Уоау! Това е все едно да разбереш, че съседът ти е сериен убиец. Или все едно някой съученик да се самоубие. Имам предвид, че никога не знаеш какво се крие в главата на хората. Пък и не ти личи по езикът на тялото.
Естествено в зависимост за каква притеснителност говориш.

Преди да напиша, каквото и да е ще констатирам един факт. НИКОГА, АМА НИКОГА няма да можеш да премахнеш ИЗЦЯЛО притеснението си. Това е невъзможно. То трябва да те движи и да му правиш напук.

Личният ми метод т.е. този, който ми помогна беше заговарянето на непознати. Помогна ми да изградя непукизъм.
Отиваш при някоя бабка и й разказваш как е минал мачът от снощи. Отиваш при най-готините пичове на мястото, където си и им предлагаш оргия. Отиваш при група момичета и ги питаш дали искат да оближат коженият ти сладолед (ако откажат им предложи хероин).
И така нататък. После нормалните човешки взаимоотношения с всиките си граници ти се виждат детска игра.
Общувай. Винаги. В магазина, на улицата, в метрото, в кафето, в църквата, в психиятрията. Навсякъде.
Нека общуването ти стане рутина.
И не трябва да ти пука.
(Което ми напомня, че се запознах с приятелят си питайки го дали има хероин, а той ми каза, че има фабрика за щастие... И т.н. )
Та, да не ти пука.
Не е важно какво казваш, а как го казваш. Трябва да говориш ентусиазирано, положително с висока енергия.
(Фейк ит тил мейк ит.)

И така..Бързам, но мисля, че в общи линии казах всичко. Обаче после ще допълня някои неща.