освен паричните. Или не чак затруднения, а направо... проблеми.
Но пък и ти се изкарваш някаква свръхповърхностна като се изразяваш по такъв начин, че си искаш социалния живот обратно...
Ми и при мен и моя приятел е по същия начин, дори мисля, че може и да сме по-малки от вас, не съм много сигурна, или поне на години като вас, но всички лични средства, с които разполагаме, ги делим на две. Виж, ние сме вече от две години и горница заедно, а при вас е по-малък периодът и ако започнете да говорите на такива теми като общи разходи и средства... може и да не стигнете до никъде.
Не искам да ме разбираш грешно, но да съдиш някого по това дали има или не пари е адски тъпо и повърхностно. И донякъде егоистично. И аз съм расла с известни лишения, тъй като майка ми не винаги е успявала да покрива всички разходи, поне не навреме, но... съм се справяла.
И твоето момче ще се справи. Ако пък чак толкова ти пречи това негово безпаричие - натисни го да си намери работи, макар и почасова. или пък като е студент може да се хване в някое заведение, дискотека или бар за нощните часове. Няма да е толкова непоносимо.
И да, тия негови приказки, че работата щяла да пречи на университета - нито би бил първият работещ студент, нищо ще е последният.Тия мамини капризи не са за коментар...
I'm inlove with a criminal...
Niakoitam, тъй като специално ме спомена като някой, който да чете онази част около средата на поста ти, ще ти отговоря.
Точно на мен за паническо разстройство няма какво да ми кажеш. На мен нервите ми са опънати голяма част от времето. Ето днес, бях на важен устен изпит. Преди него има тест, после чакаш 3 часа, докато проверят всички тестове и те викат вече на устната част. За това чудо съм учила ужасно много, имам кръгли 6-ици на контролните през семестъра, а колко съм си чела за кеф няма и да описвам. Можеш да попиташ Sh@d0w колко нерви изхабих по време на чакането, с какво пребледняло и намръщено изражение влязох в стаята и колко страх брах. Някои хора сме си такива. Тъй че много добре разбирам какво е емоционалното ти състояние да ти влияе на здравето. То зависи от начина, по който човек възприема нещата. Много хора около мен са пълни непукисти, хич не се панират, а на мен просто ужасно ми пука (впрочем една от причините да ми пука е точно, че искам стипендия, за да хвърля още малко помощ в сметките). И всичко го изживявам с много страх, с много нерви, преди се е случвало и с тежки мигрени.
Въпросът е, че всичко винаги зависи от обстоятелствата. Имаш пари (добре, родителите ти имат пари, става и така) - не си в тежест, не ти се налага да се унижаваш с това да врънкаш приятелката си за всичко - значи можеш да си позволиш да не работиш. Няма какво да обяснявам, че да се работи по време на следването е много трудно и натоварващо. Тъй че, ако можеш да си позволиш да не работиш, това е нормален избор и не намирам нищо нередно в него. Но в момент, в който родителите ти нямат пари, ти нямаш пари, молиш приятелката ти за финанси, положението би следвало да си каже думата и да се стегнеш. Ако наистина не може да си намери работа, има други варианти. Не да я командва какво да му готви и да и рови из джобовете за цигари. Пушенето се отказва - на тази възраст сравнително лесно. В готвенето могат да участват 2ма души. Може да си намали малко претенциите относно какво точно да му се готви, как да си купува дрехи и тн. В този живот всеки си живее според чергата. Когато още не работех, каквото мама сготви - това се яде. Като искам дрехи - ей я втората ръка. Като ми се пуши, а няма - шанс. Не пуша. Всичко останало вече наистина е лигавщина. Тъй че я разбирам авторката. Той се изживява като жертва и се бори със страховете си - ок. Ама колко ще продължи това? През това време тя какво? Да го издържа, да му угажда и в замяна - претенции. Ми то това не е мъж, съжалявам да го кажа. Много добре знам как се минава през труден период, но идеята е да намериш сили и да се справиш.
За парите, да, 200 лева не са мечтана заплата, но то все от някъде се започва. И не са толкова малко. Като си купиш картата за транспорта, внесеш 50 лева в някоя сметка за семестри, дадеш още 30-40 за сметки и ти останат джобни, си готов. Такива дреболии много облекчават бедността.
Аз не казвам нищо за авторката, защото нито я познавам, нито бих казала, че е толкова свестен човек. И на мен ми се види тъпо да се хвалиш с парите на мама и тати. Само не виждам къде е общото с темата.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Niakoitam изписа цял wall'o'text с цел да защити момъка, но не каза нищо съществено.
