Притеснителност

[Ewok]

хи.
открих, че имам този голям огромен проблем
и понеже не държа да съм постоянно пияна или друсана да ви попитам - има ли няклъв лек, хапче, маггия, нещо, което да помага :Д

мс

[StringTheoryPracticist]

Да, сертралин. Страничните ефекти включват притеснителност и проблеми с еякулацията.

Иронично, но това което написах е научен факт:
http://en.wikipedia.org/wiki/Anxiety_disorder
http://en.wikipedia.org/wiki/Obsessi...lsive_disorder
http://en.wikipedia.org/wiki/Sertraline
http://allsideeffects.net/sertraline-side-effects/

[PainMonopoly]

Риъл лайф по принцип помага.

[Ewok]

В случая риъл лайф пречи.

[Leticcia]

Представи си всички голи xD

[PainMonopoly]

В случая риъл лайф пречи.

Притеснителността се преодолява чрез опит. Опита се получава само чрез риъл лайф. Не ти го казват във форум, не го четеш в уикипедия. Хвърляш се стремглаво в притесняващата те ситуация, умираш от ужас, но минава и като го правиш втори път, вече не ти пука.

[Ewok]

ужас

ок, мерси

[StringTheoryPracticist]

говорела си за притеснителност ирл? :ООО

въобще не го очаквах от теб...

преодолява се с опит (виждам, че са ме разминали) и като цяло притеснителността от дадено действие, което има възможни последствия, които те притесняват, се превъзмогва когато научиш повече за действието (премахни неизвестните) и когато разузнаеш по-добре притеснителните последствия (какво най-лошо ще се случи ако фейлнеш социално? и пука ли ти?)

има и други, по-технически подходи, но няма да ти допаднат

[RedArmy]

Как така го откри?
Такова нещо или го има човек или не, не мога да си представя някой да се събуди и да каже: "Я, ама аз съм бил/а притеснителен/а!"

[Claymore]

маггия

Точно такова има. Играй белот с мене, Боряно!! Това ще ти помогне.

[БожиятАгнец]

Уоау! Това е все едно да разбереш, че съседът ти е сериен убиец. Или все едно някой съученик да се самоубие. Имам предвид, че никога не знаеш какво се крие в главата на хората. Пък и не ти личи по езикът на тялото.
Естествено в зависимост за каква притеснителност говориш.

Преди да напиша, каквото и да е ще констатирам един факт. НИКОГА, АМА НИКОГА няма да можеш да премахнеш ИЗЦЯЛО притеснението си. Това е невъзможно. То трябва да те движи и да му правиш напук.

Личният ми метод т.е. този, който ми помогна беше заговарянето на непознати. Помогна ми да изградя непукизъм.
Отиваш при някоя бабка и й разказваш как е минал мачът от снощи. Отиваш при най-готините пичове на мястото, където си и им предлагаш оргия. Отиваш при група момичета и ги питаш дали искат да оближат коженият ти сладолед (ако откажат им предложи хероин).
И така нататък. После нормалните човешки взаимоотношения с всиките си граници ти се виждат детска игра.
Общувай. Винаги. В магазина, на улицата, в метрото, в кафето, в църквата, в психиятрията. Навсякъде.
Нека общуването ти стане рутина.
И не трябва да ти пука.
(Което ми напомня, че се запознах с приятелят си питайки го дали има хероин, а той ми каза, че има фабрика за щастие... И т.н. )
Та, да не ти пука.
Не е важно какво казваш, а как го казваш. Трябва да говориш ентусиазирано, положително с висока енергия.
(Фейк ит тил мейк ит.)

И така..Бързам, но мисля, че в общи линии казах всичко. Обаче после ще допълня някои неща.

[БожиятАгнец]

Аз някога съм имал този проблем и по някакъв дори неизвестен за мен начин, съм го преодолял на 100%, та чак не мога да си представя как съм го имал. Сега въобще не мога да си представя ситуация, която да ме постави в такова положение. Така че сигурно мога да ти дам съвети, ама трябва и аз да се замисля как точно съм премахнал проблема. Той е психологически, умствен и свързан с някакво отработване на поведение. Може би трябва да се поговори, ама не искам да си издавам триковете във форума.

