Мм, донякъде. Изключително много държа човекът до мен да е интелигентен. Но не толкова като да се спуква от учене, колкото от погледа му да личи, че е дълбокомислещ, че има голям умствен потенциал (дори и невинаги да го използва по предназначение). А на такива хора от много мислене им избива на простотия - пантерката хубаво описа контрастното поведение - това ме привлича и мен.

Държа също човекът до мен да е чувствителен, но бих предпочела да е преодолял срамежливостта. Няма лошо да е по-затворен, но не понеже не може да общува с хора, а просто защото често пъти не иска - това придава някаква загадъчност, а и когато такъв човек те заговори, си сигурен, че е защото наистина иска да си говори с теб, а не просто защото те е видял в трамвая. А твърде мили същества от мъжки пол не са ми по вкуса - един мъж трябва да умее да е и мил, но и груб - трябва да се усеща мъжествеността в поведението му... Относно фитнеса - като цяло идеята не ми харесва - мисля, че да тренираш спорт, който ти харесва, е много по приятно и разтоварващо занимание, но все пак всеки си решава сам.
П.П: НомНомНом, с теб сме от едно даскало помежду другото.