Нека ти го обясня така - в живота на всеки човек (независимо дали е мъж или жена, забележи казвам мъж и жена, не момче или момиче) идва момент, когато "порастваш" психически. Един ден се събуждаш и вече мислиш различно. Започваш да обръщаш по - голямо внимание на битовите проблеми, започваш да се вълнуваш от неща, които до сега не са те вълнували. Навлизаш в реалния живот. Вече не всичко е толкова лесно, мама и тате се превръщат от хората които до сега са се грижили за теб, осигурявали са ти всичко, хората с "неизчерпаемия резерв от пари", които могат да ти осигурят всяка играчка която поискаш, в нормални работещи хора, с обикновени доходи. Тези доходи си имат лимит. И в същия момент осъзнаваш, че не можеш цял живот да живееш на техен гръб.
Ако са те възпитали както трябва, без никой да ти го споменава или казва, просто ей така отвърте усещаш че трябва да им помогнеш с доходите, че е дошло и твоето време да започнеш да работиш. И ти започваш да търсиш начини да припечелваш. Вече зависи от обстоятелствата какво точно ще избереш, но винаги има ли желание има и начин.
В основата е само и единствено начина на възпитание. Ако са те въпитали като търтей, търтей и ще си останеш. Ще си седиш на стола у вас, сутрин с чантичката на университета и след това пак на стола. И ще ти е добре. И ще си казваш "е за какво са ми 200 лева, някви мизерни пари с тях и без тях пак същото". Този човек не знае стойността на парите. Не знае какво е труд. И не му завиждам занапред в живота.
Друг е въпроса ако имаш желание, но нямаш възможност. Такъв човек никога не би казал 'за 200 лева не си заслужава'. Но при първа възможност би си намерил работа, дори и не на момента.
Та в това главно се различава приятеля на авторката. При него желанието липсва, а липсва ли желание може да изкара ако ще и 1000 причини да не си мръдне пръста.
SisiStrange, Sh@d0w този път е малко на по-прав път затова, за което говоря.
Ти даваш пример с напрежението при изпит. Само че при изпита въпросите са следните.Притеснява ли ме нещо в изпита? Да ходя или да не ходя? Ако ходя има вероятност и да го взема има вероятност и да ме скъсат. Ако не ходя верояността да ме скъсат е 100%, а пък иначе 50%?
За какво съм учила през цялото време ако ме дострашее и го пропусна? За какво съм се записала в това училище,щом ще правя така? Тук имаш избор, но той не е особено голям и в общи линии се движиш по течението накъдето те отведе.Ти това хоро вече си започнала да го играеш и да го довършиш имаш избор обаче ако искаш да е благополучно трябва да се съобразяваш с условията.Същото е и когато вече си нает на работа и ти дадат задача и даже и нещо в нея да те притеснява трябва да я изпълниш.Или ще я изпълниш или не.Ако не я изпълниш...може да те уволнят. Твоят по-голям избор...започването на училището и университета вече си го направила ти или твоите родители? Същата работа е и при избора за работа.И в двете положения там въпросите са други.Ще се справя ли?Харесва ли ми достатъчно?Притеснява ли ме нещо в тази промяна?Доколко и как ще промени живота ми?Ами ако се провалява това няма ли да повлияе на самочувствието и живота ми? И така.
Sh@d0w подобни фразички страшно ме демотивират:
И понякога като ми ги изпляска някой че чудя има ли смисъл да се занимавам да си хабя клавиатурата и времето.
Та ти си на по-правилният път.Липсата на мотивация.Защо я има тази липса само той си знае.Може пък и да не е от мързел както много тук смятате. А приятелката му ако толкова държи на него може да се опита да го разбере и да се опита да му помогне без да го притиска.Това ще е огромна грешка от нейна страна.
