Не възнамерявам да се връщам да живея в България. И не, не съм избрала лесното, просто живота ме тласна в тази посока. Радвам се, че така са се стекли обстоятелствата, виждам се с майка си сравнително често - живее в съседен град и ми е добре така.
Не знам защо така се оплакват всички от "чужбината", ама като знам ква мизерия е в България, навсякъде другаде си е по-добре. Главно говоря за работата, ама и природата и манталитета не остават назад. Преди два месеца ми се случи случка - отивам да купувам хляб от хлебарницата и нямаше пълнозърнест, питах за черен, после търсих един друг и продавача ме заговори от къде съм. Викам от България. И той ем пита дали си търся работа, защото съседният магазин, където продават кафе търсели продавачка за през деня, а вечерта работело някакво момче. Викам, ехе, има и добри хорица. Аз му казах на чичкото, че уча, ама ще кажа на познати, накрая се хвана един приятел да работи там, който пък е руснак.
Мисля, че много си зависи ти с каква нагласа си и как се държиш. Виждаш млад и усмихнат човек и другата крайност лелка, която отишла да изкарва пари да праща в България... еми първият има повече шанс да почне работа, та даже и да му предлагат.
Според мен са много нещастни тези хора, които отиват в чужбина само и само да изкарват пари и да пращат в къщи, за да има бедният народ какво да яде. Много ограничено мислене е това, дори слабохарактерно.