Глоби, като си седиш по цял ден вкъщи от 20 години много ясно, че ще свикнеш с баба си и няма да се притесняваш от нея. Не трябват кой знае колко трикове.

[bootyboy]

за първи път съм съгласен с Агнец=а жалко че Гергьовден наближава

[PainMonopoly]

Личният ми метод т.е. този, който ми помогна беше заговарянето на непознати. Помогна ми да изградя непукизъм.
Отиваш при някоя бабка и й разказваш как е минал мачът от снощи. Отиваш при най-готините пичове на мястото, където си и им предлагаш оргия. Отиваш при група момичета и ги питаш дали искат да оближат коженият ти сладолед (ако откажат им предложи хероин).

Много е адвансд тва. :Д

[D1esel]

И аз съм притеснителен, имам си приятели и реален живот, но въпреки това пак съм си притеснителен във всяко отношение. Приятелите ми си ме знаят и на тях не им прави впечатление, но когато се запознавам с нови хора си личи.

[Suiadan]

1) вдигаш си самочувствието. Ама не само да си го мислиш, а наистина да повярваш, че си ок, важното е да се харесваш.
2) спира да ти дреме особено за мнението на околните. Не знам как точно се постига, на мен ми трябваше доста време, но пък сега съм изтъкан от непукизъм Винаги ще има хора, на които ще си симпатична и хора, които ще дразниш. Каквото и да правиш, ще те съпътстват през целия ти живот, колкото по-рано се отърсиш от притеснението, толкова по-добре. Всеки ден си повтаряй колко се харесваш и как всичко е наред.

"Притеснителността се оформя като част от характера още в детството и в основата и стои страхът от осъждане, страхът да бъдеш себе си.

В някои случаи минали преживявания, „провали“ или грубо отношение на околните могат да оставят следа в подсъзнанието. И при всяко общуване или подобна ситуация, се отключва запаметената реакция. Притеснителните хора отдават голямо значение на мнението на другите и са изключително самокритични и взискателни към себе си.
Как да се справим със срамежливостта и притеснението?

На първо място приемете себе си такъв, какъвто сте.

Престанете да се обвинявате, да се анализирате и да изисквате твърде много от себе си.

Не се измъчвайте с непрекъснатия стремеж да се промените и да станете „отворени“. Самата мисъл, че сте притеснителни и че на всяка цена трябва да се промените създава допълнително напрежение и ви кара да се въртите в кръг.

Приемете, че вие сте уникален и съвършен такъв, какъвто сте.

Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните.

Свалете това тежко бреме от плещите си.

Не е необходимо дори да имате голямо самочувствие и да демонстрирате увереност.

Всичко, което ви е необходимо е просто да се отпуснете.

Ако вие се приемете такъв, какъвто сте, и другите ще ви приемат.

Намалете важността, която придавате на мнението на другите.

Помислете защото е толкова важно за вас какво ще си помислят хората. Най-вероятно се страхувате да не бъдете отхвърлени…

Приемете, че никога не може да ви харесат всички и че не мнението на другите е важно, а вашето собствено.

Признайте как се чувствате.

Вместо да се опитвате да скриете притеснението си, е по-добре да признаете – „Много съм притеснен, мислите ми се изпариха“ или нещо подобно. Това признание автоматично ще намали напрежението.

Съсредоточете се върху конкретния момент.

Срамежливите хора са толкова заети с анализиране на своето поведение и как ги приемат околните, че загубват нишката на разговора или пропускат някои важни моменти от ситуацията.

Затова отклонете вниманието от себе си и го насочете към другите и ставащото около вас.

Не мислете за моментите в миналото, когато сте се „издънили“, а се съсредоточете върху ставащото в момента. Опитайте се да се научите нещо за хората около вас, попитайте ги за нещата, който ги вълнуват, чуйте какво ви разказват. Ще видите, че ако се концентрирате върху самия разговор, а не върху това как ви възприемат, ще започнете да се отпускате и ще установите, че общуването може да бъде много интересно и приятно.