Нямам нищо против вас двамата, но...на двамата в местожителство ви пише София. Не е трудно човек да се досети даже и да не го пишеше. Наистина разсъждавате като софианци в не много добрият смисъл на думата. Подобно на форума на БТВ дето обяснявах че хората,който нямат кабелна и интернет и могат да си позволят малко телевизорче с 2-3 програми са почти задължени да гледат турските сериали, а някакви с по 160 кабелни програми и интернет ми обясняваха как всеки,който не искал да гледа турски сериали може да хване дистанционното и веднага да смени канала, а пък тези дето имали по 2-3 канала имали по толкова,защото така искали,никой не ги задължавал и ако искали можело да имат и повече. Та така и вие двамата. 200 лева били нещо,някакво начало и като си платиш някой неща даже ти и остават джобни. Да бе...почти. Само дето авторката не е уточнила дали тези 200 лева не са за цял ден и каква точно е работата, а пък даже и да са за половин дали няма да му се засича с училището.Та както казах гледате като софианци, а авторката никъде не е написала че са от София.В София има доста работа, за разлика от повечето места в България и колкото по-далечен е градът или селото от София или по-големите градове толкова по зле.Аз лично живея на около 30км от София и мога да ти кажа че дори и за тук за 200 лева само ще си се гърбастиш и накрая ще видиш един голям...среден пръст. Като си плащаш за почти всеки ден в месеца за маршрутката или влака,плащаш за ядене ако не си си взел от вкъщи или не ти е осигурено,плащаш за билети или карта на градският транспорт ако е по далече,ставаш много рано сутрин,работиш като вол,даваш пари за нещо друго и накрая не ти остава почти нищо за теб.Ако ти останат малко джобни добре. А все пак говорим за някакви си 30 км.Тук работа че има е силно казано.Може да намериш нещо за някакви мижави пари, за които да влачиш по цял ден като магаре. Тук хората,който взимат по 400-500 лева и работят тук се считат за шо годе уредени.Имаше и май още има една работа 1000-2000лв, но считай че щом тук дават толкова в София трябва за такава работа да дават най-малко 5000-6000.Там говорим за такъв прахоляк че...хубаво добри пари се изкарват и е наблизо и един мой съученик работеше там,но впоследствие се отказа.Няма да е силно ако кажа че можеш да поработиш там 20-30 години, а след това можем направо да си подготвиш ковчега,защото ще си с пълни с прах дробове.Остават магазините,където взимат най-често млади и красиви момичета и да станеш барман или сервитьор,който са си по 8 часа. Ако си барман или сервитьор пък често трябва да се занимаваш с разни комплексирани,дрогирани,на пушени,пияни олигофренчета,който са се изпружили на столовете и си мислят че като плащат могат да си правят каквото им душа иска,а персонала на заведението е нещо по нисшо от тях,защото му плащат да им прислужва.Това съм го видял само през погледа на клиент, а не е като да ходя често по купони или даже и на по кафе или бира. И не...за разлика от столичните дискотеки тук охрана често няма,пък да не говорим за здрави и охранени мъже.А шефовете понякога се крият като мишчици пращайки персонала,който често се състои предимно от безпомощни момичета да ходи да се оправя и разправя.Да не пропускаме и факта че за добре свършената работа в някой заведения плащат така и толкова често че тамън се запонаеш с някой от персонала и след 2-3 месеца него вече го няма и даже може да е сменен почти или целият персонал. Та така трябва малко да излезнете от границите на София и да видите че все пак България НЕ е София, а така плютите от някой провинциалисти идват В София не за да и гледат красотата,а защото вероятността да си намерят малко по-хубава работа там е доста по-голяма.Малко се отклоних от темата,но както и да е.
И djipsito вчера беше писала та мислех да и отговарям,но явно като е прочела целият ми пост е подразбрала за какво говоря и сега го е изтрила.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
^ Ако мислиш, че в София безработицата е малка, лъжеш се. Само това ще кажа. Пък и честно казано, постът ти е по-дълъг от квантово-механичнита теория и го минах отгоре-отгоре този път.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
София е градът с НАЙ-МАЛКАТА безработица в АБСОЛЮТНО ЦЯЛА България.
Много голям процент от хората от моят град работят в София.
Повече за какво да си говорим.
Последно редактирано от Niakoitam : 02-02-2012 на 10:04
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Niakoitam, значи направо като го прочетах това и останах с овторена уста. Честно ти казвам, това го четах през редовете. Общо взето тезата ти се крепи на 'В софия е добре, тука не е София'.
Първо - той учи в университет, не в училище. И да при положение, че в момента не работи и го издържат техните 200 лева не са си никак малка цифра пара. Никой не е казал да се издържа сам с тези пари - а напротив да добави свежи пари под чертата на сметката за месеца. Това е един вид помощ, малко или много.
Второ - като съчетаваш ученето с работата е ясно че не можеш да изкарваш много пари. Но все пак са пари. В Университета миналия семестър имах колега, който едновременно с ученето и работеше. не беше кой знае каква работа - в едно магазинче за дюнери, взимаше 10 лева за 4 часа на ден. Не ходеше всеки ден, а само когато имаше прозорец в лекциите - да кажем 3 пъти в седмицата. Този човек има мотивация и желание. За него парите не са даденост, не рачиташе само на парите, които му пращаха майка му и баща му от Пазарджик. Макар, че тези пари стигаха да му покрият миниланите разходи за месеца, той искаше да си има пари за него - да излиза на дискотека, да има пари като ходиме да ритаме и плащаме за терена и порчие.