Обикновено най-силно хората се притесняват в присъствието на

така наречените – авторитети или хора, които те смятат за повече от тях.

Знайте, че „авторитетите“ не са нищо повече от вас. С който и да трябва да разговаряте – с виден политик, президент, известен актьор или олимпийски шампион, помнете, че те са хора като вас. И те имат своите проблеми, страхове, притеснения, недостатъци.

Абстрахирайте се от мисълта какво работят или с какво са известни.

Те са обикновени хора точно като вас. И дори в определен аспект да са постигнали много, то в други области вие знаете много повече от тях и те могат да се поучат от вас.

Не приемайте околните като враждебни същества, чиято

единствена цел е да ви следят и оценяват. Хората си имат достатъчно други грижи и едва ли това как вие се държите ще е най-важното, което ги интересува.

Не си мислете, че всички са се съсредоточили върху вас. Вие не сте център на света.

Започнете да изказвате своето мнение. Не отлагайте това за

следващия път. Когато искате да споделите нещо или да се включите в разговора, просто го направете веднага, без да чакате „удобен момент“, без да обмисляте дали ще прозвучи глупаво или смешно.

На мен ми се е случвало в непозната компания да искам да споделя своя гледна точка, но докато се престраша да кажа нещо, разговорът вече е преминал към друга тема или хората си тръгват.

Но когато го направя, придобивам увереност, отпускам се и сама се учудвам на себе си колко общителна и свободна мога да бъда.

Затова просто направете първата крачка.

Разбира се, всеки човек в определени ситуации се притеснява и се чувства несигурен."

[Ewok]

@ Джесика - не се притеснявам точно от това, смисъл, янамм проблем да заговарям хора или да говоря неадекватно или такива, за друго говоря

//бтв мислех дапусна тема за теб, че се притесних дали си жива Д:

@ Андрей, мн е дълго, не мисля, че ще го прочета

каакто и да е, ще се справя някак си, дори почти го измислих :д

[yakuza_]

Продай си бъбрека, бъди различна !

[БожиятАгнец]

@ Джесика - не се притеснявам точно от това, смисъл, янамм проблем да заговарям хора или да говоря неадекватно или такива, за друго говоря

//бтв мислех дапусна тема за теб, че се притесних дали си жива Д:

Не, не ме разбра, нито каква е целта на тази процедура. Всеки може да си лафи с всеки на всяка тема. Въпросът е да изградиш непукизъм. Непукизъм = непритеснение.

Ех, само притеснителност ти е в главата.

[БожиятАгнец]

Ако вие се приемете такъв, какъвто сте, и другите ще ви приемат.

И това от кой лъжлив еврески сайт го копира, мойто момче?

Това е най-грешното клише, което винаги проваля хората. Защо някой да тъпче на едно място и да се мъчи да свиква със себе си при все, че не е удовлетворен? Истината е в промяната. Развитието. И това не се прави за другите, а за собствен комфорт. Точно, за да не се притесняваш.
Хората трябва да работят върху себе си, докато сами не се харесат. И когато се харесат естествено ще се приемат. Тези неща вървят ръка за ръка. И тогава влиза в сила клишето ти. Но не и преди това. Ако подобна философия се следва преди това в най-добрият случай се изгражда едно самочувствие без покритие.

"Вместо да се опитвате да скриете притеснението си, е по-добре да признаете – „Много съм притеснен, мислите ми се изпариха“ или нещо подобно. Това признание автоматично ще намали напрежението."

Хахахахахаххахаха! Доооообре.

"Приемете, че вие сте уникален и съвършен такъв, какъвто сте."

Отново същото клише, но в нова форма. Има същото значение, но е описано с други думи. Важи същото, което написах горе. Аз обаче нямам нервите да го преразкажа.


"Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните."

Да, бе. Необходимо е само да си в застой и да се правиш, че се харесваш. Сигурно така и другите ще се правят, че те харесват?

[PainMonopoly]

"Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните."

Да, бе. Необходимо е само да си в застой и да се правиш, че се харесваш. Сигурно така и другите ще се правят, че те харесват?

Ти се хвана за няколко клишета дето имаше в статията, но като цяло почти всичко написано е вярно и все едно е писано за мен. :Д

Абсолютно вярно е, че не е необходимо да се променяш за да се държиш по определен модел. В нашето общество се ценят високо хора, които постоянно говорят и всички ги слушат, имат няколкостотин приятели и всеки ден са на кафе и всяка вечер на купон. Като се комбинира това с хора, които ти мелят на главата как трябва да си "отворен" и "общителен", накрая решаваш, че трябва да се държиш точно като тези хора.

Ами ако е невъзможно? Ако предпочиташ да слушаш вместо да говориш? Ако мразиш да се надвикваш? Ако многото хора те уморяват, вместо да те зареждат, както е при тези хора?

Интровертът си е интроверт. Той си има своите силни страни и своите качества и няма никакъв смисъл да се променя. А да стане от интроверт екстроверт си е направо абсурдно изобщо да се говори, още повече, че е просто нещо, което ни го налага културата ни и мейнстриймът.

[montana6]

Съгласен съм с Драго. Има хора, на които им е по-трудно да се променят, не можеш да ги накараш насила. Това, което е добре за един и го кара да се чувства положително зареден, не важи за друг.

Отделно, че не съм съгласен напълно с теб, шиле. Аз мисля, че човек, за да се промени, първо трябва да тръгне отнякъде, от няква основа, а за да стане това, трябва да се приеме такъв, какъвто е. Когато признаеш пред себе си какъв си, ще имаш отправна точка и ясната идея какво искаш да промениш. В против случай го разглеждам като опит да избягаш от себе си. Например, ако си притеснителен, за мен е грешка да тръгваш веднага да отричаш, че си такъв и да тръгваш да се променяш, а първо трябва да си кажеш: "да, притеснителен съм, осъзнавам го, в това няма нищо срамно, но желая да се променя."

[БожиятАгнец]

Ти се хвана за няколко клишета дето имаше в статията, но като цяло почти всичко написано е вярно и все едно е писано за мен. :Д

Клишетата ми хванаха окото, колкото и да е вярна за теб намерих и грешки.

Но наистина са дразнещи клишета...Промяната не е нещо страшно, грешно и може единствено и само да помогне на човек. Естествено, когато я желае и я прави за себе си. Грешно и страшно е да се седи в застой и да се свиква с това Аз от което си недоволен. Да се насилваш да приемеш свои черти и поведение, които самият ти не харесваш, за да може евентуално някой ден да се почувстваш...Не щастлив, а поне малко удовлетворен от себе си.
Хората трябва да се развиват. Да работят върху себе си. Не може да се постигне успех без труд. Какви плодове ще береш, като не си засадил дърво?
Не трябва животът и обстоятелствата да ни моделират. Това е толкова пасивно и глупаво...
Как един човек ще контролира животът си, ако не може да контролира себе си? Как ще има стандарти, ако не отгваря на своите собствени? Един човек с поне малко самоуважение се грижи за себе си във всички аспекти. Така или иначе и човек, и нещата ще се променят в даден момент. Защо да не се погрижи тези промени да са положителни и в негова полза?