Разбираш ли. Едно е да имаш мотивация и желание (имаш ли ги винаги ще намерш работа, ако ще и за 5 лева на ден, но това също са пари), друго е да те мързи и да си намираш оправдания. Хубаво, София си е София. В неговото населено място може да няма такова голямо търсене и предлагане на работа. Важно е обаче желанието - по написаното в темата виждам, че на първо време той няма желание за работа, а не че няма работа. Него го мързи да намери нещо, поне да си избива парите за цигарите, които незнайно за мен защо са толкова важни за него, при положение на ограничените финанси.
Това е пробмлема на момчето на авторката, при положение че е съвсем очевидно, не знам защо въобще пордължаваш да го защитаваш.
+1
Няма пари, но пуши. Такива хора ме отблъскват. Не може да си плати сметките, но пуши. Поръчва си дрехи от чужбина и не може да ги плати. Тогава защо го прави?!
Аз просто сядам и водя един ползотворен разговор. Ако не е такъв за него и не му повлияе, поне ще бъде за мен. Ще видя "какво" ми стой насреща.
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Това.
Не знам по-хубав и ясен начин за обяснение.
Освен това, стига вече с тая София и как извън нея нямало живот. Откакто тук се изсипва редовно цяла България, положението е почти същото. Аз много трудно си намерих работа, нищо, че съм от София. Навсякъде е въпрос на желание. Когато си малолетен търсенето е още по-трудно. Едно лято бях бавачка за по 2 дена в седмицата, мих чинии 2 седмици в едно ресторантче, също 2 седмици бях продавачка в магазин за сребърни бижута. 1 месец набирах текст вместо една секретарка в Call center, в който работих преди това няколко дни. Това са точно типовете работа за известен период от време, в които ти плащат в брой. Нито могат да те водят някъде като работник, нито могат да ти напишат договор. Щом непълнолетен може, пълнолетен също ще се справи. Стига да поиска и да потърси. Той дори не е потърсил. Ако опитва поне, дори да не изскочи веднага великата оферта, пак прави нещо. Рано или късно ще му се получи. Но той не иска.
И това също.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Изтрих го, защото бях написала неща, които не трябваше да пиша, в смисъл за мойте проблеми, които нямат общо с темата и не мисля, че цял форум трябва да ги знае. Останалата част от поста се припокриваше с първия ми коментар, мнението не ми се е променило. Нямам какво повече да кажа.
В случая много се задълбава според мен, а нещата едва ли са толкова травиални. Не ми се навлиза в темата.
Sh@d0w точно това се опитвам да ти обясня.Като плати всичките разходи,който му излизат,ако е толкова близо до София камо ли пък ако е по далеч няма да добави никакви пари под чергата на сметката за месеца.Ще изхарчи всичко до стотинка за разходи по пътуване и подръжката си (имайки предвид ядене например),ще изхаби,хиляди нерви и труд и накрая от тези 200 лева може и да не му остане абсолютно нищо.Ще му остане изхарченият труд,изгубеното време,малко тренировки,ранно ставане и в общи линии това.Това го имам предвид ако е друг град.Защото например в моят град трудно можеш да намериш нещо да работиш камо ли пък да се надяваш на такива привилегии да си ходиш когато ти дойде,надявайки се на нещо повече от 50тина лева на месец...ако някой шеф случайно се навие.
А пък и ти не знаеш до къде се простира желанието му да излиза на дискотека, да има пари като ходи да рита и плаща за терен и порчие или живота му е поел по друга посока дори без да има желание за това (незнам дали се изразих добре)
И между другото въобще не го защитавам, а просто дискутираме и изказвам моята гледна точка.
Както казах и в един предишен пост...може и да е муфтаджия,но не е сигурно.
Ето пък за това изобщо не ме обеждавай как е. Виждам много добре.Ходили сме в София и даже майка ми е родом от там.Пиши в Google работа София и се забавлявай.Ще намериш сигурно хиляди сайтове.Стига да не си много претенциозен веднага ще си намериш работа особено ако си млад човек.Някъде ще те одобрят,някъде няма,а някъде и само формално ще ти искат СV и/или мотивационно писмо.В големите магазини само чакат някой да ги потърси.Така че в София не е толкова трудно.Стига да не са ти прекалено високи критериите и да си навит да работиш всичко или почти всичко.Но пък например аз лично съм безработен.Имам си своите причини и притеснения за да не ми се работи в София или на места,който трябва да се пътува.И сега да не вземете да изкарате че аз съм въпросният пич.Не пуша,гадже нямам и доста разноснки ми плащат нашите. Е случи се така че в един период поискарах малко пари.Аз обаче съм много пестелив и все още си имам част от тях.Облеклото ми и купоните ми си се удържат от тях Та така.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