А това, че не трябва да се държим и говорим по някакъв определен начин е абсурдно. Тук по-скоро мога да мисля само на теория, защото подобни неща все още не ме касят. Но не мога да си представя как, примерно, си намирам сериозна работа и не спазвам елементарни обществени правила пред шефът и колегите си. Не става въпрос за някакво пречупване, изневеряване на принципи и подмазване, а за най-елементарна етикеция. Хубаво - не е необходимо да се харесаме на никой, подкрепям на сто процента, обаче това не значи пък да провокираме омраза у хората или да се държим неуместно. Има си някакви граници, които не трябва да се прекрачват за собствено добро. Не, за да задоволиш обществото, а за собствен комфорт. Или трябва да се надявам, че "авторитетите са хора, като нас", да лафя на горепоменатият (хипотетичен) шеф за кожения сладолед и хероина, и да се надявам въпреки това да ме харесва? Ма, то, не е важно да ме харесва, нали? Пък и аз, ако се харесвам и той ще ме хареса. Точно така стават нещата. Ама точно така.
Това важи не само и за работното място. Като един човек е, примерно, на 30 неуместното, наошлайфано поведение може да донесе само негативни последствия. Затова хората се променят и усъвършенстват. За да има се случват положителни неща и да им е комфортно. Сега сме млади и можем да си позволим много неща, да не ни дреме на шишарките и да си живеем младостта...Обаче, ако през тази младост не се промениш (развиеш)... Си е ебало майката. Ама буквално.

А за говоренето писах преди, така че няма да се повтарям.

[PainMonopoly]

По принцип съм съгласен, че човек трябва да се променя дотолкова, че сам да се харесва. Или казано още по-просто: човек трябва да може да постига всичко, което иска да постигне. Ако не може да постигне нещо, значи има проблем и трябва да се промени. Ако благодарение на проблемите в общуването има проблеми в работата, примерно не може да се издигне заради тях, а иска да се издигне, трябва да направи нещо по въпроса.

Тоест изходен пункт за самоусъвършенстването трябва да бъдат твоите желания. Твоите собствени. Това, което искам да натъртя е, че не трябва да слушаш другите какви трябва да са собствените ти желания. Те не са ти, те не знаят от какво имаш нужда, само ти знаеш това. Единствено ти трябва да определяш целите си за промяна, не идеалите на обществото.

[Suiadan]

И това от кой лъжлив еврески сайт го копира, мойто момче?

Това е най-грешното клише, което винаги проваля хората. Защо някой да тъпче на едно място и да се мъчи да свиква със себе си при все, че не е удовлетворен? Истината е в промяната. Развитието. И това не се прави за другите, а за собствен комфорт. Точно, за да не се притесняваш.
Хората трябва да работят върху себе си, докато сами не се харесат. И когато се харесат естествено ще се приемат. Тези неща вървят ръка за ръка. И тогава влиза в сила клишето ти. Но не и преди това. Ако подобна философия се следва преди това в най-добрият случай се изгражда едно самочувствие без покритие.

"Вместо да се опитвате да скриете притеснението си, е по-добре да признаете – „Много съм притеснен, мислите ми се изпариха“ или нещо подобно. Това признание автоматично ще намали напрежението."

Хахахахахаххахаха! Доооообре.

"Приемете, че вие сте уникален и съвършен такъв, какъвто сте."

Отново същото клише, но в нова форма. Има същото значение, но е описано с други думи. Важи същото, което написах горе. Аз обаче нямам нервите да го преразкажа.


"Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните."

Да, бе. Необходимо е само да си в застой и да се правиш, че се харесваш. Сигурно така и другите ще се правят, че те харесват?

Само спокойно, мойто момиче. Винаги е по-лесно да се опиташ да се нагодиш към ситуацията, вместо да променяш изцяло разбиранията си, характера и т.н. Ако ти си "отворен" човек, никога, ама никога няма да разбереш какво изпитва и как разсъждава един интроверт, щото и хиляди книжки да изчетеш, и милиони разговори да проведеш, такива хора не споделят напълно всичко, не и без помощта на съответния специалист. Написала си много думички, ама е било с явната цел да се заяждаш, дори не знам и защо; подкрепям статията с две ръце, клише-неклише, важното е, че е истина. Сега, ясно е, че без усилие от твоя страна нема как да стане; колкото по-рано спре да ти дреме за мнението на навалицата, толкова по-скоро ще спреш да се притесняваш. Имал съм моменти, когато съм бил толкова несигурен в себе си, откъдето идваше и по-голямата чат от моето притеснение, че не съм общувал с дни с никого. Пък я ме виж сега, да не ми е зле